След яркото слънце очите ти трудно привикват към сумрака в кучкарника, където влизате. Когато най- сетне успяваш да различиш нещо повече от силуети, първият ти порив е да хукнеш обратно навън.
Кучетата са четири, вързни са с дебели вериги за стената и мълчаливо те гледат. Гърбовете им ти стигат до подмишниците, а главите им са на едно ниво с лицето ти. Очите им са червени като огън. В полуотворената уста на едното се виждат грамадански и остри като бръснач бели зъби. Ноктите на лапите на кучетата са дълги колкото човешки пръст и ако се съди по браздите в пода, те са и неприятно остри.
— Това са адски хрътки! — обяснява Рама със странен акцент — Единствените зверове, които са в състояние да заловят син тигър и да го удържат до идването на ловеца.
— Невероятно скъпи са — добавя Хелън. — А са и много редки! Тези тук вече остаряха. И четирите, за съжаление са мъжки… Имаше и няколко женски, но загинаха в схватка с Великия Мадж. Знам, че в момента има едно кучило на Сутрешен чай. Ако ми донесеш две женски кученца, ще получиш кожата си!
— Но…
— Това е моето условие! Всъщност, единствената кожа, която имаме тук, е на Великия Мадж — пазим я за пред туристите. Ако не бях притисната от обстоятелствата, изобщо нямаше да повдигам въпрос за замяната й. Но, сам разбираш, атрактивността на Маджипур зависи главно от сините тигри и ако нямаме с какво да ги ловим… Е?
— Ами, — отронваш мрачно, — ще се опитам да донеса две хрътки!
Запиши си нов код за Маджипур 99. Запиши също, че K15 е Сутрешен чай, а плаващата му кодировка е 227.
147
Завръщаш се покрусен на Зад хълмовете. Тамила Сана си е все така в музея и не изглежда очарована да те види.
— Къде е кожата? — пита тя разтревожено — Не си я оставил неохранявана на кораба си, нали?
— Не успях да получа кожа… Няма ли начин да ми дадете Куртландър без…
— Съжалявам! — тя свива рамене — Сделката си е сделка, нали така?
Не ти остава нищо друго, освен да се върнеш на [[#t-karta|картата]].
148
Заложи осем е една от особено забутаните планети според справочника на Хепи. Горе-долу толкова забутана, колкото Есенно листо и Сълийн Динюл. Около 500 човека живеят тук само защото океаните са особено богати на някакво си труднопроизносимо минерално съединение, което Цивилизованата зона е намерила за ужасно необходимо. По-голямата част от тия петстотин човека се занимават с добив на каквато-там-беше сол от океана. Звездното летище и единственият град се намират на един голям остров. Градчето има една главна улица, на която се намират кръчма, мизерен хотел и бюро за регистрация на планетарни заявки. Нищо друго.
Кръчмата се нарича „Палавото пале“ и е единственото достойно за посещение място, към което и се упътваш.
Вътре, естествено, няма никакво пале — нито палаво, нито кротко. Впрочем, няма и клиенти. Барманът скучае зад тезгяха.
Поръчваш си един „Звезден прах“.
— А, ти не си от местните! — отбелязва лениво барманът — Сервираме само „Влачена“!
Има предвид „Влачена за косите“.
— Влачена да е! — съгласяваш се ти.
Той ти сипва и се ухилва:
— Знаеш ли, че Заложи осем е открита от Кристофър Пайк и той е седял в същия този бар заедно с капитан Морган?
Барманът изглежда разговорлив. Ще го поразпиташ ли по темата за капитана (159) или ще му предложиш пари за да говори (164)?
149
Свиваш рамене:
— Всъщност, просто минавах да си поприказваме…
— Винаги си добре дошъл! — засмива се мозъкът.
Ами, приказвате си — прекарвате си много добре няколко часа, но не научаваш нищо полезно за Благородника.
Върни се на [[#t-karta|картата]].
150
Ловният съюз е голяма триетажна сграда. Ако се съди по броя на кабинетите, ловът е на почит на Сутрешен чай — нещо, което никога не си и предполагал. Намираш необходимото ти длъжностно лице на третия етаж. На вратата има табелка: „Регистрация на ловни животни“.
Доста възрастна дама се е разположила зад бюро до прозореца и обсъжда нещо по видеофона. Покашляш се и тя вдига поглед:
— О, добър ден!
— Интересувам се да закупя няколко адски хрътки и…
— Момент, Лори, имам клиент! — тя кимва на събеседничката си на екрана и се изправя — Господине, ние не се занимаваме с продажба на кучета! Но мога да ви ориентирам, ако това имате предвид… Сега… — тя кимва — Да, адски хрътки има в Резервата!
Премини на 206.
151
Втората планета изглежда много спокойна. Почти няма растителност — върху сухи пясъчни пустини вятърът люлее изсушени хилави храсталаци. Според Хепи въздухът е годен за дишане.
Ако решиш да кацнеш и да огледаш по-добре, мини на 219. Ако решиш да продължиш с огледа, върни се на 125.
152
Обясняваш с въздишка:
— Знам, че няма по-добри от адските хрътки за лов и…
— Какво смяташ да ловуваш с тях?
Ще играеш ролята на богаташко синче, което кисне на Маджипур и иска собствени кучета (194) или ще споменеш за вълци и мечки (212)?
153
Капитан Куин кимва:
— Имам две условия. Едното е, че трябва да подпишеш с кораба договор, според който, когато намериш Благородника, ще ни потърсиш подходяща за крайна цел планета и ще прехвърлиш цялото оборудване и нас самите там…
— Но това ще струва стотици милиарди!
— Сам решаваш! — тя свива рамене — Но наистина не мисля, че няколко килограма аурит, когато ще разполагаш с тонове от него, са от значение!
