— Кога тръгваме?
— Утре сутрин! Ще дойда да те взема заедно с Фалко!
— Кой пък е този?
— О, не ти ли казах? Фалко е твоят кон!
Броколи бе доста опечален от мисълта завинаги да се раздели с Орехчо, но идеята да има собствено конче веднага го ободри. През остатъка от вечерта той постоянно подпитваше заека за Фалко и накрая Орехчо не издържа:
— Мислех си, че не искаш да пътуваш по суша!
— Конят променя всичко! — лъчезарно се засмя Броколи.
2. КЕРВАНЪТ
Орехчо събуди Броколи рано на следващата сутрин. Ханджийката Кики беше опържила великолепни палачинки — както самата тя каза, „за изпроводяк“. Зайчето хапна доста набързо и Орехчо мъдро отбеляза:
— Знам, че изгаряш от нетърпение, но, синко, няма да накараш Гащатко да дойде по-рано, ако приключиш закуската за нула време!
Всъщност, останаха им дори няколко минути за сбогуване. Кики даже се разплака:
— Ако някога минаваш през Мидения град, отбий се да се обадиш!
Орехчо беше по-сдържан, но си личеше, че и той е разстроен. Връчи на Броколи кесийката с парите, прегърна го и каза:
— И се пази, синко!
Дори Броколи се натъжи и му се прииска все пак да тръгне с Орехчо към Кучеград, но точно в този момент Гащатко най-сетне пристигна и Фалко направо омагьоса зайчето.
Кончето беше дребно и космато, с цвят на презрели сливи и с топли дружелюбни очи. Гривата и опашката му бяха сплетени на плитки, в които се развяваха перца, мъниста и панделки.
— Много е кротък! — Гащатко връчи юздата на Броколи — Щом веднъж свикне с теб, ще те следва по петите като кученце. Не е плашлив и няма да те хвърли от седлото за нищо… Абе, хубав кон е!
И тъй, Броколи се сбогува с Кики и Орехчо, яхна Фалко и потегли след Гащатко.
Керванът се намираше на една полянка извън града. Състоеше се от двадесетина фургона с чергила, няколко открити каруци и една карета, която Гащатко нарече „пътнически дилижанс“.
— Пътнически какво? — не разбра Броколи. В керваните, които бе виждали в Детелиновото селце, такова нещо нямаше.
— Дилижансът, — обясни Гащатко, — превозва пътници насам-натам по определен маршрут. Има два вида. Единият е експрес — с осем коня е, спира само в по-големите селища и отива чак до Брезовия поток. Този тук е пътнически, по-бавен и само с четири коня. Задържа се във всяко селце, край което минава. Нали разбираш, ако нямаш кон, можеш да тръгнеш с дилижанса… Впрочем, той е с кервана само за два-три дни, после ще завие към вътрешността. Просто се случи така, че тръгването му съвпада с нашето — а всеки спътник е добре дошъл!
Броколи кимна.
— Добре, ако всички сме готови, можем да потегляме! — Гащатко измъкна от дисагите си един рог и го наду.
Конете и керванджиите се размърдаха. Ако Броколи не го бе видял, нямаше да повярва — само за дре- три минути хаотично разпръснатите коли се подредиха в стройна колона. В двата края имаше фургони, а дилижансът беше в средата. Имаше и десетина ездачи като Броколи и Гащатко — само че всички те бяха въоръжени.
— Ти ще яздиш с мен отпред! — Гащатко зае мястото си в редицата — Тъй да се каже, за да си ми под око!
Броколи се нацупи. Не беше толкова малък, че да има нужда от наблюдение. В крайна сметка Орехчо го бе оставял самичък да разглежда Мидения град!
— Освен това, — допълни катерицата, — така ще мога да те пращам да разузнаваш пътя!
Това вече беше друга работа и зайчето гордо се изпъчи.
Гащатко отново наду рога и смушка коня си.
Керванът потегли и постепенно набра скорост по пътя. От време на време Броколи се обръщаше да го разглежда и забеляза, че ездачите са се разпределили равномерно от двете страни на колоната.
— Защо се държат така? — попита той любопитно.
— Това е боен ред! — обясни Гащатко — В случай, че някой ни нападне, те ще отблъснат атаката, докато фургоните се организират и се подредят в кръг около каруците и дилижанса.
— Защо да ни нападат?
— Е, сам знаеш, в днешно време пътищата не са никак безопасни… — катерицата въздъхна — Навсякъде гъмжи от разбойници, особено тук долу край морето. Като преминем през Кленовата планина, ще се почувствам по-спокоен. Но засега е по-добре да не се оставяме да ни изненадат!
— А къде всъщност отиваме?
— Доста нагоре по реката. До Рибешкия вир, ако трябва да съм точен. От там до твоето село има само няколко дни път — ще те придружа, доато керванът почива преди обратния преход.
— А сега накъде сме тръгнали?
— Към обяд ще стигнем до Киселото село. Там ще пренощуваме!
— А защо…
Гащатко стрелна зайчето с такъв поглед, че Броколи реши да си задържи въпросите за по-късно.
3. КИСЕЛОТО СЕЛО
Слънцето току-що бе прекосило средата на небосвода, когато Броколи забеляза в далечината сгушени една в друга къщи.
— Това е Киселото село! — кимна Гащатко — Движим се съвсем по план, а?
Половин час по-късно керванът се настани на удобна полянка близо до реката и Броколи за пръв път видя какво означава „бойният строй“. След като колоната спря в средата на полянката, каруците се подредиха около дилижанса, а фургоните ги заобиколиха в кръг, при който между всяка от двете коли имаше разстояние само колкото да се промъкнеш странешком. Единствено последният фургон бе оставен встрани, така че през прохода спокойно да може да се влиза и излиза.
— А сега ще отидем до селото! — Гащатко натовари на коня си препълнените дисаги — Ще дойдеш с мен, нали?
— Иска ли питане! — Броколи с готовност се метна на седлото.
На пръв поглед Киселото село си изглеждаше нормално и приветливо и той се зачуди откъде е получило името си. Едва когато стигнаха първите къщи и видя жителите, които излизаха да ги посрещнат, той разбра — всички до един бяха порове. Вятърът духаше откъм селото и разнасяше натрапчивата им кисела миризма.
— Добре дошъл, Гащатко! — един от поровете избърза напред и пое юздите от катерицата — Позабави се този път!
— Така е! В Мидения град се носят слухове за опасни разбойници край планината и се наложи да изчакам дилижанса да тръгне с нас… Знаеш как е, Горделивко!
Порът кимна.
— Е, — намеси се симпатична млада порка с шарена пола, — защо държим гостите на прага? Покани ги да хапнат, горделив пън такъв!
— Вярно! — Горделивко виновно се усмихна — Влезте, пък ще ви гостим с каквото има!
Всъщност, имаше доста за хапване и пийване. Всички ястия бяха вмирисани на пор, но Броколи бързо свикна с миризмата и можа да се наслади на майсторските гозби.
След като съпругата на Горделивко разчисти масата, порът най-сетне премина към деловата част на посещението.
