да залови едно чудовище. То се оказа кучето Роро. Броколи успя да се сприятели с него и заедно потеглиха отново на път.
1. ВЕСЕЛИТЕ НЕВЕСТУЛКИ
Броколи и Роро пътуваха вече повече от седмица. Колкото по-близо стигаха до Детелиновото селце, толкова по-щастлив се чувстваше Броколи. Предишната вечер бяха нощували край Рибешкия вир при група изключително любезни видри. Днес късно следобед трябваше да пристигнат в Яйцеядците — а след само още два дни зайчето вече щеше да си е вкъщи!
— Защо селото се казва Яйцеядците? — попита Роро, когато взимаха последния завой.
— Невестулките ужасно обичат яйца! — обясни му Броколи — Луди са за тях така, както таралежите за мляко и мечките — за мед!
— А аз — за хрускаво кокалче!
— Точно така… А, ето го и селцето!
Нямаше начин да се сбъркат къщите на невестулките. Те винаги строяха ниски, заоблени постройки като обърнати наопаки гнезда. Сгушени една в друга, къщурките на Яйцеядците приличаха на голяма купчина покрити с лишеи камънаци.
Още отдалеч Броколи чу смях и радостни възгласи. Невестулката, която ги посрещна на входа на селото, беше ухилена до уши:
— Здравейте, здравейте! — тя приветствено размаха лапи — Добре дошли! Елате, заповядайте, пристигате тъкмо навреме за пиршеството!
— Много ми върви на празници! — засмя се Броколи — Какво е пък това тържество?
— Не е по някакъв специален повод… Просто днес от тук мина един търговец и купихме от него, представи си, цяла каруца великолепни яйца!
— Рядко се случва такова нещо! — съгласи се Броколи.
— И още как! При това сделката е много изгодна — порът ни даде яйцата на половината от обичайната цена! Елате, елате — ще се присъедините към нас за голямото яйцеядене, нали?
— С удоволствие! — Броколи кимна — Но за съжаление аз не ям яйца!
— Това няма значение! — увери го невестулката — Важното е да споделиш с нас общата радост! А ти, куче? Няма ли да приемеш някое вкусно яйчице?
— Чувал съм, че отглеждате хубави тлъсти кокошки… — Роро изсумтя — Ако имате някоя за мен, бих бил по-доволен! Яйцата са добри, но ми трябва нещо по-солидно за да се нахраня!
— Разбира се, разбира се! Важното е да си щастлив като нас!
Невестулките определено бяха щастливи тази вечер. Те се суетяха из селцето, бърбореха на висок глас и при все всеобщия хаос, успяха много бързо да струпат огромна купчина съчки за огън на площада. Когато започна да се стъмва, всички се събраха там.
Старейшината Жълтъчко тържествено запали огъня, разпредели поравно между всички яйцата и обяви:
— Както е традицията ни, по време на вечерята ще се забавляваме с Приказния жезъл! За нашите гости ще поясня — жезълът преминава от ръка на ръка. Първият започва да разказва измислена история и всеки следващ я допълва с нещо. Можем да започваме! — той затвори очи, завъртя се и хвърли богато гравирания жезъл.
Улови го една от невестулките от другата страна на огъня. За момент настъпи тишина. Без да бърза, невестулката проби едно яйце, изпи го, примлясна и поде историята си:
— Имало едно време… един принц. Той живеел в разкошен дворец заедно с баща си — краля и, ммм, със седемте си братя. Всички те получавали само най-пресните, вкусните и отбрани яйца. Съществувал обаче един проблем, който не давал мира на принц Перушинко. Тъй като и осемте невестулчета били от едно котило, кралят трябвало да ги подложи на изпитания за да избере един от тях за наследник… — разказвачът ловко метна настрани Приказния жезъл.
2. ПРИКАЗКА ЗА ПРИНЦ ПЕРУШИНКО
Втората невестулка продължи да разказва:
— Този, който спечелел, щял да получи за жена най-красивата на света принцеса Зъбла. Принцът бил влюбен в нея до уши. Всеки ден той й пращал цветя и яйчица от пъдпъдъци в знак на силната си обич… — тя прехвърли жезъла нататък.
Третата невестулка поде приказката:
— Принцесата обаче обичала друг от принцовете — Пухчо…
Някой от публиката се обади:
— Разваляш приказката!
— Всеки има право да гради сюжета както си иска! — намеси се старейшината — Нали именно за това обичаме приказките със странни…
— Както и да е! Та, принцесата по цял ден седяла край прозореца в кулата си и чакала да зърне поне за миг Пухчо… Най-сетне дошъл денят на изпитанието. Кралят казал на синовете си, че в непристъпните планини Осемте върха има осем гнезда на гигантски птици — по едно на всеки връх…
Последва ново прехвърляне на жезъла и поредната невестулка продължи:
— Той искал принцовете да му донесат по едно яйце от тези гнезда. Който успеел, щял да получи друга задача — и така, докато остане само един, който да се е справил с всичко! Принцовете незабавно потеглили на път, но преди това всеки от тях минал да се сбогува с принцеса Зъбла…
Броколи прекрасно се забавляваше, похапвайки по някое стръкче от маргаритките, които си беше набрал за вечеря. Никога не бе чувал по-объркана приказка. Някои от невестулките се стараеха да следват заложените до момента идеи, но повечето усърдно вмъкваха по нещо, което преобръщаше коренно хода на историята.
Така принцесата посъветвала Пухчо да упои птицата си с вино, а Перушинко — да накълца люти чушлета в храната на своята. Оказало се обаче, че Пухчо изобщо няма намерение да се състезава за трона и ръката на Зъбла — той предпочитал да ходи на лов, вместо да управлява. За това издал печелившия „номер“ на трети принц, Бързачко. След това легнал да спи под едно дърво.
Принцесата пък всъщност не искала да става жена на крал, а само щастливо да се омъжи. По време на сбогуването последният, осми принц й допаднал с интелигентността си и тя му предложила да избягат заедно в Райската гора, където било пълно с лесни за обиране гнезда. Така и сторили.
Перушинко нахранил птицата с чушлета, но, вместо тя да побеснее, както предвиждала Зъбла, на нея това много й допаднало и като благодарност тя дала на принца едно яйце. На връщане към двореца обаче той попаднал на много любезна фермерка, която отглеждала кокошки. Влюбил се в нея и се оженили. Яйцето си Перушинко дал на Бързачко.
Междувременно Зъбла открила, че в гората не й харесва, а нейният принц е глупак и развейпрах.
По пътя пък Бързачко решил, че едно кралство и някаква си принцеса не заслужават да умреш от глад, ето защо изял яйцето и тръгнал да пътешества.
Когато Зъбла стигнала до двореца, се оказало че нито един от принцовете не искал да става крал и да се жени за нея. Кралят обаче не се бил отчаял. Понеже съпругата му и без друго отдавна била починала, той предложил на Зъбла да стане негова жена…
Бе останала само една невестулка, която да не е разказвала, така че и тя взе жезъла:
— Зъбла обаче не родила нови деца на краля. Така че когато той и тя умрели, тронът бил наследен от нейния брат Мръвчо, който управлявал дълго и щастливо!
Роро въздъхна:
— Леле, това беше най-налудничавата приказка, която съм чувал!
След като свършиха да вечерят, невестулките прекараха остатъка от вечерта в разни игри.
— Наистина весел и безгрижен народ! — призна Броколи, докато си лягаха — По-забавни са дори от костенурките! Мисля, че ще се връщаме тук честичко, какво ще кажеш?
— Би било чудесно — особено ако им носим яйца! — съгласи се кучето и се прозя.
