4. БРОКОЛИ СЕ ИЗМЪКВА
Броколи продължи да се чувства нещастен и вечерта, докато мълчаливият Лакоман приготвяше храната. На зайчето му се искаше изобщо да не бе идвало на срещата с Шкембо. Можеше да прекара един приятен и весел ден с Рижла… За изминалата седмица в бандата почти бе успял да забрави и Орехчо, и Гащатко, та дори и Детелиновото селце… Сега се чувстваше виновен за това. Хвърли едно камъче във водата и си помисли за малката къщичка, където мама Карфиолка сигурно плаче по цял ден за скъпото си синче, което, представете си, се забавлява с разбойници! Следващото камъче му напомни за Орехчо — някъде на север, на брега на морето, той навярно седеше край буен огън и си мислеше, че „находката“ му скоро ще се прибере у дома, нали беше в сигурните ръце на Гащатко… Мисълта за катерицата окончателно вкисна настроението на Броколи. Гащатко го бе научил на толкова много неща и му бе станал отличен приятел — а ето че сега зайчето си живееше щастливо с убийците му и дори им бе помогнало…
— Ела да хапнеш! — повика го Лакоман.
Броколи без желание се надигна и се премести при огъня. Бе започнало да се смрачава. Конете тихо пръхтяха. Ветрецът носеше аромат на диви цветя. Изобщо, вечерта бе великолепна — като се изключи, че това само го правеше още по-нещастен. Времето щеше да е в синхрон с настроението му, ако плискаше порой и небето бе пълно с печални облаци…
— Съжалявам, че ти развалих деня! — Лакоман седна до него — Мислех, че разходката ще ти хареса, пък и наистина ми беше от помощ!
— Хареса ми! — Броколи зяпаше някъде встрани.
— Нещо много важно ли беше запланувал за днес с Рижи, та се цупиш?
Колко несхватлив бе Лакоман… Зайчето въздъхна. Всъщност повечето възрастни често бяха несхватливи. С изключение на Орехчо и Гащатко, може би… Особено на Гащатко! Все пак Броколи счете за безсмислено да обяснява това на Лакоман и отговори на въпроса така:
— Мислех да й разкажа за морето… Имам една раковина, която много й хареса и…
— Хубаво нещо е морето! — съгласи се Лакоман — Имам в Мидения град една приятелка, като малък се кълнях да се оженя за нея… — лисугерът изхъмка — Само дето Кики е катерица, нали разбираш!
— Кики ли? — оживи се Броколи.
— Така се казва. Мислех по едно време да й пратя Рижи — разбойничеството не е място за малки момиченца… Само че после Рижла осакатя, а кой би се хванал да гледа сакато лисиче само в името на старата ни дружба… Пък и с Кики отдавна сме се забравили — тя сега държи „Счупената котва“…
— Познавам я! — зайчето чак подскочи от радост — Покани ме да се отбия при нея, щом се върна в града! Ако искаш, мога да ида да я питам дали…
Лакоман поклати глава:
— Не искам! Пък и, не забравяй, ти си пленник… И не си първото хлапе, което водя на Рижи, не си въобразявай!
— Какво стана с останалите?
— Омръзнаха й! — лисугерът злобно го стрелна с поглед — Абе какво ти става, цял ден мълча като риба, а сега си се раздрънкал!
Броколи обидено се нацупи и повече не проговори.
Лакоман си легна рано:
— Уморен съм, пък и утре ни чака дългият път до вкъщи! Лягай и ти!
— Само малко ще погледам звездите…
Лисугерът бързо заспа.
Броколи седеше край огъня и се вслушваше в нощта. Усърдно скърцаха на цигулките си щурци, конете пасяха и пристъпваха насам-натам, реката шумолеше тихичко… Зайчето не можеше да си представи, че след този покой ще се върне обратно в умирисаната разбойническа пещера. Пък и никак не му се харесваха тайнствените думи, че когато омръзне на Рижи…
Лакоман започна да хърка.
Броколи извади раковината от джоба си и я сложи до дисагите. Не трябваше да си тръгва без да си вземе сбогом с Рижла, нали? А и в крайна сметка той притежаваше спомените си за морето, а тя — нищо.
Лакоман продължаваше равномерно да хърка.
Броколи вдигна седлото си, безшумно го занесе до Фалко и му го сложи. След това отвърза коня.
Лисугерът все още спеше кротко.
— Съжалявам! — прошепна Броколи — Но трябва да си ида вкъщи!
Чувстваше лека вина, дето се измъква като крадец в тъмното, макар че всъщност беше пленник и, ако не избягаше сега, със сигурност го очакваше неприятна съдба. Смушка коня и, докато се отдалечаваше, отново повтори:
— Съжалявам!
Бягството се бе оказало смешно лесно, каза си той по-късно, а Фалко препускаше ли препускаше в мрака. Дали Лакоман изобщо не бе допускал че зайчето ще му се измъкне или пък в крайна сметка се бе оказал достатъчно схватлив, бе го загризала я съвест, я жалост и той нарочно го бе оставил да си отиде? Броколи така и не можа да си отговори на въпроса.
ПЕТА ГЛАВА
КОСТЕНУРКОВИЯТ ОСТРОВ
Зайчето Броколи заспа в една лодка и, когато се събуди, тя го беше отнесла далеч надолу по реката. Спаси го салджията Орехчо, който го заведе в Мидения град. Разглеждайки града, Броколи за малко не попадна в лапите на борсука Скубльо, но лисугерът Смрадльо го спаси. Тъй като Орехчо бе обещал да върне зайчето вкъщи, а му се наложи да замине в друга посока, той го запозна с керванджията Гащатко и Броколи тръгна с кервана. В Кленовата планина ги нападнаха разбойници, чиито главатар отвлече зайчето за играчка на дъщеря си. Броколи и Рижла бързо се сприятелиха, но въпреки това той не се чувстваше щастлив с бандата. Главатарят Лакоман го взе със себе си за да се пазари с търговеца Шкембо и, когато вечерта разбойникът заспа, Броколи избяга.
1. МОТОРНАТА КОСТЕНУРКА
Броколи язди цяла нощ и сигурно нямаше да спре още доста време, но Фалко се умори, забави ход и накрая сви към една поляна на брега, като с целия си вид даваше да се разбере, че повече няма да мръдне от тук.
Всъщност, Броколи също беше уморен до смърт, така че прие избора на коня, легна под едно дърво и мигом заспа.
По някое време следобед го събуди странно тракане. В началото звукът бе съвсем тих, но бързо се усилваше. Приличаше на чаткането на въртящи се воденични колела, но и на звънтене от удари на метал с метал…
Фалко тревожно изпръхтя. Секунда след това на полянката с фантастична скорост връхлетя една костенурка.
Разбира се, Броколи беше виждал доста костенурки, но всички те бяха отчайващо бавни… и никоя не носеше оранжева купа на главата или ярко като купата шалче… Така че зайчето зяпаше новопоявилия се с отворена уста.
Като видя, че му е направила силно впечатление, костенурката доволно изсумтя и заяви:
— Здрасти! Аз съм Черупчо! А ти?
— Ъъъ… Броколи!
— Какво правиш по тия места, Броколи?
— Точно в момента бягам от банда разбойници!
