— Е, — изсумтя той, — пролетта не беше добра за селото… Ловуваме усърдно, но плячката е малко и билките взеха да не растат като едно време, да не говорим за…
— Чакай, чакай! — Гащатко вдигна лапа — Това го чувам всеки път. А то си личи, че селото ви, горкото, е доста далеч от западането! Гордо, познаваме се вече десетина години. Аз знам, че ще ми изнесеш прочувствена лекция как умирате от глад. Ти знаеш, че аз ще почна с това, колко трудно се снабдява керван днес. Ще се пазарим час-два и накрая ще се споразумеем за обичайната цена, която и на мен ми носи печалба, и за теб е изгодна. Защо да си губим времето в празни приказки? Знаеш по колко купувам кожите и билките, знаеш и как продавам брашното и другите работи…
— Така просто не е интересно! — Горделивко въздъхна — От мен да мине, няма да се пазарим — но само този път. И само заради младото ти приятелче!
Гордо и Гащатко около час си разказваха клюки от Мидения град и околностите на Киселото село, след което катерицата се сбогува с поровете и заедно с Броколи се върнаха при кервана.
— Защо Горделивко бе разочарован, че не се пазарихте? — попита зайчето.
— Търговията е в кръвта на поровете! — обясни Гащатко — Видиш ли пор в някой магазин, бъди нащрек — дай му време и той ще те убеди да купиш дори чувал с леви обувки, при това на скандална цена. Що се отнася до Гордо, с него сме приятели открай време. Близо три години водехме заедно кервана, после той се ожени и заседна тук. Върти добра търговия — всички околни села се осланят на него за преговорите с керваните. Ще видиш мнозина като него по пътя… Докато се прибереш вкъщи, обещавам, вече ще си се научил да се пазариш с тях като лисица!
Броколи се засмя.
— Кой знае, — замислено добави Гащатко, — може и да не се превърнеш в скитник като нас с Орехчо, но поне ще можеш да си изкарваш хляба с търговия като Гордо!
— Не съм сигурен, че знам какъв искам да стана! — призна Броколи — До днес мислех да съм салджия като Орехчо, но е толкова интересно да пътуваш с керван…
— Имаш много време да си избереш занятие! — Гащатко му се усмихна — Никой не може да те насилва за това… Всяка професия е важна, каквато и да е тя. Важното е да се постараеш за друго — да станеш добър заек!
4. НАПАДЕНИЕТО В КЛЕНОВАТА ПЛАНИНА
Броколи бе безкрайно заинтригуван от живота в кервана. От събуждането си рано сутрин та чак докато си легнеше вечерта, той си пъхаше носа навсякъде, задаваше купища въпроси и вечно гледаше да е наблизо, когато някъде нещо става. Гащатко и останалите се стараеха да бъдат любезни — пък и бързо откриха, че Броколи не страда от празно любопитство. Зайчето се научи да разузнава пътя и да преценява откъде могат да минат фургоните, още в края на първата седмица то вече безпогрешно откриваше идеалните места за нощувка, усърдно помагаше в грижите за конете, събираше съчки за огъня…
— Имаш талант за керванджия! — доволно призна Гащатко, когато на десетия ден стигнаха подножието на Кленовата планина — Ако някой ден ти хрумне да пътуваш, аз ще съм първият, който с радост би те наел!
— Забавно е да си с кервана! — съгласи се Броколи — Между другото, толкова пътувахме, а не видяхме нито един разбойник…
— Надявай се да не ги и видиш — ако имаме късмет! Хайде, мисли за нещо весело! Утре сутрин минаваме през прохода, след което вече може да се каже, че си си почти вкъщи!
— Ами — още три седмици път!
— Безопасен път! — поправи го Гащатко.
През нощта Броколи се събуди само веднъж — странно често някъде в далечината се обаждаше бухал.
На сутринта Гащатко подреди кервана по нов начин. Най-отпред имаше каруца. Следваха я два фургона с разни евтини стоки — прости платове, домакински съдове и други дрънкулки. След тях яздеха Гащатко и зайчето, следваха фургоните с ценни кожи, билки и по-скъпите товари, край които бяха подредени въоръжените ездачи. Редицата завършваха останалите коли.
— Това е боен строй за планина! — обясни Гащатко — В прохода няма място да се прави кръг. Ето защо бойците пазят само важните неща — ако нещо се случи, винаги можем да изоставим другото. Но печалбата ни е тук! — той махна към охраняваната част.
— Защо тогава има коли и отпред?
— Понякога разбойниците събарят камъни на пътя. Ако стане така, няма да пострада нищо важно!
— Но и няма да можем да избягаме!
— Фургоните отпред и отзад блокират както бягството ни, така и достъпът на противника до нас!
— Значи ще има разбойници?
— Надявам се, че не! — Гащатко изсумтя — Защо непременно са ти притрябвали?
— Ами… — Броколи мръдна с уши — Любимите ми книжки са за разбойници! Замък високо в скалите, пиршества и песни, знаменити обири…
— Съжалявам, че трябва да те разочаровам, но да си разбойник никак не е забавно. Нито пък да си жертва на разбойници!
— Но…
— Виж сега, определено не съм чувал за разбойник, който да живее в замък. В повечето случаи те се крият в някоя тъмна и одимена пещера, ходят в дрипи, ядат оскъдно и, когато успеят да ограбят някой керван, прекупвачите на крадени стоки им плащат едва една десета от това, което аз самият бих получил за същите неща!
— О! — разочаровано промърмори Броколи — Защо тогава не се откажат?
— От разбойничеството ли? Повечето от тях просто нямат с какво друго да се захванат. Разбойниците, момчето ми, са глупави, озлобени и неспособни… Пък и… Навсякъде ги издирват и, ако напуснат планината, ще ги хванат и ще ги хвърлят в затвора!
— О-о… — проточи Броколи.
Към обяд вече почти бяха прекосили прохода и напрегнатият Гащатко като че ли се поуспокои… И точно тогава една стрела се заби в гърлото на коня му.
Фалко изцвили и се изправи на задни крака. Броколи бе така зает да върне кончето в нормална позиция, като при това не падне под копитата му, че някак си не забеляза какво и как точно е станало. Когато след няколко секунди бе вече в състояние да се огледа, нападението беше почти приключило. Ездачите се валяха по земята със стрели в гърдите, Гащатко стенеше премазан под трупа на коня си, а отвсякъде към кервана се стичаха разбойници. Дори и да бе имало момент, в който Броколи можеше да смушка Фалко и да се измъкне, той бе вече отминал. А зайчето и бездруго нямаше намерение да бяга. Скочи от седлото и приклекна до Гащатко. Попита:
— Добре ли си?
— Разбира се, че не съм! — изпъшка катерицата — Проклети бандити… Мисля, че успяха… Да ме улучат и в гърба…
По устните му изби кръв.
— Гащатко…
— Обърни се, моля те! Не искам… Не искам да ме гледаш как умирам! И се… пази!
Кръвта бликна на плътна струя между устните му.
Броколи го хвана за раменене:
— Няма да умреш, нали?
Гащатко не отговори. Очите му бяха замъглени, а тялото трепереше. Едната му лапа, която не бе затисната под коня, напипа пръстите на Броколи, сграбчи ги и ги стисна. Той със свистене си пое дъх и прошепна:
— Пази… се! — след което се отпусна и главата му клюмна.
— Гащатко! — Броколи го разтърси — Гащатко!
Продължи да го вика по име и да го тресе, а хлиповете го задавяха.
— Стига, хлапе, мъртъв е! — някой сложи лапи на раменете му и грубовато го дръпна назад.
