Броколи се събуди от ръмженето на Роро.
— Някой прррррриближава! — прошепна кучето.
— Кой?
— Невестулка е… Май е Жълтъчко, но…
Зайчето се надигна.
Невестулките ги бяха поканили да спят вътре в някоя от къщите, но времето беше чудесно — пък и двамата отдавна бяха свикнали да нощуват на открито. Зайчето погледна към небето. Звездите бяха започнали вече да избледняват, но до утрото бе още далече.
— Интересно, какво ли иска старейшината по това време? — Броколи се прозя — Тихо, Роро! Винаги можеш да го нападнеш, не е необходимо да ни мисли за лоши!
Ротвайлерът кимна и се помъчи да заглуши ръмженето си.
След малко на пътеката се показа Жълтъчко. Пристъпяше бавно, присвит на две и стиснал с ръце корема си.
Броколи притича към него и го подкрепи:
— Какво се е случило?
— Имаме нужда от помощ… — старейшината изнемощяло се отпусна на земята.
— Но какво…
— Трябва да отидеш до „Кривите брястове“! Всички сме болни!
— Какви са тези брястове?
— Намират се на два часа езда на юг. Това е болница!
— О!
— Трябва… Трябва бързо да отидеш до там! Цялото село е като покосено от епидемията!
— Тръгваме веднага! Мога ли да направя още нещо за теб?
— Просто побързай!
— Хайде, Фалко! — Броколи смушка кончето — Напред!
3. „КРИВИТЕ БРЯСТОВЕ“
Носеха се като вихър. Изгревът постепенно боядиса хоризонта отляво в розово. Червеният диск на слънцето се изтъркули на небето. Роро взе да изостава с изплезен език — не бе в състояние да бяга толкова бързо много дълго време.
Броколи се чудеше дали все пак да не позабави хода на Фалко, когато зърна в далечината няколко грамадни бряста, в клоните на един от които се вееше бяло знаме с червен кръст.
— Още малко, Роро! — подвикна зайчето ободрително.
Най-сетне стигнаха до болницата. Големите й, бели корпуси бяха причудливо построени около стволовете на брястовете.
Броколи скочи от гърба на Фалко и се втурна в болницата. Във фоайето зад масивно бюро седеше млада катерица с бяла престилка.
— Трябва ми доктор! — провикна се Броколи — Спешно е!
— Какво има, зайче? — катерицата му се усмихна любезно.
— Яйцеядците… Селото е покосено от епидемия!
Катерицата бързо дръпна един шнур и из коридорите задрънча звънец.
След няколко секунди във фоайето притича един обличащ престилката си в движение борсук.
— Епидемия в Яйцеядците! — съобщи му сестрата.
— Тръгвам веднага! — борсукът кимна — Ей, зайче, ти от там ли идваш?
— Да, докторе!
— И какво точно им има на невестулките?
— Ами, старейшината се държеше за корема…
Докторът се намръщи за миг:
— Е, впрягам „Бързата помощ“! Благодаря, че дойде да ми съобщиш! Вече можеш да си тръгваш!
Броколи се поколеба. Можеше да пресече направо през ливадите и да понавакса загубеното време. Детелиновото селце бе съвсем наблизо и го зовеше… Но имаше и нещо друго.
— Вчера бях гост на невестулките! — каза той — Ще имате ли нещо против да се върна при тях? Мога да помагам…
— Сигурно ще имам нужда от помощ! — кимна докторът — Сигурен ли си, че ще се справиш? Тогава тръгвай, аз ще те настигна!
Фалко се бе поуморил — пък и Броколи яздеше по-бавно, за да може Роро да поддържа темпото. Някъде на половината път „Бързата помощ“ ги догони.
Четири здрави коня бяха впрегнати в бял фургон с червен кръст на покрива. На кръста висеше камбанка, която непрекънато звънтеше. Конете препускаха с все сили и бързо задминаха Броколи.
Когато той пристигна в Яйцеядците, докторът вече се бе хванал на работа.
Невестулките представляваха окаяна гледка. Някои бяха успели да изпълзят от къщите си и лежаха на земята, стенейки мъчително. Повечето обаче явно си бяха в леглата и само хорът стенания подсказваше, че са още живи.
— Снощи яли ли са яйца? — попита докторът.
— Цяла каруца! — Броколи кимна — Бяха ги купили на половин цена и имаше угощение… Да не би яйцата да са били развалени? Подобна сделка, сключена при това от пор — и в село на яйцеядци, от самосебе си ми намирисваше, но… Ще се оправят ли?
— Да, след два-три дни ще са на крак! Но ако беше закъснял с няколко часа… Искаше да помагаш, нали? Добре, тогава те назначавам за медицинска сестра!
— Медицински брат не звучи ли по-добре?
Докторът се засмя:
— Добре, медицинско братче, ти ще държиш шишето с лекарството и този пакет памук! Ясно?
— Да, докторе, но…
— На всички трябва да се сложат инжекции! — поясни борсукът и извади от чантата си голяма спринцовка.
Броколи потръпна, но мъжествено удържа шишето и памука. Невестулката към която се приближи докторът обаче нямаше толкова смелост и, въпреки болките, изхленчи:
— Не искааам!
— Наложително е! — борсукът се усмихна топло — Ще се почувстваш по-добре и…
— Не искам!
— Не боли чак толкова! Пък и, нали трябва да оздравееш! Голям яйцеядец като теб не се притеснява от малката инжекцийка, нали? — той решително сграбчи лапата на невестулката и заби иглата.
— Аууу!
— Е, хайде, свърши вече! Няма нищо страшно…
Пациентът продължаваше да хленчи.
— Какъв слабак! — борсукът напълни спринцовката и мина към следващия — Ти поне няма да се държиш като бебе, нали?
— И аз ако бях на тяхно място… — промърмори Броколи.
— Аз също мразя инжекциите, също и сиропите и хапчетата! — въздъхна докторът — Но те са по- малкото зло! Понякога можеш просто да полежиш в леглото и да се оправиш. Понякога обаче се налага да ти слагат инжекции — иначе може да се разболееш още по-зле. Може дори да умреш, както ще стане с тези тук, ако не им инжектирам лекарството!
— Не бях мислил по въпроса… — Броколи засрамено наведе глава. Миналата зима, когато бе карал пневмония, той устройваше същите „спектакли“ на докторката и…
— Няма повече! — промърмори той, докато за пореден път подаваше шишето.
— Няма какво?
— Ще се опитам да стискам зъби следващия път, когато ми се наложи да ми слагат инжекция! — обясни той.
