Грубо в мозъка

беше едно убежище, спасителен изход. Тя бе изградила този свят напук на врявата, мислейки, че може да го скрие — дали не си бе присвоила правото да наложи мълчание на останалите? Тя също се надяваше да промени света. Нейният. Като си мислеше, че някой от живите ще приеме тази нова програма и ще я утвърди, ще й придаде плътност. Могъщество! Могъщества… могъществата на въображението. Говори ми за действителното, Жан Гот.

Гот не отвърна.

Каза само:

— Променил си се, Диф. Не бяха празни думи.

— Вярно е — призна Диф.

Лумналият в очите му блясък не изразяваше и една десета от надигналата се в него позната сила.

22

Ако трите първи творби на Диф Билби избликнаха отведнъж, като някакво спазматично повръщане, едновременно мъчително и сладостно, необуздано, с четвъртата съвсем не беше така. Както и трябваше да се очаква след онова, което той (отчасти) бе признал пред Жан Гот. Трябваха му много дни и много нощи. Работи с „Матферсън“-а на последователни периоди от около пет минути, редуващи се с директни половинчасови записи.

Междувременно се подготвяше грижливо за вмъкване на касеткови записи. Въпреки всичко сюжетът се въртеше около смъртта на Ким, тъй като подборът на прожекциите от една забравена култура съответстваше на нейните влечения.

В завършен вид предаването се вмести на петчасова лента. Разбира се, личеше си дифбилбовското, все така и все още, пък дори и само защото филигранно издаваше носталгията му по онова въодушевление и по изгубената способност за моделиране на настоящето. Присъстваше и самобитността му на разказвач, сдържаната сила в подбора на касетите рязко контрастираше със сладникавите вълни, които разплискваха певците и певиците от днешното време. (Подобна сила донякъде се бе опазила все още само в песните на уличните артисти, които нямаха достъп до телевизионните канали ОПС.) Беше пак както преди. Но беше и един сън повече.

Творбата бе одобрена. И Диф Билби подписа дългосрочен договор с ДДОК, който му осигуряваше значителни суми и му позволяваше да избира сюжетите си. Срещу едно произведение годишно Диф наложи да участва и Гот и в замяна отстъпи пред факта, че неговите „продукции“ евентуално могат да бъдат преглеждани и променяни (с негово съгласие) от двама автори: сред тях се мъдреше и Лавоайер. Като че ли никой не се изненада от тази учудваща отстъпка. Напротив, изглежда, че това беше логично: та нали Диф бе признал, че е „безчувствен“, намеквайки, че е неспособен да твори вън от изворите на лично преживяното… Официалните автори си връщаха по този начин и не го криеха: митът за дивия, инстинктивен и първичен творец рухваше, пометен от урагана на професионализма, и техните страхове изчезнаха. Диф Билби запазваше многобройните си телезрители, решително спечелени при първата среща. Прави се всичко необходимо да остане сред първите. Браво.

Диф изглеждаше доволен. След подписването на договора той поиска да го включат отново в ОПС. Сложиха му приемник от трето поколение на „Том-Фил“ (то се знае) и той се програмира сам под разсеяния поглед на един техник. Тази операция стана в едно помещение на „Том-Фил“ и продължи един следобед. След това Диф поиска да го откарат пак в апартамента на Жан Гот. Решил бе да се върне в магазина на другия ден.

Гот го очакваше във всекидневната. Беше унил, ала Диф дори не забеляза.

— Я виж! — провикна се той, сочейки ушния приемник, закачен за лявото му ухо. — Ето че пак съм свързан със света, Жан! Нали така трябва, щом искам да съм правилно информиран за действителността. Щом искам да знам за какво да говоря в моите прегледани и поправени, харесвани и спорни творби.

Гот се усмихна едва-едва. Въпреки всичките му усилия въодушевлението на Диф не изглеждаше чак толкова убедително. А той продължаваше с удесеторено старание:

— Трябва да се намесиш в този свят, ако искаш да говориш за него. Да знаеш хит-парада на вярата и вярванията, да умееш да разчиташ барометъра на сигурните неща… Да си способен да издекламираш с точни цифри вярващите, спечелени за правото дело от негово светейшество Еварист I, привличани и събирани оттук-оттам. Знаеш ли колко са на брой, Жан? Знаеш ли каква е силата на Всесветското християнство, което така успешно изтръгна корените си от миналото?

— Диф! — викна Гот. — Ким е убита от ДДОК.

Пресилената лукава усмивка, изкривила лицето на Диф, се задържа още няколко мига, сетне той побледня и чертите му се изопнаха. Застина на мястото си, до вратата на стаята. А Гот стърчеше по средата й.

— Причината е не това, което направихме с тебе. Научих го едва днес следобед. От устата на Роли Данк, от „Том-Фил“, докато ти поставяха приемника.

Диф остана безмълвен.

— Роли не издържа! — извика Гот. — Но, изглежда, и той не е в течение. Така казва.

Диф полуотвори устни. Бледнината по лицето му постепенно се загубваше.

— Кой? Защо?

— Някакъв техник от ДДОК, може би лично Жули Норман, по нареждане на Стомб, разбира се. Но не можем да узнаем със сигурност. Нищо не може да се докаже. Нищо.

— Защо? — повтори Диф.

Гот мислеше, че това ще го съсипе, и се зачуди като го видя тъй спокоен и невъзмутим.

— Монтираната заглушителна система не е работила добре. Или прекалено добре… та чак е заглушавала персоналните емисии за Ким. Има и графики — имало е, тъй като са ги унищожили, но Роли ги е видял. О, не че те са показвали, че Ким е приемала емисиите, но са отразили постепенното затихване на умствените й дейности. Стихването на бурята… Не е никаква злополука. Норман е бил преместен на друга служба, уж случайно. Роли и аз сме на едно мнение. Той е говорил със Стомб и по държането му се е убедил, че е така.

Диф присви клепки, помисли за миг. Прошепна:

— Ким е трябвало да умре.

— Точно така, Диф. Никой не бе сигурен, че ти ще се съгласиш на дългосрочен договор с ДДОК, договор, който да предвижда контрол над предаванията ти. Интерференциите, които причини, бяха голяма опасност, а те можеха да се подновят. Ти беше едната част на тази машина, предаването, а Ким — другата, приемането. Няма ли приемане, няма опасност и от предаване, край на насочените снопове, предавани чрез онази комуникационна система. Трябваше да се премахне причината за връзката. И още нещо, не знам дали не са мислели с този удар да създадат драматична ситуация, която да те подтикне да продължиш в тяхна полза твоите потресаващи творби: та нали искаха сюжет за смъртта на Ким. Съобщението за тази смърт разтърси силно зрителите. Така че от ДДОК постъпиха предпазливо и изгодно за тях. За да те обезоръжат, а след това по-сигурно да те подчинят, знаейки, че си увлечен от стихията и не можеш без нея. Искаха да пресушат този извор на творчество у тебе, за да използват по-добре останалите, онези, които могат да се управляват. Точно така и стана. Диф, те си въобразяват, че са спечелили.

— Въобразяват си?

— Напускам ги, Диф. Захвърлям всичко. Проклет да съм, че се сетих за това директно предаване, те го използваха като предлог да поставят заглушителната си система. По дяволите! Виновникът съм аз! Убиецът! Плюя на всичко, да не съм чул вече да ми говорят за сътру…

— Не, Жан — спокойно каза Диф.

Приближи се до ниския червенокос човек, треперещ от глава до пети, със сгърчено разстроено лице. Хвана го за раменете и го стисна, докато мъчителна гримаса не изкриви чертите на Гот, докато погледът му не се осмели да срещне погледа на Диф Билби.

— Не, Жан — повтори Диф.

Пусна го и останал прав, се загледа в Гот, който разтриваше разсеяно раменете си.

— Нищо не се променя, Жан. Всичко е казано. Те „спечелиха“, ако щеш. Нека си въобразяват. А Ким умря, защото аз престанах да й повтарям всеки ден, че не е мъртва. Тя разбираше. Ала не можеше да стори