— Да се върнеш, хей!
— Ще се върна! — обеща Броколи.
— Приготвили сме ти малък подарък на раздяла! — каза Нокътчо — Това е, тъй да се каже, за спомен от нас!
Той връчи на зайчето крещящо-резедави каска и шалче, а също и малък пакет.
— Вътре, — обясни изобретателят, — съм ти увил най-новото си хвърчило. Има и инструкция как да го сглобиш. Като се върнеш вкъщи и го пускаш с приятелите си, би могъл да си спомняш за нас… А аз усърдно ще работя върху усъвършенстван модел ферибот и, кой знае, след някой и друг месец може ние да дойдем да те видим!
— Много ще се радвам! — Броколи буйно го прегърна — Благодаря за подаръците!
Той стоя на брега и маха след ферибота, докато корабчето не изчезна в далечината. Сигурно щеше да стои още доста, загледан в червеното хвърчило, което още се виждаше. Фалко обаче призивно изцвили.
— Тръгваме, конче, тръгваме! — Броколи го потупа по врата и се качи на седлото.
При костенурките наистина му бе харесало, но се чувстваше щастлив да е отново на път. Смушка Фалко и потегли в тръс по пътя към Рогатите поляни, като тихичко си пееше:
— Иха-иха-ха, петнадесет товара в пещерата — и халба бира!
Кончето весело изцвилваше в такт с песента.
ШЕСТА ГЛАВА
ХВАНЕТЕ КУЧЕНЦЕТО!
Зайчето Броколи заспа в една лодка, която се отвърза и го отнесе далеч надолу по рката. Спаси го салджията Орехчо, който го заведе в Мидения град. Докато разглеждаше града, Броколи за малко не стана жертва на борсука Скубльо но лисугерът Смрадльо го спаси.
Орехчо бе обещал на зайчето да го върне вкъщи и за това го запозна с керванджията Гащатко. В Кленовата планина обаче ги нападнаха разбойници и Броколи бе отвлечен от Лакоман за играчка на дъщеря му. Няколко дни по-късно главатарят го взе със себе си на срещата с търговеца Шкембо. Вечерта Броколи успя да избяга.
На следващата сутрин той срещна моторната костенурка Черупчо, който го заведе на Костенурковия остров. Костенурките настояваха Броколи да остане при тях, но накрая дори му помогнаха да се качи нагоре по реката с техния теглен от хвърчило ферибот.
1. БРОКОЛИ В ПЛЕН НА КРАВИТЕ
Както костенурките му бяха обяснили, Броколи стигна до Рогатите поляни късно следобед.
— Ще ги познаеш! — бе обещал Черупчо и наистина стана точно така.
Гората внезапно свърши и пред погледа на зайчето се ширна пасторална равнина. Продълговати вълнисти хълмове я разделяха на десетки закътани долчинки. Огромни дървета простираха прохладни сенки край утъпканите пътечки между хълмовете. Тревата бе висока, зелена и свежа. Реката правеше широк завой, а по брега буйно цъфтяха маргаритки и детелина.
Фалко се насочи към маргаритките и Броколи одобри избора му. Като всички зайци, той също обичаше детелинови цветчета — тази вечер щеше да пирува.
Около час след като се бяха настанили на поляната и Броколи вече приключваше с беритбата на вечерята си, иззад близкия хълм се чу приглушено мучене. Малко по-късно се появиха две крави. Устите им методично дъвчеха. Набъбналите им вимета се клатеха при всяка крачка и Броколи се сети за великолепното мляко, което майка му купуваше от кравите в Детелиновото селце.
— Здравейте, уважаеми госпожи! — учтиво поздрави зайчето — Добра ли е пашата днес?
— На Рогатите поляни тя винаги е добра! — отвърна едната крава — За съжаление обаче идваме да те арестуваме, а не да пасем тук!
— Защо? — учуди се Броколи — Нищо лошо не съм направил, струва ми се… Освен ако не съществува закон против това да се ядат само цветчетата на детелината…
— Рогатите поляни са затворени за преминаване! — обясни втората крава — Самият факт, че си тук, е вече нарушение!
— Но… Костенурките не ми казаха нищо такова!
— Костенурките, — първата крава се усмихна, — са забавен народ! Емоционални и весели… Самот дето никога нищо не успяват да завършат до край… Пък и са склонни да забравят всичко, което им е казано преди повече от седмица!
— Все пак…
— Пристанът на техния смешен кораб е чак в началото на Рогатата пътека, ако си забелязал! Когато търгуваме, ние ги чакаме там. И това не е случайно!
— Не знаех! — призна Броколи — Много съжалявам!
— Незнанието не намалява вината ти! — кравата поклати глава — Ще тръгнеш ли с нас доброволно?
— Мога ли да си взема детелината?
Двете крави се спогледаха и кимнаха.
Броколи хвана Фалко за юздата и ги последва навътре в Поляните.
— Донякъде имаш късмет! — съобщи му кравата Минзухарка — Утре ще бъде Голямото лятно празненство!
— Какво е това? — полюбопитства зайчето.
— Един чудесен кравешки празник. След като теленцата вече са се родили, се събираме да се похвалим пред всички с тях. Най-старите от рода ни ги оценяват — важно е кои от тях са перспективни и с добри качества. Ние, кравите, не можем да сеем зърно, нито пък да ловуваме — търгуваме единствено с млякото си, за това и трябва да сме по-добри и по-млечни!
— Да оценяваш децата си по този начин е… малко необичайно! — внимателно отбеляза Броколи.
— Повярвай ми, така е правилно! — кравата се засмя — Ако теленцето не получи добра оценка, аз няма да го обичам по-малко! Просто, когато порастне, то ще отиде да работи извън Поляните — силни и търпеливи работници като нас много се търсят!
— След оценката на теленцата, — добави Зюмбюлка, другата крава — има бой на бикове. Победителят ще носи Короната цяла година, а и през есента най-много от нас ще го изберат за баща на теленцата си!
— О! И все пак…
— По принцип биковете охраняват Поляните, но тази вечер почиват преди състезанието! Ако някой от тях те беше открил, сигурно направо щеше да те намушка на рогата си — законът ни за пришълците тук е много строг! Но по традиция, в Деня на Летния празник престъпниците имат право да се борят за живота си!
— Срещу бик ли? — ужаси се Броколи.
— Не, съветът на Рогатите поляни определя какъв подвиг трябва да извършат. Ако се справиш със задачата, ще бъдеш свободен. Дори нещо повече, ще получиш правото да минаваш през Поляните когато пожелаеш!
— Да, сигурно догодина, като отивам при костенурките…
— Не бързай да се радваш! — предупреди Минзухарка — Наистина, доста рядко имаме пришълци на Празника, но до сега само един се е справил с поставеното му изпитание!
— Благодаря за предупреждението! — кимна Броколи. Бе се измъкнал от какво ли не, само за да умре, набучен на рогата на бик… Горчиво съжали, че не е приел предложението на костенурките да остане при тях. Почти се бе разплакал, но си помисли как ли би реагирал на неговата слабост Черупчо, в чиито очи беше велик герой. Това го накара да преглътне сълзите и гордо да вдигне глава. Каза на кравите:
