— Ако утре… не се справя с изпитанието, предайте на костенурките, че съм загинал опитвайки да се прибера у дома!
2. ЛЕТНИЯТ ПРАЗНИК
Броколи си мислеше, че няма да може да заспи през нощта — всъщност спа чудесно и сънува хубави сънища. Събуди се едва когато кравите се размърдаха.
— Време е вече! — благо му каза една от тях.
Не вървяха дълго — празникът щеше да се проведе на една голяма поляна наблизо.
Броколи пусна Фалко да пасе и си проби път до двете му вчерашни придружителки — Минзухарка и Зюмбюлка.
— Добро утро, зайче! — Минзухарка го побутна с влажната си муцуна — Ако искаш, можеш да се покачиш на врата ми — от там ще виждаш много по-добре!
Тя се наведе и Броколи яхна дебелата й шия. Закривените рога му предлагаха чудесна опора.
Празникът скоро започна. Редиците прелестни теленца бяха невероятна гледка. Всички до едно бяха толкова сладки и красиви, че зайчето се зачуди как изобщо някои могат да бъдат оценени зле.
— Тази година, — отвърна Зюмбюлка, — май всички ще получат отлични оценки! Миналогодишният победител Синчец се оказва чудесен баща!
След теленцата на поляната излязоха биковете. Огромни и мускулести, с дълги заострени рога, те пристъпваха бавно и разтърсваха глави, а налетите им с кръв очи проблясваха в червено.
— Този там, с венеца, е Синчец! — пошушна Минзухарка — Гледай го внимателно, сигурно ще победи и тази година! Между другото, — в гласа й прозвуча гордост, — той ми е брат!
Схватките между биковете бяха най-странното и величествено нещо, което Броколи някога бе виждал. Грамадните зверове се засилваха един срещу друг от двата края на поляната и се сблъскваха по средата така, че земята се разтрисаше. Телата им се сплитаха за секунда, рогата изчаткваха, после биковете се отдръпваха и отново се блъскаха, докато единият от двамата не падне на колене и не отстъпи. По вратовете и хълбоците им се стичаше кръв, но те сякаш не чувстваха болка — връхлитаха ли връхлитаха един върху друг с кървясали очи…
Синчец наистина победи и тази година. Стоеше в средата на поляната, окъпан в кръв и пот, но с щастлива усмивка на муцуната. Едно съвсем младо биче сложи на рогата му нов венец. Кравите скандираха:
— Син-чец! Син-чец!
Бикът вдигна глава и се усмихна още по-широко. В погледа му вече нямаше злоба — напротив, кафевите му очи бяха кротки и благи.
— Благодаря! — простичко каза той и си тръгна, пристъпвайки бавно и гордо, както подобава на победител.
— Сега е твой ред! — Минзухарка коленичи и помогна на Броколи да слезе.
Разтреперано, зайчето излезе на полянката. Пет много стари крави с увиснали вимета го последваха.
— Той би трябвало да умре! — обяви едната от тях — Но, както повеляват традициите, днес ще има право да спечели не само живота си, но и възможността свободно да пресича Поляните…
— Мислихме дълго! — допълни втората — И решихме, че задачата му ще бъде да плени или убие страшния звяр, който от два месеца живее в Северния участък и с когото дори Синчец не можа да се справи!
В настъпилата мъртва тишина Броколи можа да чуе как Минзухарка възкликна:
— Олеле, горкото зайче!
Но нямаше път назад, така че той свирна на Фалко, метна се на седлото и каза:
— Готов съм!
— Имаш време до залез слънце! — третата стара крава леко му се усмихна — Пожелавам ти успех!
Зайчето смушка коня и препусна на север.
3. НА ЛОВ ЗА ЧУДОВИЩЕТО
Северният участък не бе от най-хубавите пасища на кравите, но пък предлагаше многобройни скривалища за всякакъв вид чудовища. Земята вече не бе просто хълмиста, а нагъната и причудливо набраздена. Навсякъде бе осеяно с разнообразни по размери камънаци. Кравите мъдро бяха посели тук люцерна, която така или иначе не можеха да ядат прясна. Както още предишната вечер Минзухарка бе обяснила на Броколи, имаха споразумение с таралежите от близкото село — в замяна на мляко (ежковците ужасно го обичаха), те идваха да вършат земеделската работа, за която трябваха ръце — сеитба, коситба… Таралежите бяха единствените с право да влизат безнаказано в Рогатите поляни. Но сега дори те не бяха посмели да нагазят в люцерната и тя бе израстнала по-висока и от Фалко.
Броколи спря кончето на едно възвишение и се огледа. Из люцерната личаха пътеки — явно чудовището я бе смачкало, докато е тичало насам-натам. Но от самото него нямаше и следа.
— Хм! — Броколи свали въжето от седлото на Фалко — Как мислиш, дали пък не си е отишло?
Отговори му далечен басов звук, силно наподобяващ злобен лай.
— Лаещо чудовище? Що за чудо! — зайчето сложи ръка над очите си да засенчи слънцето.
След малко го видя — по-право, видя люлеещата се люцерна и следата, която чудовището оставяше в нея. Беше доста далеч все още, но бързо се приближаваше.
— Предай се! — изкрещя Броколи, смушка Фалко и се втурна в атака.
В гъстата люцерна не се виждаше абсолютно нищо. Кончето сляпо препускаше в галоп и зайчето можеше само да се надява, че спазват правилната посока. Препускаха, препускаха…
Внезапно точно пред тях изникна грамадната олигавена глава на чудовището, което също тичаше с все сили. Броколи нямаше време дори да дръпне юздите, преди да се сблъскат. Ударът го изхвърли от седлото, но за щастие люцерната омекоти падането.
Той се надигна с въжето в ръце. Фалко лежеше наблизо в несвяст — под него, също в безсъзнание, беше чудовището. Броколи не губи нито секунда — ловко омота с въжето краката на звяра. Едва след това можа да го разгледа.
Всъщност, това беше куче. Никога не бе попадал на такова, но бе съвсем сигурен. Беше черно на цвят, с оранжеви крака и муцуна, а от опашката му, кой знае защо, бе останало само заоблено чуканче. На ръст трябва да беше почти колкото Фалко… Интересно, какво правеше по тези места?
Фалко се размърда пръв. Успя да се изправи на крака, но изглеждаше доста замаян. Подуши кучето, изпръхтя и, олюлявайки се леко, се оттегли встрани да пасе.
На звяра му трябваха още няколко минути да се съвземе. Щом отвори очи и видя Броколи, взе гърлено да ръмжи.
— Спокойно, куче! — каза му зайчето — Не се каня да ти сторя нищо лошо!
— Ти си врррраг! — изръмжа кучето — Ще те ррррразкъсам!
— Защо? — полюбопитства Броколи.
— Мотаеш се около кррррравите и ще кррррадеш от тррррревата им! — кучето понечи да се надигне, но лапите му бяха вързани и то само се изви настрани.
— Всъщност бих казал, че е точно обратното — кравите ме арестуваха и ме накараха да дойда насам… Както и да е! Казвам се Броколи и съм от Детелиновото селце!
— Аз пък съм Рррорро от Герррм!
— Един мой приятел тръгна за Герм — това е на север по крайбрежието, нали? Той отиде в Кучеград…
— Точно от там съм!
— Куче си, нали?
— Рразбиррра се! Аз съм ррррротвайлеррр! Какво мислеше, че съм — звяррр?
— Както си се държал с кравите…
— С тях тррябва да се дърржиш така — гониш ги и ги хапеш внимателно по глезените! — обидено
