невероятни размери. Голям е поне колкото носорог, но за разлика от него има дълги гъвкави лапи и тяло на хищник. Кожата му е зеленикава и е покрита с дебели вроговени люспи. На върха на дългата му опашка има нещо като бодливо кълбо. Целият му врат е обкичен с дълги пипала с остриета в краищата. А главата му… Главата му е като извадена от нечий кошмар — тумбеста, снабдена с цяла редица очи, ушите са големи и плоски, стърчат встрани, има и извит хобот… Действително прилича на чайник, измислен от откачен художник със садистични наклонности.
Звярът не изглежда дружелюбен — дори напротив, устата му е разтворена и вътре се виждат стотици остри и закривени зъби. Всички кучета се държат на почтително разстояние от него и, съдейки по лая и поведението им, се разкъсват между стремежа да го нападнат и желанието да избягат от него. Единствено две адски хрътки — направо джуджета спрямо чайника — безстрашно кръжат около него и го ръфат по хълбоците. На практика те двете го задържат на мястото му…
Ще стреляш ли по чайника (135) или ще изчакаш да видиш какво ще стане по-нататък (178)?
170
Формалностите след приземяването на Добро утро са учудващо малко. По принцип при посещение на някоя планета са необходини поне час-два за митнически контрол и какви ли не проверки. Да не говорим, че се налага да се чака доста и самото идване на митничарите… Тук обаче, веднага след кацането, към кораба се приближава наземна кола и малко по-късно вече беседваш с приятен рус младеж в пилотската кабина.
— Тук рядко идват посетители! — обяснява добрутрецът — Нашият свят, меко казано, е доста забутан и… Както и да е, не пренасяте някаква контрабанда, нали?
Поклащаш глава:
— Не съм дошъл да търгувам!
— Тогава?
— Трябва да се видя с някой си Фенс Куин!
— О, можеш да го намериш в Туристическия център! Ей-сега ще те хвърля до сградата на космопорта, а от там трябва да хванеш такси…
Не повече от петнадесет минути по-късно вече си пред Туристичския център.
Във фоайето те посреща приятно момиче, което ти протяга ръка:
— Линда Нокс, приятно мие!
— Кели Хардрайт!
— Заповядай, Кели! Доколкото разбирам, дошъл си на поклонение…
— Всъщност търся Фенс Куин!
— Почакай така, ще го повикам! — тя се усмихва чаровно — Някой ти го е препоръчал като екскурзовод ли?
— Не, аз…
— Няма нищо срамно в това! — усмивката й става още по-широка.
Премини на 58.
171
Свиваш рамене:
— Просто искам да имам истински кучета, а не някакви боклуци. Казаха ми, че на Сутрешен чай имало кучило и…
— Смяташ да гледаш адски хрътки като домашни любимци? — старецът присвива очи — Ти си луд, момче! Махай се, докато не съм извикал линейка!
— Но…
— Хайде изчезвай, нямаме кученца!
Ако се опиташ да му разкажеш истинската история, мини на 133.
Ако напуснеш клуба и се упътиш към магазина, мини на 124, а ако отидеш в Ловния съюз, те очаква 150.
172
Кацаш на Маджипур без проблеми. Веднага след приземяването двама мургави красавци учтиво ти помагат да настаниш кораба в едно от халетата и те отвеждат в канцеларията на управителката Хелън Пол.
Премини на 209.
173
На пръв поглед планетата изглежда идеална. Има четири континента, равномерно разпръснати из лазурните морета. Виждат се гори, поля и планини, езера и всичко останало, което прави една планета хубава. Според Хепи атмосферата е годна за дишане.
Ако искаш да кацнеш за по-близък оглед, мини на 222. Ако продължиш с другите планети, върни се на 125.
174
Уредник Сана продължава:
— Първоначално статуята е била предоставена на Културното бюро на Сириус-В с условието, след като планетата на флиперяните започне да се изплаща, статуята да бъде върната на притежателите й. Междувременно обаче влиза в сила друг закон, според който Добро утро е доброволно дарение от страна на Паунър Дебърмаунт и дългът преминава към управата на съответния свят. Флиперяните веднага повдигат въпроса за културните си ценности. Но пак според този закон за доброволно дарение, Бюрото има право да задържи залозите, докато задължението не бъде изплатено. В това време частен колекционер предлага седем милиона за статуята и Паунър Дебърмаунт я продава за тази сума с одобрението на Добро утро, което пък получава процент от цената — а точно в момента флиперяните са се нуждаели от средства… След смъртта на колекционера, сбирката му се продава на търг и нашият музей се сдобива със статуята. В последствие обаче излиза нов закон, според който културните ценности на варварските кораби не могат да бъдат търгувани, а само давани под наем за определен срок и… — Сана махва с ръка — Обърканото междузвездно право, както винаги!
Премини на 179.
175
Киноложкият клуб на практика е секция на Федерацията на любителите на животни. Помещава се в две сбутани стаи в дъното на приземния етаж на Федерацията. На вратата на едната има надпис: „Кучето — единственото животно, което си струва да притежавате“. На другата пише „Най-добрите кучета в Циеилизованата зона и Дивия космос“.
Докато се колебаеш на коя от двете врати да чукаш, първата се отваря и от нея излиза сбръчкан дядка:
— Куче ли търсите да купите?
— Нещо такова! — съгласяваш се ти.
— Влезте! — той те пропуска в мизерния си кабинет — Ох, лоши дни настъпиха за кинологията… Сега са модни какво ли не финтифлюшки, а за добрите стари кучета никой не се сеща… Каква порода търсите?
— Адски хрътки. Трябват ми поне две женски!
