медиите изтече информация и това само подсилило неудобното за Ятом положение.
Съвсем по друг начин се чувстваше, когато пое поста и името му се появи във всички медии. Репортерите пишеха, че службата е попаднала в „добри ръце“, и правеха предположения, че той ще запише името си сред великите шпиони от миналото като Амит, Хофи и Адмон и че за пореден път ще разпали огъня, който Шабтай Шавит целенасочено беше загасил.
И доказателствата не закъсняха. Въпреки споразумението от Осло, по силата на което ООП получи земя, за да създаде държава — ивицата Газа и Западния бряг, Ятом увеличи броя на агентите араби, който следяха Ясер Арафат. Той нареди на програмистите на Мосад да създадат нови софтуерни продукти за проникване в компютрите на ООП и да разработят електронни „вируси“, които да разрушат при нужда тяхната комуникационна система. Нареди на учените от научноизследователското направление да се съсредоточат върху изобретяването на оръжия за „водене на информационна война“, чрез които да вкарат материали за черна пропаганда в радиопредавателните системи на врага. Искаше Мосад да стане част от прекрасния нов свят, където оръжията на бъдещето щяха да са в клавиатурите, чрез които да се попречи на врага да мобилизира военните си сили.
Ятом отново се насочи към някогашното поле за действие на Мосад — Африка. През май 1997 година службата проведе важна разузнавателна акция, с която подпомогна въстаническите сили да свалят президента на Заир Мобуту, който до този момент имаше влияние над цяла Централна Африка. Мосад заздрави и връзките си със специалната служба на Нелсън Мандела и й помогна да хване някои бели екстремисти, с мнозина от които преди това бе работила. Ятом увеличи бюджета и силата на специалния отряд на Мосад Ал, отговорен за кражбата на най-новите американски научни изследвания.
На петдесет и една годишна възраст Дани Ятом беше неуморен и безпощаден и притежаваше
Два месеца по-късно се случи и нещастието по улиците на Аман, последвано от скандала с мнимия агент. Дани Ятом търсеше нова мисия, която да възстанови авторитета му. Сега, през тази януарска утрин на 1998 година, той беше на път да нанесе последните щрихи.
Операцията беше запланувана още преди месец, когато един арабски информатор от южната част на Ливан се беше срещнал с инструктора си от Мосад и му беше съобщил, че Абдула Зеин е посетил за кратко Бейрут, за да се срещне с лидерите на Хизбула в града. След това Зеин продължил на юг, за да види родителите си в малкото градче Руман. Това беше повод за празненство, тъй като Зеин не беше се прибирал цяла година. Той показа на родителите си снимки на младата си жена италианка и на апартамента, който обитаваха в Европа.
Инструкторът едва се сдържа да не притисне информатора. Арабите обичаха да съобщават информацията си с най-големи подробности — как Зеин напуснал дома на родителите си на следващия ден, натоварен с арабски специалитети и дарове за съпругата си, как Хизбула го ескортирали през целия път до летището на Бейрут, за да хване полета си за Швейцария.
Това ли е била крайната спирка на Зеин, попитал най-сетне инструкторът. Да, Берн, Швейцария. А там ли живеел Зеин? Според информатора — да, но не можел да го твърди със сигурност.
Това бяха първите добри новини за Зеин, откакто той беше напуснал Ливан, за да организира събирането на средства за Хизбула сред богатите шиити мюсюлмани в Европа. Техните пари заедно със сумите от Иран минаваха през иранското посолство в Бон и служеха за финансиране на войната на изтощение, която Хизбула водеше срещу Израел. През изминалата година бяха получавали разностранна информация, че Зеин действа в Париж, Мадрид или Берлин. Ала всеки път, когато Ятом изпращаше някого да провери получената информация на място, там нямаше и следа от слабия тридесет и две годишен мъж, чиято страст бяха стилните италиански костюми и правените по поръчка обувки.
Ятом прехвърли катца от Брюксел в Берн, където Мосад неотдавна бе установила контролния си център за европейските операции след Париж. Катцата беше изгубил два дни в Берн в напразно издирване на Зеин. Той реши да разпита още малко. Отиде на юг до Либефелд, приятно спокойно градче. Катцата беше минавал по улиците му за последен път преди пет години на път за Швейцария, след като беше взел участие в екип, който имаше за задача да унищожи металните контейнери в една биоинженерна компания край Цюрих. Там се създаваха и съхраняваха бактерии, поръчвани от Иран. Екипът взриви контейнерите. В резултат на това компанията прекрати всичките си договорни отношения с Иран.
В Либефелд катцата показа, че добрата разузнавателна работа често пъти зависи от дългите търпеливи разходки. Обикаляше улиците в търсене на човек, който би могъл да е от Близкия изток. Беше проверил в телефонния указател за фамилията Зеин. Телефонира в агенции за недвижими имоти с въпроса дали са давали под наем или продавали недвижима собственост на човек с това име. Обаждал се беше в болници и клиники, за да разбере дали са приемали такъв пациент. Всеки път се представяше като негов роднина. Работата му за цял ден не даде никакви резултати и катцата реши да направи още една обиколка на града, този път с колата си.
Известно време обикаля улиците, когато забеляза мъж с мургава кожа, облечен дебело в студената нощ, който караше волво в противоположната посока. Размениха си съвсем бегли погледи, но катцата беше убеден, че зад волана седи Зеин. Докато катцата открие уличка, в която да може да обърне колата, волвото беше изчезнало. На следващата вечер катцата се върна на същото място, този път обаче паркира така, че да може да проследи волвото. Малко по-късно то наистина се появи. Катцата го последва. Километър и половина по-нататък волвото паркира пред една кооперация, шофьорът слезе от колата и влезе във входа на улица „Ваберсакер“ 27. Нямаше никакво съмнение, че човекът беше Абдула Зеин.
Катцата последва Зеин в сградата. Зад вратата с матирани стъкла се намираше малко фоайе с пощенски кутии. Табелката на една от тях разкриваше собственика на апартамента на третия етаж като Зеин. Във фоайето имаше врата, която водеше към мазето. Катцата я отвори и слезе долу. На стената откри метална кутия, в която се събираха телефонните кабели на цялата сграда. След няколко минути се върна отново във взетата си под наем кола.
На следващия ден нае тайна квартира на около осемстотин метра от улица „Ваберсакер“. На агенцията за недвижими имоти каза, че очаква неколцина приятели, с които ще прекара ски-ваканцията си.
Дани Ятом продължи да подготвя операцията. Изпрати експерт по съобщителна техника в Либефелд, който да разгледа кутията с телефонните кабели. Техникът се върна в Тел Авив с няколко снимки на вътрешността на кутията. Фотографиите бяха внимателно проучени в научноизследователския отдел и бяха направени необходимите приспособления. Едното бе много специален „бръмбар“, който улавяше всички обаждания от и към апартамента на Зеин. Подслушвателното устройство беше свързано с миниатюрно записващо устройство, което можеше да запамети неколкочасови разговори. Записващото устройство имаше вградена функция за автоматично презаписване и изтриване при предварително подаден сигнал от тайната квартира. Там обажданията щяха да се записват в текстова форма и да се изпращат по обезопасен факс до Тел Авив.
Всички технически планове бяха готови до първата седмица на февруари 1998 година. Ятом пристъпи към най-съществената част от операцията — избирането на екип, който да я осъществи. Операцията включваше два етапа. Първият беше събирането на достатъчно доказателства, че Зеин продължава да бъде ключова фигура в дейността на Хизбула, а вторият — неговото отстраняване.
До средата на февруари 1998 година всичко беше готово.
Малко преди шест часа и тридесет минути сутринта на 16 февруари, понеделник, пежото на Ятом спря в подземния паркинг на централата на Мосад в Тел Авив, откъдето той взе асансьора до конферентната зала на четвъртия етаж. Там го чакаха двама мъже и две жени. Те седяха на масата по двойки — както щяха да
