Фактът, че еврейската държава осъществяваше подобно изследване, предизвика голямо безпокойство не на последно място поради тревожното сходство с генетичните експерименти, провеждани от нацистите. Деди Зукер, депутат в Кнесета, заяви по този повод: „Ние не можем да си позволим създаването на подобни оръжия.“
Самолетът на „Ел Ал“ транспортираше именно материалите за този вид оръжия в онази октомврийска нощ на 1992 година със сто и четиринадесет тона товар на борда си, сред който и снаряди „Сайдуиндър“ и електроника. Най-опасният товар бяха дванадесетте варела с един от съставните компоненти на зарина. Химикалите бяха закупени от „Солкатроник“ — химическата компания производител с център Ню Джърси. Според твърденията на компанията Израел й съобщил, че химикалите „ще бъдат използвани за изпробването на противогази“. Подобни тестове не са правени в Института за биологични изследвания.
Основан през 1952 година в малък бетонен бункер, в наши дни институтът заема площ от десет акра. Плодните дръвчета са изсъхнали отдавна и са заменени с висока бетонна стена със сензори. Въоръжена охрана обикаля целия район. Институтът е заличен преди много време от всякакви обществени регистри. Точният му адрес в предградията на Нес Зиона не фигурира в телефонния указател на Тел Авив. Местонахождението му е изтрито от всички карти на района. На нито едно въздухоплавателно средство не се разрешава да прелита над института.
Единствено около фабриката в Димона в пустинята Негев има по-голяма секретност. В регистрите на ИДФ институтът фигурира единствено като „осигуряващ услуги за Министерството на отбраната“. Подобно на фабриката в Димона изследователските и производствените лаборатории на института са скрити под земята. Там се помещават биохимиците и учените, занимаващи се с генетични изследвания с техните бутилирани смъртоносни токсини, които могат да причинят хранителни отравяния и да доведат до смърт, както и до много по-опасните венецуелски конски енцефаломиелит и антракс.
В други лаборатории, достъпът до които е само през въздушни люкове, учените се занимават с голям брой нервни токсини, причиняващи задушаване, отравяне на кръвта или обриви. Сред тях са табун, буквално невидим и без миризма, когато се разпространява под формата на аерозол или пара. Зоман, последният открит от нацистите нервнопаралитичен газ, е също невидим във вид на пара, но е с лек плодов мирис. Сред токсините, причиняващи обриви, са хлорин, фосген и дифосген, които миришат на току-що окосена трева. Газовете, причиняващи отравяне на кръвта, са на цианидна основа, а предизвикващите обриви са разработени на базата на използваните през Първата световна война.
Отвън сградата на института е безлична, в сивокафявите бетонни стени се виждат едва няколко прозореца, но интериорът му е шедьовър на охранителните мерки. Достъпът до всяка една лаборатория се контролира чрез кодове и визуална идентификация. Но коридорите патрулира охрана. Плъзгащите се бомбоустойчиви врати се отварят само с чип-карти, чиито кодове се сменят всеки ден.
Всеки месец всички служители в института се подлагат на здравни прегледи. Те са обект на постоянни проучвания. Семействата им също минават подобни проверки.
В района на института има специализиран отдел за създаването на смъртоносни токсични оръжия, които се използват от Мосад при изпълнение на одобрените на правителствено равнище убийства без присъда на враговете на Израел. Поне шестима служители на института са починали през годините, но причината за смъртта им се пази в дълбока тайна от строгата военна цензура в Израел.
Първото пропукване в тази защитна система бяха разкритията на бившия агент на Мосад Виктор Островски. Според него „на всички е известно, че затворник, доведен в института, никога не излиза жив оттам. Хората на ООП, които се опитваха да проникнат в него, бяха използвани като морски свинчета. Върху тях бяха изпробвани оръжията, създадени от учените, за да се установи, че действат безотказно, или за да бъдат усъвършенствани.“
Израел и досега не е отрекъл публично тези твърдения.
Началото на пролетната офанзива на НАТО в Сърбия през пролетта на 1999 година даде на Халеви възможност Мосад да подпомогне с разузнавателни сведения 19-те страни-членки на алианса. Мосад имаше отдавнашни контакти в този регион — поради опасенията си, че Балканите биха могли да се превърнат в мюсюлмански анклав, място, откъдето да се предприемат терористични нападения над Израел. Тази възможност беше добре дошла за Халеви и той посети щабквартирата на НАТО в Брюксел и се срещна с ръководители на западни спецслужби. Посети и Вашингтон за среща с директора на ЦРУ. В родината си той работеше много, нерядко без почивен ден. По това той напомняше на хората си на Меир Амит.
През пролетта на 1999 година отдавнашният заклет враг на Мосад Виктор Островски се появи отново на сцената, за да ядоса отново тайната служба. Според предвидливо пуснатата да изтече информация от екипа, действащ от името на двамата либийци, обвинени в крайна сметка за взривения над Локърби самолет, Островски щеше да свидетелства от страната на защитата. Бившият катца беше напуснал Мосад точно преди въпросния инцидент, така че не се знаеше какъв би могъл да е неговият принос към делото. Въпреки това появата на Островски на свидетелското място в специално свикания съд в Хага беше разгневила Халеви изключително много според сведенията на високопоставен източник от Мосад. Според него между Островски и неговите бивши работодатели е имало „договорка“, че той няма да прави нищо, с което да злепостави службата, стига да бъде оставен на мира. Известно време Халеви обмисляше законен начин, по който би могъл да спре Островски, но накрая го убедиха, че това не е възможно.
Ала докато дойде време Островски да се яви в съда, ако това въобще се случи, Халеви вече ще се е пенсионирал.
Осъществяването на всички поставени му задачи, преди да напусне службата, щеше да е най-голямото изпитание за физическата и умствената издръжливост на Халеви в напрегнатата атмосфера на израелската разузнавателна общност.
Аман и Шин Бет се бяха заели на фона на неприятностите на Мосад да укрепят позицията си на първи измежду равни. Въпреки това никой не беше предложил Мосад да се оттегли от ролята си на тайното око на Израел, наблюдаващо целия останал свят. Без уменията на Мосад Израел би бил победен от своите врагове през настъпващия нов век. Иран, Ирак и Сирия развиваха технологии, които трябваше да бъдат следени отблизо.
В началото стилът на работа на Мосад беше да върши каквото трябва, но тайно. При една от многобройните си лични срещи със свой служител Халеви бе казал, че иска да види израелската разузнавателна общност като обединено семейство, в което „Мосад да изпълнява ролята на чичото, за когото никой не говори“.
Единствено времето ще покаже дали това е неосъществим блян или както много наблюдатели се опасяват, колкото повече Мосад се отдалечава от последното си публично унижение, толкова повече се приближава до следващото.
Подобно нещо се случи, когато през юни 1999 година Мосад научи, че може би ще трябва да премести европейската си централа от Холандия в резултат на изключително неудобните обвинения, че купува тайно плутоний и други ядрени суровини от руската мафия. Обвинението беше отправено от Интел — малко, но внушаващо респект подразделение на холандското разузнаване.
Разследването на Интел се водеше от един подземен бункер, който по ирония на съдбата беше строен, за да приюти холандското кралско семейство в случай на евентуална ядрена атака от страна на Русия над Амстердам. Бункерът се намира в близост до централната железопътна гара на града. Интел откри крайната точка на транспортирането на ядрените материали, откраднати от руски оръжейни лаборатории като „Челябинск–70“ в Урал и „Арзамас–16“ в Нижни Новгород, бивш Горки.
Старшите служители на Мосад твърдяха пред Интел, че именно защото смъртоносните суровини са крадени, техни агенти са ги закупили от руската мафия. Това бил единственият начин да бъде спряна продажбата на тези материали на ислямски или други терористични групировки.
Макар да признаваха твърденията на Мосад за приемливи, следователите от Интел бяха убедени, че ядрените материали са били транспортирани тайно със самолети от летище „Шипхол“ в Амстердам до Израел за фабриката за ядрени оръжия в Димона. През 1999 година там вече имаше складирани около 200 ядрени оръжия.
Слухът, че Мосад и руската мафия извършват незаконни сделки съвместно, възроди ядрения кошмар, който никога не бе напълно забравен. Смразяващата доктрина на студената война — взаимно гарантирано унищожение — беше забравена, но на нейно място се беше появил опасният сценарий за продажба на
