— Щом хрътките са за Маджипур, ще ти помогна. Да, имаме едно кучило, но Тимъти Грант е проклетник и сигурно няма да ти е лесно да изкопчиш каквото и да е от него. Все пак ще му се обадя… Ето ти адреса, трябва да си е вкъщи!
Премини на 244.
134
Дръпваш се зашеметен:
— Почакай! Обещах да ти разкажа една история и…
— Добре, слушам те! — тя се усмихва.
— Капитан Морган ми е чичо. Той ми е оставил в наследство една карта и корабът го има на нея…
— Знам това! Имаш и съобщение от капитана, което, доколкото схващам, може да ти помогне да започнеш търсенията си…
— Започнах ги! Всъщност, мисля че съм достигнал почти до разгадката, но…
— Да?
— Необходима ми е една книга, а за да я получа ми трябва Елинър Куин! Така че няма защо да говоря с капитана ти, а искам да се срещна с…
— Ще говориш с капитан Куин! — обещава Дансе.
— Капитан Куин?
Премини на 137.
135
Без много колебания се прицелваш в букета пипала на врата на звяра — там кожата ти изглежда най- мека — и дръпваш спусъка. В първите няколко секунди не се случва нищо. После чайникът бавно се олюлява и рухва на земята. След няколко конвулсии тялото му замира неподвижно.
Двете адски хрътки мигом се хвърлят върху него и се качват на гърдите му. Другите кучета също се впускат в атака, но хрътките се сбиват с няколко от тях и ги прогонват. След това и двете надават мощен победен вой.
Няколко минути по-късно от гората излизат десетина ловци. Единият мрачно обяснява на някой от останалите:
— Казвам ти, не вярвам, че хрътките могат да видят сметката на някой чайник…
В този момент японецът, който води групата, те забелязва и ти махва:
— Вие застреляхте чайника, нали?
Кимваш.
— Е, приятно ми е — Ясуи Хирикава! — той ти подава ръка — Майсторски изстрел, признавам! Откъде се появихте?
Премини на 188.
136
Кимваш:
— Да, Куртландър го познавам… Но защо е божество на обществените бани?
Фенс широко се усмихва:
— Виждаш ли, на кораба, поне преди преустройството му, е имало само обществени бани — по една на всеки десет каюти. Така че определено е бил необходим бог, макар и третостепенен, който да се занимава с проблемите на канализацията, с това никой от ползващите банята да не се застоява там прекалено дълго… Разбираш ли? Между другото, името му произхожда точно от думата за обществена баня. Не ме питай защо, но старите флиперяни са наричали тези обекти „ратала“! Та, бях стигнал до…
Премини на 143.
137
След десетина минути влизате в малко помещение — вероятно пилотската зала — където са разположени десетина кресла с пултове и има екран с изображение на космоса. В едно от креслата е седнала жена.
— Капитан Куин, доведох Кели Хардрайт! — обявява Дансе.
Жената се изправя и се обръща.
— Здравей! — тя ти протяга ръка — Какво те води насам?
— Имам нужда от помощ! — накратко й разказваш пътешествията си до момента — Така че единственият начин да получа книгата…
Ако си подписвал договор с нея, мини на 103. Ако нямаш подобен договор те очаква 153.
138
Кимваш:
— Добре, Хепи! — и се потътряш наляво. След две минути откриваш и…
— Промишлен район? — зяпваш ти.
Някакви заплетени в сложни фигури релси — толкова тревясали, че едва се забелязват. Безредно нахвърляни малки кубични предмети — може би сандъци, а може и да са нещо съвсем друго. Външният микрофон ясно ти предава съскане и бучене, но не е ясно откъде идват.
— Виж там… — съветва Хепи.
Зад порутената стена — вероятно преди това е било също такова кубично здание — е източникът на бученето, прословутото „изтичане на енергия“ на Хепи. Кълбо вряща плазма се полюшва равномерно над някакво устройство.
— Плазмена горелка? — промърморваш несигурно.
— Кой знае! — Хепи изсумтява в шлемофона ти — Може пък това да е увеселителен парк, нямам представа! И… Пак засичам движение! Зад теб…
Обръщаш се светкавично…
Премини на 232.
139
Първата планета кипи от живот — буйни джунгли опасват континентите й, моретата са пълни с водорасли, навсякъде гъмжат разнообразни животни… Поне гледана отгоре изглежда като истински рай. Според изследванията на Хепи, атмосферата е годна за дишане.
Ако се приземиш за по-подробен оглед, мини на 231. Ако продължиш, можеш да се върнеш на 125.
140
Градската библиотека се намира на петнадесетина минути пеша от космопорта и ти с удоволствие предприемаш кратката разходка.
Градът е неописуемо красив. Тротоарът и уличните платна са застлани с блещукащо розово покритие, зад ниските огради се простират изумрудено зелени дворове, а къщите са изпълнени във футуристичен стил с висящи аркади и веранди.
Бързо достигаш до административния квартал — библиотеката, между другото, е едно от изключителните архитектурни достижения на Ферол.
