190
Веднага след кацането Фенс пристига на кораба ти.
— Е? — пита той — Къде е статуята?
— Съжалявам, но не успях да я изкопча от музея и…
— Аз също съжалявам! — той свива рамене — Не мога да дойда с теб на кораба, надявам се, че ме разбираш…
Кимваш обезсърчено.
Ами, върни се на [[#t-karta|картата]]!
191
Обясняваш:
— Вижте, кожата ми трябва, за да откупя една статуя от музея. Статуята пък ми е необходима, за да…
— Не ме интересува! — отрязва Хелън — Давате двадесет милиона и кожата е ваша… Или идвате с мен да ви покажа какво искам вместо парите!
— Добре, ще дойда! — съгласяваш се мрачно. Аман от условия, наистина!
Премини на 146.
192
Стрелката, казваш си ти, е прекалено очебийна. След като е замаскирал така старателно пътя до тук и при условие, че който и да е случаен пилот „счупи-глава“ все пак би могъл да се натъкне на планетата, капитан Морган просто не би сложил такъв очеваден белег… Ето защо, след като се успокояваш, се връщаш в „началната“ точка и тръгваш по първата улица.
Мотаеш се между сградите близо три часа. Сам по себе си градът представлява горе-долу правилен квадрат с дължина на страната малко повече от три километра — тези девет квадратни километра площ не са толкова много за обхождане, но улиците… Е, да речем, че строителите са страдали от маниакална любов към лабиринтите. За цялото си скитане не срещаш и един прав участък, по-дълъг от петдесет метра. Някои улици се вливат в самите себе си, други завършват в стени, трети кривуличат из целия град, само за да завият под ъгъл 180 градуса и да се върнат в обратна посока…
Когато накрая цялото мотаене окончателно ти писва, Хепи предлага меко:
— Защо не се върнеш към първата стрелка? Може би все пак има смисъл…
Това и правиш.
Премини на 235.
193
Най-сетне стигате до кабинета. Сана ти кимва да седнеш. Оставаш прав и отсичаш:
— Бих искал да получа Куртландър — веднага!
— Не е чак толкова просто, господин… ъъъ…
Подсказваш й:
— Хардрайт!
— Да, господин Трудно право! — тя се усмихва леко на тази игра на думи — Добро утро определено си иска статуята на момента, музеят пък не е склонен да се раздели с нея… Единадесет милиона са ужасно много пари! Да речем, че от посетители за изминалите години са се върнали, ммм, пет милиона. Не повече, във всеки случай! Но Добро утро не е склонна да плати остатъка от сумата и… Не искаме да губим, нали?
Ще се поинтересуваш докъде са стигнали преговорите (197) или направо ще предложиш заплащане на сумата от Благородника (145)?
194
Ухилваш се:
— Омръзна ми да плащам за кучетата на Рамачандра на Маджипур! Предпочитам сам да ловувам със собствена глутница…
— Това не е лоша идея! — съгласява се старецът — Ще звънна на Тимъти Грант да го предупредя, че отиваш. Ето ти адреса — но имай предвид, че кучетата му са дяволски скъпи!
Премини на 244.
195
Септември е единствената планета, кръжаща около гореща синя звезда. Хепи старателно изследва планетата, но на нея определено няма аурит — да не говорим, че е и силно смъртоносна, а температурите са като в ада, а не като през септември…
Ами, върни се на [[#t-karta|картата]].
196
Усмихваш се:
— Май ще е по-добре да го почакам тук!
— Ще ви направя чай! — кимва японецът.
Времето се влачи неприятно бавно. Домакинът ти не е склонен към разговори и те оставя да се забавляваш сам. Вечерята, която готви, започва приятно да дразни ноздрите ти. Накрая японецът отбелязва:
— Вече трябва да идват…
И точно в този момент между дърветата излизат десетина ловци, придружени от най-различни кучета, между които има и две адски хрътки.
— Това е Ясуи Хирикава — обяснява японецът и махва на водача на групата. — Ела насам, този иска да говори с теб!
Хирикава ти подава ръка и се усмихва:
— Вие пък от къде се появихте?
— Налага се да поприказваме… Един младеж на пистата ми каза, къде да търся лагера…
— Добре, ще поговорим! Нека само да хапнем!
След като вечерята е сервирана и нова порция чай завира на печката, Хирикава най-сетне се обръща към теб:
— Е, за какво ви трябвам, господин Хардрайт?
Премини на 233.
197
Замисляш се за момент:
— А до какво решение сте стигнали с Фенс Куин?
— Ами, музеят предлага — Сана изсумтява, да замени статуята за друг експонат. Спрели сме избора си на кожа от син тигър от Маджипур — години наред водим преговори с този курортен свят… Една такава кожа със сигурност струва около четири милиона, а е атрактивен експонат и… Господин Куин, разбира се, беше против подобно предложение, тъй като на практика Добро утро ще трябва да заплати за кожата!
