Можеш да й предложиш да възмездиш загубите след като откриеш Благородника (145) или да се съгласиш да търсиш кожата (185).
198
… Само че не става така. Още преди облакът да се разсее, звярът изскача от него — невредим. Дори нещо повече. Видимо е наедрял, а зъбите му са станали поне пет пъти повече в гротескно удължената муцуна.
Стреляш пак, този път регулаторът е на „концентриран лъч“ и бластерът би трябвало да отнесе гръдния кош на нападателя, без да разрушава повече улицата.
Чудовището спира, сякаш се е блъснало в стена. Олюлява се, после съвсем явно се променя — става още по-масивно — и отново тръгва към теб, наистина, по-бавно от преди, но това, което се случва, в крайна сметка е немислимо. В Обитаемия космос няма нито едно същество, което може да понесе два бластерни изстрела и да…
— Май му харесва да стреляш по него — мрачно промърморва Хепи. Я пробвай пак, този път задръж лъча!
Покорно натискаш спусъка и задържаш близо половин минута. Това ще изтощи заряда на бластера, но и без друго си ходещ арсенал, пък и ако не спреш чудовището…
И този път то спира. Цялото му тяло се разтриса, докато лъчът удря в него. Но щом стрелбата престава, то отново се променя — с невероятна скорост му се оформя втора озъбена глава.
— Очевидно по някакъв начин усвоява енергията — Хепи звучи доста необнадеждаващо. — Мили боже, що за чудо е това!
Двуглавият звяр продължава да се приближава.
Премини на 215.
199
Зад хълмовете предлага множество туристически атракции и ти се възползваш от голяма част от тях — поне доколкото ти стигат средствата.
Лично Тамила Сана те съпровожда из музея и ти разказва за различните колекции.
Общо-взето, забавляваш се чудесно, но не научаваш абсолютно нищо ново за Благородника.
Върни се на [[#t-karta|картата]]!
200
Забелязал жалния ти поглед, отправен към кученцата, Крис кимва:
— Толкова струват, повярвай ми!
— Вярвам ти! — отронваш мрачно — Обаче нямам даже четиридесет милиона, да не говорим за осемдесет!
— Е, тя адската хрътка не е и куче за пилоти „счупи-глави“! — Крис те гледа учудено — С нея се ходи на лов за грамадни зверове и…
— Знам! Обаче спешно ми трябват две женски… Съгласен ли си да изчакаш малко за парите?
— Да не би да има шанс да спечелиш осемдесет милиона звездички от лотария?
Ще му разкажеш ли, че търсиш Благородника (223) или ще се ограничиш с мъгляви приказки (230)?
201
Тръгваш по втората улица.
Тя се криви насам-натам, слива се с разни други и накрая завършва като пресечка на малко по-широка улица, която те извежда на същия площад, откъдето си тръгнал.
202
След около половин час сигналът на Хирикава сменя посоката си. Налага ти се да се промъкваш през някакви неприятни гъсти храсталаци.
Накрая стигаш до поляна, на която глутница кучета са обградили някакво паднало на земята животно. Десетина ловци измерват тялото и оживено си подвикват. Забелязваш между тях и един японец.
— Господин Хирикава?
— Да? — той се обръща — А, вие пък от къде се появихте?
Премини на 188.
203
Рондо е шестата по ред планета в система от девет планети около скорошна Нова — първите четири планети са чиста течна лава, петата е пустиня без атмосфера, Рондо е замръзнала до сърцевината си, а останалите са газови гиганти. Хепи щателно изследва системата, но не открива и следа от аурит.
Върни се на [[#t-karta|картата]].
204
Кимваш:
— Сигурно е от някой незадоволен кредитор на татко, но… Пускай!
На главния екран се очертава квадрат и в него се появява лицето на напълно непознат мъж.
— Добър ден, господин Хардрайт — казва човекът. — Моето име е Кристофър Макдоуел. Обръщам се към вас с огромна молба — бих желал да се видим и да говорим относно спомените ви за капитан Морган. Можете да ме намерите на Есенно листо. Приятен ден и благодаря за вниманието!
Запиши си, че K2 е Есенно листо, а плаващата му кодировка е 117. След което, ако желаеш, можеш да продължиш пътя си към Сутрешен чай на 216.
КОМЕНТАР НА КРИС: Ако си се учудил за споменатото преди малко име, да, това съм аз — обичам да се появявам тук-там в книгите си, ако си спомняш от „Ледено безмълвие“! Което, разбира се, не означава, че ако ме посетиш на Есенно листо някой път, ще ти бъде лесно с мен!
205
Прекосяваш няколко празни помещения, преди да стигнеш до сляпа стена без повече отвори. След като се помотаваш из тези стаи, Хепи предлага:
— Да идем да видим онзи отвор на пода, а?
Връщаш се в първата „стая“.
Мини на 229.
206
Резерватът — всъщност Защитена ловна територия 904 — се намира от другата страна на планетата и има собствена писта за космически кораби, така че прехвърляш „Хидрата“ там. Посреща те наземна кола, карана от младок с дрехи със защитна окраска.
— Изтървахте началото на лова — обявява той без предисловия.
