костите му, до ядрото на взривените му клетки, подобен нему брат и същевременно единствен по рода си. Бяха обвързани с един и същи житейски договор — съединени дори със съюза, скрепен с печата на убийството, което предстоеше да извърши в името на съмнението, в името на бога, у когото дремеше образът на съмнението и заблудите.
Изстрелът изтръгна вой от гърдите му.
Видя как полетя револверът му, а кръвта опръска десния ръкав на шлифера.
Нисичкият риж човек стоеше при главите им. Той не се възпротиви.
Защо да се противи? Беше сам на света заедно с този, който навярно бе самият дявол — или просто един объркан човек.
Жан Гот каза:
— Разбери, Диф. Така не може. Не бива да оставаш тук нито миг. Ще стане истински ад. След този удар не бива. Премного рискуваш. За известно време поне… разбираш ли? Ти няма да си идеш завинаги. Ще се върнеш. Магазинът е твой, застрахователното дружество „Том-Фил“ е уредило всичко и така трябва. Ще се върнеш. Можеш да вземеш жилище на ДДОК или на „Том-Фил“, можеш да отидеш където си искаш. Можеш да дойдеш при мен. Само не оставай тук. Трябва да мине време. Току-виж, че са дошли и други смахнати като ей този да те обвиняват, че си убил Ким.
Диф вдигна очи.
— Не знам в какво ме обвинява. Ако е за убийството на Ким, той е прав.
— Господи, Диф, знаеш, че не е вярно.
— Не, не знам. А ако е така, значи са замесени мнозина:
Гот отчаяно разпери ръце, после сви юмруци.
— Тръгвай с мен, Диф.
— Добре — каза Диф Билби.
21
Диф Билби отиде да живее с Жан Гот в апартамента му на петнадесетия етаж на един блок-кула на ДДОК, на улица „Версай“.
Гот се почувства облекчен и дори горд при мисълта, че е успял да склони Диф. Всъщност нещата стояха по другояче. Диф нямаше вече сили да стои сам в магазина, сред бурята, която сам бе предизвикал, а пък и не му се искаше да се озове в апартамент, получен от „Том-Фил“ или ДДОК.
Със себе си взе много малко неща: някакви дрехи, кашон с книги, стари касети и допотопния касетофон.
Подозираше, че като е край Жан Гот, това успокоява Адам Стомб, Керъл Донастър, Льорис, Жборг и тем подобните им… може би дори предложението на Гот и неговата любезна покана да е телеразпоредба от разните ръководни телевизионни служби на ОПС или „Том-Фил“. Но това никак не бе важно.
Явно нищо вече не бе важно за Диф Билби. Решил бе да прекъсне контактите с работодателите си, а те, разбирайки преживения от него шок, бяха приели. Гот осъществяваше връзката между тях и ги информираше.
Тъй че всичко беше ясно. Ала и това не смущаваше Диф.
Но и нищо не правеше.
Тоест слушаше стари касети, четеше книги, говореше малко — или безобидни неща. Изобщо не слушаше Гот, когато той му изреждаше процентите на слушателите, критиките и т.н. или плъзналите клюки, сплетните, намеренията на еди-кой си автор, специализиран в общуването с еди-каква си публика; че сюжетът на този бил предназначен специално за агрономите, на онзи бил за „Съдружниците на бъдещето“, за „Приятелите на Маноск“, натуралисти и „поклонници“ на майката-земя и на слънцето… наистина трябва да внимаваме с всички тенденции, независимо дали произлизат или не от християнството, с надеждата да ги спечелим за каузата. Нали така?
Трябваше (така каза Гот) да мине време. Така смяташе и Диф Билби (който не бе обелил дума по този въпрос, но се правеше, че чака да го молят, за да приеме). И времето измина.
Диф не го пресмяташе. Бяха много дни и нощи.
Един ден към обед Гот рече:
— Жборг пита дали мислиш за четвъртата си творба и за подновяването на договора. Ще подпишат каквото поискаш, представяш ли си? Продължава сензационно да спада процентът слушатели на другите мрежи, след три години ще им продадем за едно излъчване твоите творби на невероятни цени. Дори и третата, макар че не беше толкова добра. Продадохме вече на чуждестранните телевизионни мрежи от евро-американското обединение ОПС. Цяло състояние.
Той замълча, сякаш очакваше Диф да запита нещо по-конкретно за това състояние.
— Добре — каза Диф. — Ще направя четвъртия епизод.
С тон на човек, който дълго е мислил над току-що казаното. Гот се намръщи. От няколко дни, изглежда, му тежеше да понася мълчаливото присъствие на Диф. А Диф Билби, за когото не остана скрито неговото държане, логично бе решил, че поканата на „приятеля“ му, беше чисто и просто телеразпоредба от ДДОК и сие. Голяма работа.
— А договорът? — попита Гот.
— Ще видим.
— Ще ги разиграваш ли? Може би ще подпишеш с някоя друга мрежа?
— Ти как предлагаш?
Беше се отпуснал по обичайному в дълбокото кресло, което си бе харесал още с влизането си във всекидневната. Беше отслабнал — стопил бе няколко килограма, тъй че ризата му се люлееше на него. Почти не се миеше, не се решеше, не сменяше по-често отпреди дрехите си. Веднъж-дваж Гот му бе намекнал нещо за тази занемареност под формата на шега, ала убийствените погледи на Диф го накараха да се откаже от ролята на досаден наставник бавачка или на превзета съпруга.
— Подпиши каквото си искаш — каза Гот.
— Но ако подпиша, да речем, с 3-а мрежа, какво ще стане с тебе?
Гот присви очи.
— Кажи си честно какво искаш?
— Само да знам… Бил си добър с мене и все още си такъв, Жан. Не искам да ти изиграя мръсен номер.
— Не получавам процентно възнаграждение — каза Гот.
— Ще поправим това положение. Ще подпиша с ДДОК, ще им изфабрикувам глупости и всичко ще се нареди отлично.
— Глупости?
Диф Билби кимна:
— Аз съм безчувствен, Жан. Премного съм жив, за да вярвам все още, че моите творби могат да променят нещо… О, не се безпокой. Това все ще е удобният Диф Билби, тревожещ толкова, че да не тревожи. Няма да останат измамени. Когато бях унищожен, творях истински. Сега съм жив и безчувствен и вече не искам да се унищожавам, нито смелост имам за това, нито вяра. Живеем в свят, в който трябва да си вярващ, Жан… Пък и нали видях какво остана от моите произведения, като минаха през филтъра на ОПС и средствата за информация. Разбира се, шокирали са. Разбира се. Само че сега знам, знаел съм и преди,
