Беше ред на Черупчо да го зяпне с увиснала челюст:
— Сериозно ли говориш?
Броколи кимна.
— Леле, това сигурно е адски интересна история! — костенурката изпружи врат — Щом бягаш, сигурно ти трябва и хубаво недостъпно скривалище?
— Ами…
— Знаех си аз! — Черупчо доволно потупа купата на главата си — Случайно имам едно подходящо за беглец като теб местенце! Обаче ще те заведа там само ако обещаеш довечера да разкажеш на всички историята си! Добре, мятай се на коня и да тръгваме! Не е много далеч… Не мога да карам бавно, но ще спирам да те изчаквам!
— Не можеш да правиш какво?
— Да карам! — Черупчо гордо се ухили — Аз сам я измислих тая дума! Нито ходиш, нито яздиш, нито плуваш… А някак си трябваше да се нарече!
— Кое?
— Виж, то си е ясно, че аз съм моторна костенурка…
— Мото… какво?
Черупчо се плясна по челото:
— Виж сега, нали не смяташ, че аз по рождение се движа така бързо?
— Ами…
— Лисиците в Лисичата стъпка много обичат супа от костенурки. Пък и умеят да тичат къде по-добре от нас. Така че се наложи да ги надхитрим! Нокътчо измисли мотора миналата година. Погледни! — Черупчо тромаво се изтегли назад и изпод него се показа странна на вид количка с три колелета.
— И с това тичаш бързо? — полюбопитства Броколи.
— Погледни! — костенурката посочи с лапа някаква плетеница от зъбчати колеленца вътре в количката — С това ключе навиваш ластика. Като освободиш спирачката, той завърта вала. И — фиууу! Нокътчо се е заел да изобретява как да караш мотора по-бързо и по-бавно, но за сега с него може само да се завива и да се спира.
— Аха! — Броколи не разбра особено много от обяснението, но в момента го вълнуваше друго — А тази купа на главата ти за какво е?
— Купа! — Черупчо обидено изсумтя — Купа! Ха! Това, глупаво зайче, е каска! Моторна каска, така се нарича! Ако катастрофирам върху някое дърво, тя ще ме предпази от удара!
— И върши ли работа?
— Как да ти кажа… — Черупчо отново се качи на мотора си — Във всеки случай е много хубава, нали?
— И ярка!
— Да, взе ми думата от устата — ярка е!
— А шалчето? То „моторно шалче“ ли се нарича? Не мисля, че може, ъъъ, да те предпази от дърветата!
— При високи скорости като моята, вятърът ти духа във врата! — с достойнство заяви Черупчо — Пък аз имам чувствителни сливици! Освен това е хубаво!
— Да. И ярко!
— Особено това! — съгласи се костенурката — А сега, ако си готов, да тръгваме! Можем да си бъбрим и на острова, където няма лисици… а също и разбойници!
Черупчо нагласи ключето на мотора си и се стрелна по пътеката. Шалчето се развяваше над черупката му като оранжево знаме.
2. ФЕРИБОТ С ХВЪРЧИЛО
Беше доста необичайно да следват стрелкащия се насам-натам Черупчо и Броколи сигурно щеше да го загуби, ако не бяха каската и шалчето, които се забелязваха отдалеч.
Най-сетне Черупчо спря край един дървен кей.
— Това с мотора е чудно изобретение! — призна Броколи — Фалко не може да препуска така бързо като теб, а какво остава за лисиците?
— А, това не е нищо! — костенурката махна с лапа — Почакай да видиш ферибота!
— Какво?
— Търтъл, който пристигна с кораб от Английско, му измисли името! „Търтъл“ на англичански значело костенурка…
— Казва се „английски“! — намеси се още една костенурка, която излезе от храстите — И освен това името ми се произнася „Таатл“! Що се отнася до знаменития ни, феймъз — това ще рече „забележителен“ — фейрибоут, неговото име пък означава следното…
— Това е Търтъл! — успя да вмъкне Черупчо — Търти, запознай се с Броколи!
— Поласкан съм да те срещна, Броколи! Както вече споменах, името ми се произнася „Таатл“! Та, „фейри“ е приказен, също и фантастичен, а „боут“ значи „корабче“. За съжаление, — Търтъл махна по посока на другата костенурка, — тези неуки същества от Костенурковия остров никога не си правят труда да произнесат райт — сиреч правилно — английските думи!
— Е, не са лесни за казване! — възрази Черупчо — Броколи, я опитай вместо „мотор“ всеки път да произнасяш „фаст фор уил селвмуфин търтъл анжин аген фок“!
Търтъл се намеси с превъзходство:
— Правилното произношение е „фаст фоу уийлз селф-мувин’ таатл ейнджин агейнст фоксиз“! Съкратено — Еф-Еф-Ю-Ес-Ем-Ти-Ей-Еф! С три колела е, ама като кажеш „фоу“ вместо „трии“ звучи по- плъзгавко.
— Еф-Еф и какво? — не разбра Броколи — И как го произнесе онова „мъвин“?
— Мувин’ с апостроф и преглъщане на „г“ накрая… Забрави! И ти си толкова възприемчив за езици, колкото и тези дебелочерупчести идиоти! — Търтъл поклати глава — Я по-добре…
Броколи зяпаше втренчено реката. Имаше защо. По водата, срещу течението, с елегантността на патица, се носеше малък бял кораб, към носа на който беше вързано въже. Високо горе в небето другият му край бе прикрепен към хвърчило с формата на костенурка и със сигнално-червен цвят.
— Това, — меко каза Търтъл, — е нашият фейрибоут уит кайт!
— Иска да каже, че фериботът е теглен от хвърчило! — обясни Черупчо — Много по-бърз, отколкото платноход, да не говорим, че е и по-хубаво — хвърчилото де!
— И ярко! — промърмори зашеметеното зайче.
— Взе ми думите от устата!
От ферибота се разнесе пронизително изсвирване. След малко две костенурки се появиха на носа и започнаха да навиват въжето на хвърчилото. Корабчето забави ход и спря на пристана.
— Качвай се! — Черупчо побутна Броколи — Надявам се, че конят ще мине по трапа!
Фалко, като добър керванджийски кон, премина на борда на ферибота без дори да изпръхти.
— Пускай хвърчилото! — изкомандва застаналата на мостика костенурка. Въжето със свистене се размота и след миг вече плаваха по реката.
Беше… Беше фантастично, реши Броколи, много по-хубаво отколкото с лодката или със сала. Фериботът се носеше с такава лекота, сякаш бе готов да литне, а хвърчилото над него примамливо шумеше с коприненото си тяло. Вятърът бе доста силен и влачеше лодката с такава скорост, че дърветата на по- близкия бряг се размазваха пред очите.
— Пристигаме! — обяви Черупчо.
В средата на реката се виждаше голям остров.
3. БРОКОЛИ И КОСТЕНУРКИТЕ
Миденият град се бе сторил на зайчето красив и загадъчен. На Костенурковия остров нямаше и следа от загадъчност. Веднага си личеше, че го е проектирал някой малко откачен на тема геометрия. Улиците бяха
