— Умно зайче! — борсукът се засмя — Дано не ти се наложи, разбира се, но…
Когато най-сетне свършиха с невестулките, Броколи едва стоеше на краката си от изтощение. Роро бе помогнал на всички да се приберат по леглата си, бе довел и Жълтъчко от полянката. Лекарството явно действаше — стенанията бяха стихнали и сега болните кротко спяха.
— Утре ще дойда пак! — борсукът уморено се усмихна — Твоята работа ще е по-тежка. Давай им да пият вода, когато поискат. Няма да е зле да сварите кокоши бульон — довечера сигурно пациентите ще се чувстват по-добре и ще могат да хапнат малко. Е, аз тръгвам! — той прибра спринцовката, шишето и памука в чантата си — Благодаря за помощта! Знаеш ли, в бързането май забравих да ти се представя! Казвам се Фазанчо!
— Аз съм Броколи!
— До утре, Броколи! И благодаря още веднъж!
4. НЕВЕСТУЛКИТЕ И ФАЛКО
Лека-полека невестулките се оправяха. На втория ден докторът едва успя да им сложи инжекциите. На третия, след като бе гонил едно невестулче близо половин час, махна с лапа и се отказа:
— Няма да вадя повече спринцовката, но всички трябва да ми обещаете, че две седмици ще пиете хапчета — иначе…
— Лично ще се погрижа за това! — заяви Жълтъчко — Знам, че ви създадохме доста главоболия, но…
— Всяка сутрин, — борсукът вдигна показалеца си, — някой от вас трябва да идва в „Брястовете“ за хапчетата. Не ги ли взимате редовно, отново ще ви прилошее. Разбрахме ли се? И никакви яйца — поне две седмици!
— Ох! — простена някой.
— Наистина трябва да сте по-внимателни следващия път! Да се ядат сурови яйца, когато знаеш откъде са — домашни кокошки например — не е чак толкова опасно. Но да купите — и то на половин цена! — от непознат и да не ги сварите… — Фазанчо се качи на фургона — Е, дано не се срещаме скоро по повод болест! И не забравяйте хапчетата!
Жълтъчко бе мрачен цялата сутрин. Накрая Броколи не издържа и го попита:
— Какво има?
— Тревожат ме хапчетата!
— Но те са важни, сам чу какво каза…
— Не взимането им, Броколи! Просто болницата е много далеч за да се ходи пеш до там всеки ден! Та пратеникът трябва да тръгва на обяд, да нощува там и да се връща отново по обед! Как да ходим за таблетките? Нямаме дори един кон!
— Хрумна ми нещо! — Броколи се засмя — Просто е! Защо не използвате Фалко? Когато вече няма да ви трябва, ще го върнете в Детелиновото селце!
— Благодаря! — Жълтурчо го потупа по рамото — Приемам с удоволствие! Но… Ти как ще се прибереш?
— Не се притеснявай за мен! Още сега се хващам за работа!
Той така и направи. Край реката растяха множество подходящи дръвчета, които Броколи отсече с помощта на две невестулки. После той грижливо подреди един до друг стволовете и ги върза стегнато с въже. Салът бе готов още преди залез слънце. Не беше голям като този на Орехчо, но щеше да побере зайчето и кучето.
Доброто настроение на невестулките се беше върнало заедно с оздравяването — така че вечерта те отново устроиха празник. Тъй като им бе забранено да ядат яйца, те сготвиха вкусно няколко кокошки и Роро бе безкрайно щастлив, защото получаваше всички кокали.
Както и преди, невестулките разказаха приказка с Приказния жезъл. Броколи чак се просълзи — и нищо чудно.
Този път приказката беше за принц Броколи, който тръгнал на дълъг път заедно с кончето си Фалко и верния си приятел Роро. Принцът отивал да моли за ръката на любимата си принцеса, която била обявила състезание за да избере заека на сърцето си. След много приключения принцът почти пристигнал при нея, но попаднал на цяло село болни невестулки. Той останал при тях и се грижил всеотдайно докато оздравеят, макар че така щял да пропусне състезанието. За негово щастие, принцесата също го обичала, така че го изчакала, оженила се за него и те живели щастливо дълги години.
ОСМА ГЛАВА
БРОКОЛИ СЕ ЗАВРЪЩА ВКЪЩИ
Броколи заспа в една лодка, която го отнесе надолу по течението на реката. Спаси го Орехчо, който го закара в Мидения град. Беше му обещал да го върне вкъщи, но му се наложи да тръгне в друга посока и за това запозна Броколи с Гащатко — с неговия керван зайчето потегли нагоре към Детелиновото селце. В Кленовата планина обаче ги нападнаха разбойници и Броколи бе отвлечен. След няколко дни главатарят Лакоман го взе със себе си на преговорите с търговеца Шкембо и зайчето успя да избяга. Може би Лакоман щеше да го хване, но костенурката Черупчо заведе зайчето на Костенурковия остров. Чрез ферибота Броколи успя да спести почти седмица път. Костенурките обаче забравиха да му кажат да не минава през Рогатите поляни и той бе арестуван. За да се освободи, трябваше да хване едно чудовище. Звярът се оказа кучето Роро, с което Броколи се сприятели. Двамата почти бяха стигнали целта си, когато невестулките от село Яйцеядците ги поканиха на пир. На следващата сутрин всички невестулки се бяха разболели. Броколи отиде да доведе лекар, помогна им и накрая им остави коня си, за да ходят с него до болницата. Той самият си построи сал.
1. ХВЪРЧИЛОТО
Невестулките си бяха взели сбогом предишната вечер — или поне явно те така го разбираха, защото никой не се появи да изпрати Броколи и Роро.
Зайчето все още не бе посветило кучето в плана си за придвижването на сала. След като натовариха багажа, Роро попита:
— Няма гребла, пък и нито един от двама ни не би могъл да гребе срещу течението… Очевидно аз ще тегля! По брега ли да тичам или препочиташ да плувам?
— Нито едното от двете! — със смях отвърна Броколи — И ти, както и аз, ще се возим! Ако имаме късмет, довечера ще сме в Детелиновото селце!
— Дори Фалко не би могъл да стигне така бързо!
Вместо отговор зайчето извади и разгъна пакета с хвърчилото.
— О! — възкликна Роро — Съвсем го бях забравил! Искаш то да тегли сала като онзи… феррибот на костенурките?
— Точно така!
Броколи се зае да сглоби хвърчилото. Четири тънки летвички се прикачаха към малка кръстачка. Още четири съединяваха краищата на получения кръст. Върху тях се закрепваше яркото парче специално насмолена коприна. Към кръстачката трябваше да бъде вързано тънкото, но здраво въженце. В единия ъгъл на хвърчилото се поставяше шарената опашка, която да направлява движението му.
— Готово! — Броколи огледа произведението си — Какво ще кажеш?
— Пррекррасно е!
— Всички на борда! — зайчето се качи на сала — Готови за пускане на хвърчилото!
Вятърът поде и издигна високо копринения квадрат. Опашката бодро заплющя. Въжето се изпъна и салът потегли — отначало бавно, но после все по-бързо и по-бързо…
