който го спаси и го завърза за сала си. Заедно с Орехчо, Броколи стигна до делтата на реката и за пръв път видя изумителния Миден град.
1. „СЧУПЕНАТА КОТВА“
Броколи за пръв път виждаше пристанище и остана очарован. Миденият град имаше десет големи кея, които изглеждаха направо претъпкани. Имаше лодки с най-различни размери, множество салове и дори два огромнти морски кораба с обрасли с водорасли и миди бордове.
Орехчо остави сала си на един от крайните докове и Броколи търпеливо го изчака да се договори с някакъв дебел борсук за разтоварването на стоката.
— Сега, — каза му Орехчо, след като приключи с това, — ще отидем да се настаним в моя хан!
— Ти имаш хан?
— Не, не! — заекът поклати глава — Но в „Счупената котва“ ме познават — свикнал съм да отсядам там, нали разбираш!
И в Детелиновото селце имаше хан, така че Броколи смяташе, че знае какво да очаква. Отново се бе излъгал — „Котвата“ беше масивна двуетажна къща с кръгли прозорци. Над вратата висеше половина от голяма корабна котва. Долният етаж представляваше екзотична кръчма — масите и пейките бяха завинтени за пода, на стените бяха опънати морски карти, а над грамадното огнище бе окачен красиво гравиран корабен рул.
Голяма част от посетителите поне приличаха на морски вълци — такива, каквито Броколи си ги представяше. Само дето нито един не беше вълк.
Обслужваше ги закръглена катерица, която широко се усмихна при влизането на Орехчо и се втурна към него с разтворени обятия.
— Почти бях почнала да мисля, че си се удавил някъде! — възторжено извика тя — Или че си предпочел някое друго местенце… Дай да те разгледам! Реката ти се отразява чудесно!
— Пак ме ласкаеш, Кики! — Орехчо се измъкна от прегръдката й — Впрочем, запознай се с моето приятелче Броколи!
— Добре дошъл в „Котвата“, хлапе! — Кики се усмихна още по-широко — Имам една хубава стая точно като за вас двамата… Елате да ви я покажа! Ще ви допадне, обзалагам се!
Стаята наистина се хареса на Броколи. Не беше просторна, но бе слънчева, а от прозореца се виждаха пристанището и морето — и дори салът на Орехчо.
— Вече сме настанени! — отбеляза Броколи — Сега ще ми покажеш ли града?
— Съжалявам, момчето ми, но имам много работа за вършене! Трябва да се срещна с неколцина търговци, да се споразумея с някой от тях за цената на подправките, да уредя превоза…
— Да, разбирам! — Броколи въздъхна — Значи ще си стоя тук…
— Не, не разбираш! — Орехчо гальовно му смачка ушите — Просто исках да кажа, че нямам време да се правя на екскурзовод. Но ти си свободен да ходиш и да разглеждаш каквото си искаш!
— Но…
— Свикнал си родителите да ти дават разрешение за всичко, нали? Е, не забраяй, че сега си сам за себе си… Що се отнася до мен, аз съм просто благосклонен спътник и нищо повече! Ето, вземи — тези пари би трябвало да ти стигнат да си купиш някое лакомство и да се позабавляваш на пазара! Запомни добре — можеш да стигнеш до пристанището от всяка точка на града. Достатъчно е да вървиш в посока към морето. Що се отнася до „Котвата“, тя е в третата пресечка, броено от кантората на борсука. Като знаеш това, няма начин да се загубиш. Тръгвай и приятно прекарване… О, да — бих искал да се върнеш до смрачаване — нощем Миденият град може да бъде, хм, доста опасно място!
Броколи стисна монетите в лапичка и кимна:
— Ще се видим довечера!
За да е сигурен, че може да намери „Котвата“, той три пъти се разходи до кантората на борсука и обратно. Ханът наистина се намираше в третата пресечка, пък и на всеки ъгъл висеше по една табелка, която сочеше към кръчмата. Успокоен, Броколи се втурна да проучва града.
2. МИДЕНИЯТ ПАЗАР
Тъй като зайчето нямаше определена цел и просто се мотаеше наоколо, то тръгна натам, накъдето вървяха повечето минувачи. Градът му се струваше огромен и чудесен. Бе пълен с нови миризми, гледки и причудливи неща, които до едно изискваха вниманието му. Спираше да зяпа витрините на магазините, проучи особено апетитния аромат на сергията с печени кестени и похарчи една от монетите за да опита лакомството… Въпреки всичкото бавене, стигна до пазара след около час.
Миденият пазар бе най-голямата забележителност на града. Бе заграден с висока каменна стена във вид на гигантска окръжност и, гледан от делтата на реката, представляваше центъра на Мидения град — спираловидно намотана пъстра ивица, насечена от прави линии. Както Броколи откри, отблизо спиралата се оказа съставена от разположени в кръгове сергии, а линиите бяха алеи, оставени за удобството на клиенти, които нямат време да обикалят и да зяпат.
Броколи имаше повече от достатъчно време, така че тръгна покрай сергиите, дъвчейки бавно разкошните печени кестени.
Пазарът бе неописуемо пъстър и шумен — много повече, отколкото ежегодният есенен панаир в Детелиновото селце.
Продавач на платове бе проснал по алеята мостри от стоката си и я хвалеше с пълно гърло. В съседство друг бе подредил разнообразни кошници и ги прославяше с мощни крясъци. Точно до тези двамата спретната коза с пъстра забрадка се дереше:
— Прясно млечице! Вкусно сиренце! Сладко масълце! И бяла с-мееее-тана!
Броколи се задържа най-дълго край сергията за украшения. Заоблени и продълговати миди с гланцирани черупки, раковини в различни цветове — някои намотани на спирала, други с многобройни стърчащи рога, причудливи корали…
— Можеш да чуеш морето, ако допреш раковината до ухото си! — съзаклятнически смигна продавачът.
— Наистина ли? — Броколи се ококори.
— Пробвай сам!
Действително, чуваше се равномерно туптене и съскане като плясък на вода.
— Така ли звучи морето? — полюбопитства Броколи — Не е… много внушително!
— Ха! — продавачът се разсмя — Дошъл си в Мидения град и не си видял морето!
— Е, плавах по него… Със сал!
— Не е същото! — продавачът поклати глава — Щом ти остане някоя свободна минута, изтичай на брега — но не на пристанището, а от другата му страна, където е плажът. Там ще разбереш какво значи море… И вземи раковината — считай я за подарък от Къртичко за теб!
— О, благодаря!
— Няма защо! Ха! — продавачът отново се изкиска — Да дойдеш в Мидения град и да не посетиш морето е като да стигнеш до джунглата и да не зърнеш лъва!
— Кого?
— О, няма значение! Сега изчезвай, преди да съм размислил!
На пазара имаше какво ли не: сергии с оръжия, от ками до огромни мечове и от леки лъкове до масивни арбалети; сергии с домашни любимци — големи колкото палец маймунки, шарени папагали, лъскави рибки и всякакви странни зверчета; имаше храни — пресни и консервирани, познати навсякъде и донесени от чудновати задморски страни; имаше също люлки и забавления, за които Броколи похарчи по-голямата част от парите си. Той се повози на въртележката, яде захарен памук, поязди миниатюрно пони, хвърли десетина топки по ухилен до уши клоун, който смешно падаше в корито с вода, щом бъде улучен… Изобщо, зайчето прекара великолепен следобед. Някак си съвсем неусетно над Мидения пазар падна здрач и сергиите опустяха.
— Е, малкия, слизай вече! — невестулката, която пускаше въртележката, меко побутна Броколи —