Чисто и просто ще предложи да направи по едно кафе. Това не би я ангажирало с нищо, кафе се предлага и на чужд човек, и от дума на дума ще стигнем до най-важното:
защо и как съм убил Неда. И понеже въпросът ще ми бъде зададен именно така, направо и с тия думи, аз ще отговоря също така направо и със същите думи, че не съм я убил. Или поне не така, както тя си представя — като вампир.
— Е, защо пък чак вампир? — ще се усмихне тя снизходително и разбиращо, само с очи. — Те тия са човешки работи. Хората ги вършат. С други хора. Даже когато става на операционната маса, не се и нарича убийство. Просто си виновен за нейната смърт, ако тая формулировка ти харесва повече.
И тогава, съсипан от войната, която двайсет години съм водил със себе си заради това, което съм извършил, и от почти едночасовия финал на тази война с нея, изразходвал всичките си сили и почувствувал нужда да се изповядам, за да ми олекне най-сетне, ще наведа глава и ще си призная:
— Да, виновен съм.
— А! — ще извика тя ужасена, защото дълбоко в себе си се е молила да се окаже, че аз не съм виновен, тоест че подозренията й са били неоснователни. И тогава, забравила всичкото зло, което съм и сторил волно или неволно, подчинила се единствено на извечния женски инстинкт, който повелява на съпругата да защити съпруга си от каквато и да е опасност, тя ще ми подскаже великодушно как да се спася: — Значи... Значи си направил някаква неволна грешка, от която тя е издъхнала в ръцете ти. После си се уплашил и...
Ще й кажа просто, че не е издъхнала в ръцете ми, защото аз въобще не съм я оперирал.
— А кой? — ще извика тя с надежда. Другият. Дето след това трябваше да направи аутопсията. Аз само се вписах в дневника, защото дежурството беше мое.
— И защо? — ще запита тя вече по-смело, все пак всичко трябва да стане ясно.
Нея не можех. Само като си спомних оня кюртаж в Академията, ръцете ми изведнъж започнаха да треперят, както тогава. За първи път след толкова години.
— Значи си знаел, че детето е пак твое!
Предполагах, Точно девет месеца преди това бяха докарали Неда в спешния кабинет, беше направила опит да се отрови. За няколко дни се оправи, но психическото й равновесие бе излязло от строя много сериозно. Последната нощ изкара при мен, бях дежурен, за първи път се любихме не по оня неин идиотски начин и тогава разбрах защо си бе отишла така внезапно и категорично. Любовта й към мен, от която се е мъчела да се отърси и през времето, когато сме се виждали, — е разбила на пух и прах заричането й да не обича никога никой мъж, защото мъжете са само животни, които тя по неизбежност трябва да употребява, и нищо повече. Това с мен просто е срутило в нейните очи достойнството на целия й живот, изграждано съзнателно и рационално през всичките години, изминали от случката със селските момчета до нашата среща. Да, никакъв мъж не беше тая моя Неда, само че го научих твърде късно. Като всяка най-обикновена, истинска жена тя се е опитала да избяга от мен; тичайки уж в обратната посока, а всъщност по силата на обстоятелството, че Земята е кръгла — все направо към мен. Само че на ръба на пропастта, на самия край на света, там, където трябваше най-сетне да се срещнем, мен просто ме нямаше. А това тичане се прави обикновено със завързани очи.
— Оня сбърка, така ли? Сигурно пак беше пил.
Нито капка. След това се напи, за първи път му умираше човек.
— Не можа ли да помогнеш?
Извикаха ме, когато тя вече беше... щях да го убия.
— Значи ти помогна на... аутопсията.
Не съм правил аутопсия. Само написах протокола от негово име.
— Значи не си влизал нито в операционната, нито в моргата?
В моргата влизах.
— Защо? Нали не си правил аутопсия? Стоях при нея. Цялата нощ. Да не е сама.
— Искаш ли още едно кафе? — ще попита тя, а аз ще си разхлабя вратовръзката. Не, ще я сваля съвсем.
КАФЕ ЛИ?
Какво каза Ани? Каза ли нещо? Или само ми се е счуло? Само ми се е счуло. Най-много да е казала, че е готова.
Информация за текста
© Кирил Топалов
Източник: http://bezmonitor.com, OCR и редакция: Виктор
Кирил Топалов — НЕРВИ
Рецензент Божидар Кунчев
Редактор Емил Елмазов
Технически редактор Цветанка Николова
Коректор Радка Ботева
Цена 1,03 лв.
Печатница на Военното издателство
София — 1989
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2029]
Последна редакция: 2006-08-05 19:50:54
