плаша, но всеки непознат е опасен — особено тези, които те разпитват подробно! Ако си се загубил, по- добре потърси полицай, който да те упъти… Иначе може да се окажеш отвлечен — или дори по-лошо, пребит, ограбен и дори убит!
— О!
— Също така, никога не замръквай на открито в града! Самотно хлапе, което се мотае по тъмно, просто си търси неприятности!
— О!
— Стига с това „О!“, моля те! Градът е интересен, но и опасен… Винаги е така — всяко хубаво нещо си има и лоша страна!
— А какъв е този шум?
Смрадльо се ослуша и поклати глава:
— Не чувам нищо!
— Прилича на… плисък?
— О, сигурно имаш предвид морето? Съвсем близо сме до плажа!
— Може ли…
— Да го видиш? Разбира се!
4. БРОКОЛИ И МОРЕТО
Броколи и Смрадльо подминаха последната редица къщи и излязоха на плажа. Пясъкът бе още топъл и приятно хрускаше под лапите на зайчето.
— Това е морето! И според мен то трябва да бъде видяно и усетено именно по тъмно! — каза Смрадльо.
Свежият бриз бе изпълнил въздуха със силен солен аромат. Шумът на вълните се бе превърнал в равномерен тътен, който заглушаваше всичко.
Броколи се приближи, потръпвайки не толкова от студ или от страх, колкото от могъщия зов на морето, което неустоимо го привличаше.
В тъмното водата приличаше на огромно, но ласкаво и спокойно животно, което спи и кротко диша, а властният плисък на вълните е неговият пулс…
— Не вярвах, че продавачът на раковини казва истината! — прошепна учудено Броколи.
— Прекрасно е, нали? — Смрадльо тихичко се засмя — Мога да стоя тук цяла нощ и просто да слушам… Бих ти предложил да се окъпем, но мисля, че някой в хана ще се притеснява за теб!
— Вярно! Съвсем забравих за Орехчо!
— Ела! — лисугерът го хвана за ръката — Утре ще дойдеш тук по светло!
— Ще ми се да бъдем заедно!
— Едва ли ще стане… И не забравяй — не се доверявай на никой непознат!
— Но ти не си…
— Наистина, вече не съм непознат за теб! — съгласи се Смрадльо — Е, може и да се видим в близките дни, но не разчитай на това!
Орехчо бе седнал пред огнището в „Котвата“ и бавно отпиваше бира от халбата си. Когато забеляза Броколи, той се надигна:
— Бях почнал да се чудя…
— Радвам се да те видя, Орехчо! — зайчето се притисна в прегръдката му — Да знаеш само колко неща ми се случиха!
— Сядай да хапнеш и ще ми разкажеш!
След като вечеря и разправи на Орехчо за пазара, невестулката, Скубльо, Смрадльо и морето, Броколи едва успя да стигне до леглото си — толкова бе уморен. Заспа с раковината до ухото си, вслушан в равномерния пулс на морето.
ТРЕТА ГЛАВА
НА ПЪТ С ГАЩАТКО
Отивайки да се къпе в реката, зайчето Броколи видя красива лодка. Без да иска, то задряма в нея и така се озова далеч надолу по течението. Спаси го салджията Орехчо, заедно с когото Броколи премина през делтата на реката и стигна до морето. Орехчо трябваше да продаде товара си в Мидения град, където двамата се настаниха в хана „Счупената халба“. Докато Орехчо бе зает, Броколи тръгна да проучва града. Той прекара чудесен следобед на пазара, но се застоя до късно и се загуби в тъмното. Борсукът Скубльо му предложи помощта си, но вместо да го заведе в хана, му опря нож в гърлото. Зайчето бе спасено от лисугера Смрадльо, който строго го предупреди да не се доверява на непознати и му показа морето, след което му помогна да се върне при Орехчо.
1. ОРЕХЧО И ГАЩАТКО
След приключенето си през първия ден, Броколи вече много внимаваше. Прекарваше сутрините на пазара и следобедите — край морето, а вече се прибираше в „Котвата“ дори преди Орехчо. Срещна Смрадльо — но само веднъж. Изобщо — беше послушно зайче, но в края на седмицата Миденият град взе да му доскучава. Така че когато за вечеря Орехчо доведе някаква непозната катерица, Броколи беше много заинтригуван.
— Свърши ли вече с продажбите? Скоро ли ще отплаваме нагоре? — полюбопитства той — Това някакъв нов клиент ли е?
Орехчо се засмя:
— Не са ли ти малко множко въпросите? Да видим… Днес продадох и последната порция подправки, така че наистина съм приключил с това. Скоро ще отплавам, да. Само че аз заминавам на север по крайбрежието — такъв договор ми бе предложен.
— Но… Ти каза, че… — Броколи объркано го погледна.
— Вярно, обещах да ти помогна! — съгласи се Орехчо — Но, както вече съм ти казвал, салджията зависи от товара и договора си!
— И къде ще ходим?
— Аз заминавам за Кучеград в Герм. Ти си отиваш вкъщи!
Зайчето зяпна от изумление:
— Как?
— Да те запозная, това е Гащатко! — Орехчо кимна към катерицата — Той има керван и се кани да тръгне нагоре по течението.
— По суша?
— Конете не могат да плуват! — засмя се Гащатко — Пък и няма да те забавя кой знае колко, млади момко!
— Но…
Гащатко потупа Броколи по рамото:
— Ще видиш, с керван също е интересно да се пътува! А ако не ти хареса, нагоре към Лободените поляни винаги можем да ти потърсим друг вид транспорт!
— Но… — Броколи поклати глава — А лодката?
— И без друго не би могъл да я вземеш дори ако те возех нагоре! — Орехчо въздъхна — Щеше само да ни бави — салът и така едва-едва крета срещу течението… Всъщност, днес изгодно я продадох. Ако всичко е наред и намериш собственика й, ще му се извиниш и ще върнеш поне парите. Ако нещо се обърка, ще имаш някоя и друга монета в джоба — за всеки случай!
Броколи се замисли дълбоко и не продума по време на вечерята. Едва когато Гащатко се накани да си тръгва, той тихо го попита:
