— Той у-у-умря! — изстена Броколи.
— Ами, да, случва се! — съгласи се лисугерът, който го държеше — Хайде, ставай! Това конче е твое, нали? Скачай на седлото тогава и да тръгваме! Сигурен съм, че много ще се харесаш на дъщеря ми!
Броколи продължаваше да хлипа, така че лисугерът нетърпеливо го метна върху Фалко и поведе коня след себе си.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
БАНДАТА НА ЛАКОМАН
Когато се къпеше на реката, зайчето Броколи видя прекрасна лодка. Докато я разглеждаше, заспа в нея и се озова далеч надолу по течението. Салджията Орехчо го спаси и го заведе в Мидения град. Докато Орехчо продаваше стоката си, Броколи се впусна в проучване на града. Закъсня да се прибере и за малко да бъде отвлечен от борсука Скубльо, но лисугерът Смрадльо го спаси и го запозна с морето. Орехчо бе обещал на Броколи да го върне вкъщи, но му се наложи да отплава в друга посока, за това той повери зайчето на керванджията Гащатко. Заедно с кервана, Броколи посети Киселото село, научи много за живота по пътя и силно желаеше да срещне разбойници. Мечтата му, за нещастие, се сбъдна в прохода на Кленовата планина, където Гащатко загина в боя, а зайчето бе отведено за да стане играчка на дъщерята на главатаря Лакоман.
1. ИСТИНСКИТЕ РАЗБОЙНИЦИ
Броколи плака дълго, притиснал лице в меката грива на Фалко. Пътят към леговището на разбойниците обаче беше още по-дълъг, така че зайчето имаше време да се поуспокои и дори да започне да се оглежда с интерес. Все още очакваше да види разбойници като описаните в книжките — напети и снажни, със скъпи дрехи и благородни лица… И толкова по-разочарован остана.
Някои от разбойниците яздеха дребни космати коне, които досущ приличаха на Фалко — само дето техните гриви и опашки висяха сплъстени, а по глезените им се бе спекла кал. Останалите бандити караха фургоните, а кончетата им подтичваха наблизо. Но нито един не беше напет, снажен и поне що-годе прилично облечен. Дрехите им бяха сиви от прах, доста поовехтели и тук-таме дори с кръпки. Те всички приличаха повече на Скубльо, отколкото на богаташи — муцуните им бяха унили, козината проскубана, а оръжията стари и износени. Лисугерът, който бе качил Броколи на Фалко и сега яздеше до него, също не правеше изключение. Наистина, конят му бе по-добре поддържан, а самият той — едър и с умно изражение, но все пак…
— Май взе да идваш на себе си? — лисугерът доволно се ухили, показвайки на зайчето пълната си с внушителни бели зъби уста — Знаех си аз, че от един умрял няма да се повредиш! Та, казвам се Лакоман! Добре дошъл в бандата!
— Бих искал също тъй добре и да си ида! — промърмори Броколи.
— Е, хайде сега! — Лакоман отново показа зъбите си — Ще си играете с щерката, пък като й омръзнеш след някое време, ще му мислим за изяж.. тъй де, за заминаването ти! Що се отнася до бандата — вярвам, че ще ти хареса! Хлапета като теб много си падат по разбойничеството!
— Хм! — отбеляза Броколи.
— Ама бая си порева… — лисугерът цъкна с език — Е, то вас, зайците, и капка кръв ви стига да ревнете!
— Гащатко ми беше приятел! — възрази Броколи — Ако не можеш да плачеш за приятел, казва татко, значи не си мъж, а отрепка!
Лакоман вдигна вежди:
— Толкоз приятели съм виждал да умират, да съм изплакал цяло езеро, ако бях ревал за тях!
— Значи не си мъж! — победоносно заяви зайчето.
— Ако не те водех при щерката, да съм те наръгал вече! — ядоса се лисугерът — Млъквай!
Броколи имаше още въпроси за задаване, но благоразумно си затвори устата.
След десетина минути конете излязоха на закътана скална площадка, в дъното на която зееше черният вход на пещера.
— Къде е замъкът? — изуми се Броколи.
— Какъв замък?
— В книгите пише, че разбойниците живеят в замъци и…
— А пише ли нещо за шамар зад врата?
От пещерата с радостни викове изскочиха сюрия хлапета на различна възраст и обградиха разбойниците. След тях наизлязоха и жени, които доволно се заеха да обсъждат достойнствата на заграбените товари.
Лакоман смъкна Броколи от седлото, стисна го под мишница и така влезе в пещерата.
Не приличаше на дворец и зайчето трябваше да признае, че Гащатко е бил съвсем прав — просто една мрачна и вмирисана пещера, в която живеят дрипави и подли разбойници.
— Това е дъщеря ми Рижла! — Лакоман стовари зайчето на пода — Рижи, това е Броколи!
Лисичето лежеше в уютна скална ниша върху наръч разкошни кожи. Край него — на една ръка разстояние — бяха разпръснати разнообразни играчки и дрънкулки. Това вече подобаваше на истинска разбойническа дъщеря от книгите и Броколи се усмихна. Гащатко бе сгрешил поне веднъж.
2. РИЖЛА
Лисичето и Броколи втренчено се гледаха няколко секунди, после Рижла каза:
— Какво ме зяпаш?
— За пръв път виждам разбойническа дъщеря! — обясни зайчето.
— И хубава ли съм? — Рижла се изкиска.
— Изглеждаш като принцеса! — увери я той — Само че…
Тя вдигна вежди.
В приказките за принцеси, сети се Броколи, винаги се споменаваше, че закуската им се сервирала в леглото.
— Закуската ли чакаш? — попита той — Не е ли малко късно за закуска?
— Гладен ли си? — учуди се Рижла.
— Не, просто… Принцесите са задължени да изядат закуската в кревата. Явно и при разбойническите дъщери е така. Необходимо ли е обаче да лежиш и докато чакаш?
— Глупак! — Рижла го замери с една от играчките си и обърна глава към стената.
— Ела! — Лакоман сграбчи отново Броколи и го замъкна настрани — Заслужаваш да те набия хубавичко!
— Защо? Не знаех, че засягам с нещо обичаите в бандата ти!
— Не става въпрос за обичаи! — лисугерът разтърси глава — Просто тя не може да става!
Броколи се ококори.
— Когато беше малка, — Лакоман въздъхна, — воювахме с друга банда. Проклетниците ни бяха издебнали и нападнаха жените и децата в пещерата. Рижла бе посечена с меч в гърба. Оцеля… Но не може да ходи!
— О! — Броколи прехапа долната си устна.
— Ще изпреваря въпроса ти и ще добавя, че съпругата ми загина тогава… Последният път, когато някога съм плакал!
— А какво стана с противниците?
— Изклахме ги до един. Но това не може да върне здравето на Рижла, нали? — Лакоман се усмихна печално.
Броколи кимна и си помисли, че след всичко, което лисугерът бе преживял, можеше да му се позволи да
