отвърна Роро — Пазиш ги да не влизат в люцеррната, нали разбираш?
— Ама те много добре знаят, че…
— Крравите са глупави! — възрази кучето — Те знаят само да пасат и да мучат! Научават някои ррработи, то се знае — наляво, надясно, тичай, спррри… И това е! Ако не ги опазиш от люцерната, те се подуват и се ррразболяват!
— Тези в Герм може и да са глупави, но тукашните не са!
— Ами!
— Така си е! Всичко сами правят — и тази люцерна те са я сели и я косят…
— Бррррей! — Роро примигна — Защо тогава постоянно се вряха в тррревата?
— Май са се опитвали да те прогонят от тук!
— Мен? Кррравешкия пастиррр?
— Мислят те за чудовище!
— О! — кучето замълча за няколко минути, потънало в дълбок размисъл.
Броколи използва момента да провери как е Фалко. Конят напълно бе дошъл на себе си и усърдно скубеше туфа трева край близките камънаци.
— Брроколи? — обади се Роро.
— Да?
— Дали няма да е най-добре да се извиня на крравите?
— И аз така мисля!
— Ще ме развържеш ли?
— Хм! — зайчето се поколеба — Преди малко искаше да ме разкъсаш…
— Мислех, че си престъпник — със сигурност не можеше да си собственикът на кравите, нали?
Ръмженето на Роро съвсем бе затихнало. Чуканчето на опашката му помръдваше насам-натам. Доколкото Броколи знаеше, това бе признак на дружелюбие. Така че той рискува и освободи кучето.
Роро се надигна, раздвижвайки внимателно лапите си.
— Благодаря! — каза той и близна зайчето по муцунката — Ще тръгваме ли?
4. РОРО И КРАВИТЕ
Кравите пасяха мирно около голямата поляна. Броколи се усмихна, като ги видя да вдигат глави при появата му. Не пришпорваше силно Фалко и им даде време да се съберат, преди да стигне до тях.
Най-отпред, както и преди, застанаха петте стари крави.
— Е? — попита едната от тях — Уби ли чудовището?
— Не, доведох го! — Броколи се усмихна по-широко — Преди да го повикам обаче, държа да ви предупредя, че не е необходимо да се плашите от него. Всъщност той дойде с мен да ви поиска прошка!
— Ще го имаме предвид! — обеща кравата.
— Добре! — зайчето се обърна и извика — Роро, можеш да дойдеш!
Ротвайлерът се приближи тичешком, размахал добродушно опашчицата си.
— И така, — представи го Броколи, — това е Роро! Роро, това са кравите!
— Доста дребно, но все пак чудовище! — констатира Минзухарка.
— Глупости! — Роро я изгледа учудено — Аз съм ротвайлерр, крравешки пастиррр!
— Спри да ръмжиш! — сръга го Броколи.
— А, да! — кучето въздъхна — Уважаеми крави и бикове, бих искал,ъъъ, да ви поднеса извиненията си! Мислех, че трябва да ви пазя от люцерната!
Кравите се засмяха.
— Така съм научен! — обясни Роро — Предците ми до един са били пастири, това е и моята професия… И тррябва да добавя, че говедата в Герм имат горе-долу толкова мозък, колкото и ей-този кон. Така че — моля да ме извините за грешката!
Една от старите крави се усмихна:
— Извинен си! Моля и ти да ни простиш, че не се сетихме веднага каква е работата — но, в крайна сметка, минали са твърде много години, откакто сме се нуждали от куче-пастир и… — тя се обърна към Броколи — Не знам как да ти благодаря, малко зайче! Вероятно сме ти се сторили малко груби и негостоприемни, но повечето пришълци искат единствено да откраднат земята, тревата и млякото ни! Разбира се, сега си свободен. Можеш да си отидеш когато пожелаеш — а също и да се връщаш колкото пъти поискаш. Но бих желала да поканя теб и Роро да останете по време на нашия празник — вече като почетни гости!
Броколи и кучето се спогледаха, после Роро кимна:
— С удоволствие, госпожо!
Празникът при кравите бе особен — не подскачаха и не пееха (зайчето не можеше да си представи, че тромавите говеда са в състояние да изтанцуват разбойнически танц). Вместо това те се състезаваха — колко мляко може да даде всяка крава наведнъж и чие е най-вкусното, каква тежест могат да дръпнат или избутат, кой най-бързо ще пробяга определено разстояние…
Съветът прояви желание Роро да демонстрира уменията си и набързо събраха малко стадо, чийто водач Синчец обеща всички да се държат възможно най-глупаво. Кучето охотно ги подкара — тичаше в кръг около кравите, излайваше отривисто командите си и лекичко гризкаше непокорните за глезените. Всички много се забавляваха, особено когато Роро трябваше да укроти уж подивелия Синчец. Бикът сумтеше, ровеше земята с копита и размахваше рога, но ротвайлерът все пак успя да го върне при кравите и да го усмири.
Изобщо, следобедът бе великолепен. Кравите много харесаха изпълненията на Роро, а също и хвърчилото, което Броколи сглоби и пусна.
Късно вечерта, когато всички заспаха уморени, Роро се примъкна до зайчето. Попита:
— Какво гледаш?
— Звездите! Толкова са много… и са красиви!
— Чудех се… — Роро се поколеба — Тук е чудесно, особено след като се запознах с кравите. Но те нямат нужда от мен. А, освен пастир, аз мога да бъда и добър пазач — окачваш кесийката с парите си на врата ми и си напълно сигурен, че никой не може да я вземе… Пък и не само това — я виж какви зъби имам! И… Ние, кучетата, сме верни и добри приятели!
— Кажи просто, че искаш да дойдеш с мен!
— Да, така е… Ако може!
— Ще се радвам да те имам за спътник!
— Наистина ли? — Роро възторжено изскимтя и щедро облиза зайчето, а чуканчето на опашката му така бясно се размахваше, че цялата му задница се люлееше.
— Ще последвам съвета ти, що се отнася до кесийката! — добави Броколи.
На следващата сутрин продължиха пътя си. Кравите ги изпратиха чак до края на Рогатите поляни и дълго мучаха за сбогом.
СЕДМА ГЛАВА
БОЛНИЦАТА В КРИВИТЕ БРЯСТОВЕ
Броколи заспа в една лодка, която се отвърза и го отнесе далеч надолу по реката. Спаси го салджията Орехчо, който го заведе в Мидения град. Докато проучваше града, Броколи за малко не бе отвлечен от Скубльо, но лисугерът Смрадльо го спаси.
Орехчо запозна Броколи с Гащатко, с чийто керван зайчето тръгна към къщи. В Кленовата планина обаче ги нападнаха разбойници и зайчето бе пленено. Главатарят Лакоман го взе със себе си на преговорите с търговеца Шкембо и Броколи успя да избяга. Може би Лакоман щеше да го хване, но зайчето срещна костенурката Черупчо, който го заведе на Костенурковия остров. Там Броколи бе обявен за герой. После костенурките го закараха с ферибота си чак до Рогатите поляни. Забравиха да му кажат обаче че не трябва да минава през Поляните и вечерта Броколи бе арестуван от кравите. За да се освободи, трябваше
