катците на Мосад работеха редом с кюрдски бунтовници за дестабилизиране на режима на Саддам.
Шестима агенти на Мосад бяха командировани в Рим. Сред тях имаше една жена бат левейха и двама яхаломини — техници от отдела на Мосад за комуникации.
Екипът работеше в тайна квартира на Мосад в непосредствена близост до Пантеона, откъдето установи наблюдение над апартамента на Йоджалан близо до Ватикана. Агентката имаше за задача да се опита да установи контакт с него. Тя използваше добре разработените указания на друга агентка на Мосад, която преди десет години беше повела Мордехай Вануну към съдбата му. Ала планът, разработен за Йоджалан, се провали, тъй като кюрдският лидер внезапно напусна Италия.
Екипът на Мосад започна издирване в средиземноморските страни — Испания, Португалия, Тунис, Мароко, Сирия. Йоджалан беше минал през всичките тези страни и си беше тръгнал веднага щом му беше отказано убежище. На 2 февруари 1999 година кюрдският лидер беше разкрит при опита си да влезе в Холандия. Правителството в Хага обаче му отказа разрешение. Един служител на сигурността на летище „Шипхол“ в Амстердам уведоми местната централа на Мосад, че Йоджалан е взел полет на КЛМ за Найроби. Преследвачите му от Мосад веднага се отправиха за столицата на Кения и пристигнаха там в четвъртък сутринта, 5 февруари.
Кения и Израел бяха установили през годините близко „разбирателство“ по въпросите на разузнаването. Като част от „сафарито“ си в Централна Африка Мосад предостави на кенийците данни за работата на чуждите шпионски мрежи. От своя страна Кения продължи да поддържа „специалния статут“ на Мосад — израелската служба разполагаше с тайна квартира в града и имаше постоянен достъп до малката, но много способна тайна служба на Кения.
Не след дълго екипът на Мосад откри Йоджалан в комплекса на гръцкото посолство в Найроби. От сградите на дипломатическата мисия от време на време влизаха и излизаха кюрди, за които екипът предполагаше, че са негови телохранители. Всяка вечер ръководителят на екипа на Мосад докладваше в Тел Авив. Заповедта оттам беше една и съща — наблюдавай, без да предприемаш каквото и да било. Една вечер обаче заповедта се промени коренно. С „всички възможни средства“ Абдула Йоджалан да бъде изкаран от посолството и качен на самолет за Турция.
Заповедта беше на Халеви.
Късметът на екипа проработи. Един от кюрдите излезе от посолството и отиде в бара на реномирания хотел „Норфолк“. По една от класическите техники на Мосад човек от екипа се „приближи“ до кюрда. С тъмна кожа и отличен кюрдски диалект, агента се представи за кюрд, работещ в Найроби. Той успя да научи, че Йоджалан е обзет от безпокойство. Последната му молба за политическо убежище в ЮАР не беше удостоена с отговор. Другите африкански страни също бяха зле настроени срещу кюрдския лидер и нямаше да му дадат входна виза.
Техническият екип на Мосад използваше оборудването си, за да наблюдава движението към и от сградите на посолството. Беше ясно, че Гърция също ще откаже убежище на Йоджалан.
Агентът на Мосад, който се беше запознал с кюрда в бара, направи своя ход.
Той му позвъни в комплекса на посолството и го помоли за „спешна среща“. Видяха се отново в същия бар. Агентът съобщи на кюрда, че животът на Йоджалан е в опасност, ако остане в сградите на посолството. Единствената възможност за него беше да се присъедини към сънародниците си кюрди, но не в Турция, а в Северен Ирак. В необятните планини на Северен Ирак Йоджалан щеше да бъде в безопасност и би могъл бързо да прегрупира силите си. Самият Йоджалан беше започнал да обмисля подобен вариант, а екипът за наблюдения на Мосад беше подслушал един от разговорите му. Агентът убеди кюрда да се върне в посолството и да се опита да внуши на Йоджалан да дойде, за да обсъдят предложението.
Простият, но смъртоносен капан беше заложен. Сега трябваше само да чакат след колко време Йоджалан ще бъде подмамен от стръвта.
По уловените радиосъобщения от Гръцкото външно министерство до посолството екипът на Мосад знаеше, че е само въпрос на дни все по-изнервящите се домакини на Йоджалан да му покажат вратата. В едно писмо, предназначено „само за очите на посланика“, гръцкият министър-председател Костас Симитис казваше, че продължителното присъствие на Йоджалан в посолството ще предизвика „политическа и вероятно военна конфронтация“ в Гърция.
На следващата сутрин на летище „Уилсън“ в Найроби кацна самолет „Фолкън–900“. Пилотът каза, че е дошъл да вземе група бизнесмени, които отиват на конференция в Атина.
Случилото се след това продължава да е обект на усилени спорове. Адвокатът на Йоджалан, германец, по-късно твърдеше, че „вследствие неправилна преценка на ситуацията от страна на кенийското правителство“ Йоджалан бил „буквално изкаран насила от посолството“. Ала кенийското правителство, както и посолството на Гърция в Найроби упорито отричаха каквато и да била намеса. Гърците настояваха, че кюрдският лидер е напуснал посолството въпреки дадения от домакините му съвет.
Едно нещо обаче е сигурно.
Самолетът отлетя от Найроби с Йоджалан на борда си. След като машината напусна въздушното пространство на Кения, заваляха въпросите.
Дали екипът на Мосад е следвал обичайната практика и дали е инжектирал Йоджалан с обезсилващо го вещество, след като е излязъл от посолството? Дали го е отвлякъл направо от улицата подобно на друг един екип, който бе похитил Адолф Айхман преди много години от улиците на Буенос Айрес? Дали Кения бе затворила очи за операция, която нарушаваше международни норми?
Часове, след като Йоджалан беше затворен в един турски затвор, ликуващият министър-председател Бюлент Еджевит се появи по телевизията и произнесе реч за „триумф на разузнаването… брилянтно разузнавателно наблюдение, проведено в Найроби само за дванадесет дни“. Не спомена нищо за Мосад. Придържаше се към правилата.
За Ефраим Халеви успехът на операцията беше съпоставим с неуспеха да бъде създадена шпионска мрежа в Ирак, която разчиташе толкова много на подкрепа от страна на кюрдите. Той не беше първият директор на Мосад, който се питаше дали готовността, с която министър-председателят Бениамин Нетаняху поставя Мосад в ролята на „наемен стрелец“, ще има дългосрочни последици сред по-широката по обхват работа по събиране на разузнавателни сведения.
Успехът на операцията без съмнение е обезличен от едно друго фиаско, което Халеви наследи.
На 5 октомври 1992 година товарен самолет „Ел Ал“ се беше разбил в една кооперация в непосредствена близост до летище „Шипхол“ в Амстердам и беше причинил смъртта на 43 човека, а десетки други бяха ранени. Оттогава стотици хора, живеещи в този район, се бяха разболели от различни болести. Въпреки усилената кампания да се скрие фактът, че на борда на самолета е имало отровни химикали, сред които и вещества за производството на смъртоносния нервнопаралитичен газ зарин, истината излезе наяве и привлече нежелано внимание към един таен изследователски център в покрайнините на Тел Авив, където учените освен всичко останало произвеждаха и широк набор от химически и биологични оръжия за отряда кидони на Мосад.
На около деветнадесет километра югоизточно от центъра на Тел Авив се намира Институтът за биологични изследвания. Институтът е част от периферията на изключително добре развитата отбранителна система на Израел. В неговите лаборатории и кабинети се произвеждаха голям брой химически и биологични оръжия. Химиците на института, някои от които бяха работили преди това за съветското КГБ или източногерманската разузнавателна служба Щази, създадоха отровата, с която се опитаха да убият лидерът на ислямистката фундаменталистка групировка Хамас Халед Мешал.
Изследователските програми на института включват създаването на набор от патогени, които да бъдат, според таен доклад на ЦРУ до военния министър на Съединените щати Уилям Коен, „с етнически специфики“. Според този доклад израелските специалисти „се опитват да използват най-новите постижения в медицината и да изолират определени гени у някои индивиди от арабската раса с цел създаване на генетично модифицирана бактерия или вирус“.
В заключение докладът посочва, че „в ранните етапи на изследването целта е да се установи начинът, по който вирусите и определени бактерии биха могли да изменят ДНК на живите клетки на приемника“. Работата на института напълно наподобява едно изследване на южноафрикански учени от времето на апартейда за създаването на „пигментационно оръжие, което да поразява само чернокожи“.
Изследването бе изоставено с идването на власт на Нелсън Мандела, но поне двама от учените, работили по сходната програма в ЮАР, се преместили по-късно в Израел.
