В специалния отдел за поезия те посреща мрачна дебелана, която веднага започва да дрънка пискливо:
— Тук са събрани всички поетични издания от Цивилизованата зона, разполагаме също със специална сбирка на поети от Дивия космос…
Ще я прекъснеш ли неучтиво (129) или ще я оставиш да си изкара лекцията до края (94)?
141
Кимваш:
— Права сте! Ще подпиша!
Слагаш подписа си на договора и тя го поставя в компютърния слот за ратифициране.
— А сега ще дойдете ли с мен…
Елинър Куин вдига ръка:
— Две условия, казах! Това беше първото!
Премини на 103.
142
Хепи прехвърля кораба обратно на звездното летище на Сутрешен чай. Доста разочарован след безполезната си разходка, се отправяш към най-близката стоянка за такси.
Ако отидеш в магазина „Найт и Шед“, мини на 124. Ако потърсиш Киноложкия клуб, иди на 175.
143
След Утринния музей Фенс ти показва Паметника на първопроходците и Първите квартали.
Свечерява се.
Хапвате в малко уютно ресторантче с местна кухня и после той се наканва да те изпрати до хотела.
Нощта на Добро утро е също така приятна, както и дните. Ухания на непознати растения изпълват въздуха. Две доста ярки луни препускат по небето.
— И все пак, — отбелязваш ти, — така и не разбрах нищо за астрономията…
За разлика от всички останали добрутровци, Фенс не се засмива. Той казва:
— Всъщност, и аз докрай не съм разбрал защо тук тази наука не е на почит. Ще ти обясня някои от причините — на кораба на всички им е втръснало да съзерцават звездите, а и по традиция от звезди се интересува единствено капитанът. Освен това погледни нагоре… От едната страна небето е закрито от голяма тъмна мъглявина, която не позволява да се виждат звезди. Луните са много ярки, а няма нито една нощ, през която поне едната да не е там горе, а това безспорно затруднява астрономическите наблюдения. И какво остава? Всъщност, виждат се само няколко десетки по-ярки звезди! Това дори не си заслужава да се наблюдава… — вдигнал глава нагоре, той се усмихва мечтателно — Разбира се, първите колонисти са дали названия на различните съзвездия, но това като че ли много бързо се забравя… Виж, там на хоризонта е Хидрата — кръстена е на „Благородната хидра“ на Морган. Там пък е Зъбът на дракона…
— Някак си не прилича на зъб!
— Прав си! Всъщност, тук предците ни са допуснали грешка — Зъбът се състои от три отдалечени планети от системата и само една истинска звезда. Планетите периодично се местят — примерно през двадесет-тридесет години или някъде там съзвездието придобива формата на обърнат надолу триъгълник…
Ако внезапно ти се е приискало да се прибереш при Хепи, мини на 64. Ако нищо от казаното досега не те е заинтригувало и продължиш обиколката на Добро утро, иди на 97.
144
След като си стисвате ръцете и разменяте задължителните любезности, Крис обяснява:
— Не те очаквах… Дори не прати писмо, че ще дойдеш! Тръгнал бях към фермата да нагледам малките кученца и… Ела, ще поговорим по пътя!
— С кучета ли се занимаваш?
— Преди всичко! Освен това си падам малко писател. Хванал съм се с биографиите на великите от Дивия космос. Вече издадох „Звездна вода“ на Кресторън Уест, имам още две книги под печат, а сега издателят ми иска една за капитан Морган и… Всъщност затова ти писах — издирвам хората, които го помнят и могат да ми разкажат нещо за него. Плащам добре за спомените им — е, плаща издателят ми. Какво ще кажеш?
— Дори не го помня!
— Но баща ти е бил негов близък приятел и…
— Той дори ми се пада чичо, ако в това е въпросът, но наистина не го помня!
— И все пак…
Ако отрежеш Крис и си тръгнеш, те очаква 168. Ако му предложиш да говориш със Сонгбърд, мини на 186.
145
Усмихваш се широко:
— Мога веднага да ви направя едно предложение! Статуята ми е необходима, за да успея да открия Благородника. Чували сте за този митичен свят, нали? Е, след като го намеря, ще получите не шест, а пълните единадесет милиона за Куртландър, става ли?
Сана поклаща глава:
— Ще ми е любопитно да видя човека, който ще намери Благородника! Според мен такава планета не съществува! Тук имаме бучица аурит и данните от изследванията й — учените смятат, че ауритът се е формирал близо до избухнала Нова звезда и вероятно е част от кристализиралата й обвивка. Капитан Морган просто е събрал бучиците… Така че Благородника наистина е мит! Измислете нещо по-добро!
Ще се поинтересуваш докъде са стигнали преговорите с Фенс (197) или ще й предложиш бучицата аурит от окото на собствената си статуйка (177)?
146
Въздухът е ужасно горещ и влажен — както се полага за истинска джунгла. Хелън те извежда на улицата и спира за момент, за да пропусне един грамаден слон, който заедно с водача си кротко се тътри нанякъде.
— Ето от тук! — Хелън се шмугва в някакъв сумрачен проход.
Проходът води в двора на една от къщите. Малка табелка оповестява, че това е „Кучкарникът Рамачандра“.
— Рама! — провиква се Хелън — Трябваш ми!
Тъй като на двора няма дървета, той е залят от палещо слънце и горещ като фурна. При все това индиецът, който изскача отнякъде, го прекосява с младежка походка.
— Рама, това е Кели Хардрайт! — представя те Хелън — Хардрайт, това е Рамачандра, най-добрият развъдчик на ловни кучета на Маджипур.
— Приятно ми е! — индиецът се покланя церемониално.
— Рама, покажи му адските хрътки!
— Елате! — Рамачандра ви почежда към другия край на двора.
