не плаче за приятел — и въпреки това да си остане мъж.
— Сега вече знаеш! — Лакоман го погледна несигурно.
— Съжалявам! Трябваше да ми кажеш по-рано! — Броколи му обърна гръб и се запъти към нишата на Рижла.
Лисичката гледаше в негова посока. По бузите й имаше сълзи.
— Извинявай! — каза й Броколи — Аз наистина съм глупак!
— Не си! — Рижла се усмихна — Не можеше да знаеш… Трябваше да се сетя, че татко не ти е казал!
— Значи ми прощаваш?
— Разбира се! — тя протегна лапичка и го побутна — Седни тук до мен и ми разкажи какво правеше с кервана!
Броколи се покатери върху кожите, намести се удобно и започна да разказва — за запознанството си с Гащатко, за Фалко, за Киселото село… Рижла го слушаше внимателно и на места пляскаше с лапи — например когато стигнаха до това как Броколи открил елен в капан и го освободил (после Гащатко много го гълча за похабяването на месото, но той не й каза за това). На свой ред тя му разправи за бандата — за техния живот на преследвани от закона, за някои от по-големите им обири… Беше почти като в книгите — дори по-вълнуващо в някои отношения. Изобщо, двамата прекараха един великолепен следобед и, когато една бобърка им донесе вечерята, Броколи бе убеден, че Гащатко напълно е грешил — вярно, разбойниците бяха дрипави и живееха в пещера, но не бяха нито глупави, нито неспособни и дори за озлоблението и жестокостта им си имаше причини.
3. ШКЕМБО
При разбойниците не беше чак толкова лошо и постепенно Броколи взе да свиква. Вярно, животът в бандата не беше точно като в книгите, но за това пък в пещерата беше весело. Тъй като съгледвачите не донасяха съобщения за нови кервани, Лакоман и останалите ходеха да ловуват, а вечер всички се събираха край големия огън, разказваха си най-различни истории, пееха шумни разбойнически песни и танцуваха груби разбойнически танци. Не само вечерите бяха забавни — Броколи и Рижла играеха до насита по цял ден, а когато Лакоман бе свободен, изнасяше дъщеря си пред пещерата и там тя и зайчето хранеха Фалко, сплитаха му украшения в гривата или пък лисугерът учеше Броколи на сложни ездачески номера.
Рано една сутрин обаче Лакоман събуди зайчето по необичаен начин:
— Трябва да поговорим за нещо!
Броколи го последва отвън и седна на един камък до него.
— Не е разбойническа работа да моля, — каза Лакоман, — но имам една молба към теб! Случайно чух как разказваше на Рижла за кервана и търговците… Не си я излъгал като спомена, че Гащатко те имал за талантлив, нали?
— Не съм лъжец! — обиди се Броколи.
— И аз така мисля! — кимна лисугерът — Днес трябва да се срещна с търговеца, на когото продавам, ъъъ, заграбеното. Шкембо е дебел и подъл измамник — дава ми грошове за стоки, които струват десеторно повече…
— И Гащатко така казваше!
— Май този Гащатко е бил много умен! Както и да е, моля те да дойдеш с мен. Аз съм разбойник, не умея да се пазаря с търговците. Може би ти, като талантлив керванджия…
— Ще дойда с удоволствие! — Броколи мръдна с уши — Нали може да взема и Фалко?
Потеглиха след час и почти цялата сутрин яздиха надолу по криви тайни пътечки, докато слязат от планината. Малко след пладне се озоваха на прекрасна малка полянка на брега на реката.
— Тук ще чакаме Шкембо! — Лакоман върза коня си за едно дърво — Ще събереш ли съчки за огъня?
Броколи също завърза Фалко — малко по-настрани обаче, където му се стори, че тревата е особено хубава. След десетина минути огънят весело пламтеше, а скоро пристигна и Шкембо.
Търговецът беше пор с лъскава козина, скъпи дрехи и златен пръстен на едната лапа. Беше толкова дебел, че едва ходеше и вместо да язди, пътуваше в ниска двуколка. Навярно, помисли си Броколи, Шкембо не би могъл да се качи на кон заради тлъстините си.
Търговецът седна край огъня с пъшкане, попи избилата по челото си пот с копринена кърпичка и попита мазно:
— Как са работите горе, Лакомане?
— Добре, се не оплак… — понечи да отвърне лисугерът, но Броколи здраво го настъпи.
— Добре, а? — Шкембо широко и престорено дружески се усмихна. Вятърът носеше киселата му миризма право в ноздрите на Лакоман и той неволно кихна.
— Само колко е благороден! — Броколи подсмръкна — Погледнете го, господин Шкембо, едва се държи на краката си, горкият, а твърди, че всичко е наред за да не ви развали настроението!
Порът го зяпна. Зайчето с мъка удържа усмивката си. Гащатко многократно му бе казвал, че всеки търговец си има слабо място, което трябва да откриеш и използваш. Той очевидно бе напипал правилното място у Шкембо и бързо продължи:
— Всъщност той горкият вече се чуди дали да не слезе да се предаде, вместо да удължава мъките си…
— А? — Лакоман също го зяпна в недоумение.
— Ако продължава така, просто няма да му останат хора за да обере и самотен пътник, да не говорим за керван!
Шкембо нервно се облиза. Бандата бе добър източник на доходи за него — Броколи беше наясно с това. Шкембо получаваше сензационни печалби. Всъщност, колкото по-малко плащаше на разбойниците, толкова повече товар бяха принудени да му носят те… Но и прекалено мизерното заплащане не водеше до добро — Шкембо със сигурност бе мислил доста по въпроса. Да, точно на това трябваше да се наблегне, реши зайчето и продължи:
— Те умират от глад там горе, господине! Мечовете им се начупиха, наконечниците за стрелите свършиха, няма вече надежда за тях… Ето на, последният керван ужким им бе в кърпа вързан, ала без добри оръжия мнозина паднаха покосени в боя и сега Лакоман се чудеше дали има смисъл да се види с вас или направо да предаде хората си — в затвора поне ще имат изобилна храна и… Нали така, Лакомане?
— Какво? А, ъъъ, да! — лисугерът объркано кимна.
Броколи продължи да изрежда какви несгоди бяха сполетели бандата — спомена срутвания, мор по конете и какво ли още не, но главната работа вече бе свършена. Шкембо се бе облещил и мъчително преглъщаше. Търговецът разбираше, че зайчето преувеличава ситуацията, но не знаеше доколко — а, както Гащатко казваше, съмненията са най-добрият начин да изкопчиш нещо при пазарлъка. Накрая зайчето любезно попита:
— А вие как сте, господин пор?
— Ами, ъъъ, и при мен нещата не вървят добре… — поде Шкембо, но си личеше, че умът му е другаде.
Пазариха се повече от час и Лакоман започна отегчено да се прозява. Броколи също се бе уморил и реши, че три пъти повече отколкото Шкембо плащаше обикновено, е добра цена, така че се съгласи с нея. Порът и Лакоман се уговориха за предаването на стоките и Шкембо побърза да се качи в двуколката си.
— Чудесен беше! — призна лисугерът — Наистина имаш талант!
Броколи се усмихна:
— Поровете са хитри търговци… Но този не може да стъпи и на малкото пръстче на Горделивко от Киселото село. Ако Гащатко беше тук… — той сведе глава. Много му се искаше катерицата наистина да е с него, да го похвали, да го прегърне… Само че Гащатко бе мъртъв, убит от Лакоман и бандата му…
Броколи стана, безмълвно се премести до брега, топна крака във водата и взе безцелно да хвърля камъчета в реката. Вече не се чувстваше доволен, че ловко се е справил с Шкембо. Беше самотен, тъжен и объркан.
