работят в Швейцария. Всички бяха под тридесет години, със слънчев загар и в отлична форма. През последните няколко дни бяха усъвършенствали уменията си да карат ски в заснежения Северен Израел.

Предишната вечер бяха подробно запознати с мисията си и новите си самоличности. Мъжете щяха да се представят като преуспели борсови дилъри, които бяха дошли на кратка почивка с приятелките си, но така и не успяваха да оставят работата си напълно. Това щеше да обясни присъствието на лаптопа, който един от двамата щеше да носи със себе си. Лаптопът беше нагласен така, че да осъществява връзката между скритото записващо устройство, което щеше да бъде инсталирано в жилищната сграда, и тайната квартира. Задачата на една от двойките беше да следи записващото устройство, когато то започне да работи. Другата двойка беше от отряда кидони. Тяхната задача беше да открият най-добрия начин, по който да премахнат Зеин. Щяха да пътуват невъоръжени до Швейцария. По-късно брюкселският щаб щеше да им осигури оръжия.

На масата в конферентната зала Ятом видя подслушвателното и записващото устройство. Разгледа ги и заяви, че изглеждат много по-фини от всички, които бе виждал досега. Последните му инструкции бяха кратки. Попита всеки поотделно за псевдонима, който бе избрал от списъка, специално предвиден за подобни операции. Мъжете бяха предпочели Соли Голдберг и Мати Финкелщайн, а жените — Леа Коен и Ракел Якобсон. Тъй като излитаха директно от Тел Авив с полет на „Ел Ал“, щяха да използват израелските си паспорти. Псевдонимите щяха да използват в Швейцария, където ги очакваха фалшиви паспорти.

И четиримата по думите на един от израелските разузнавачи си бяха „извоювали нашивките“.

Истината обаче беше, че след провала в Йордания имаше ограничен кръг от агенти за подобни мисии. Екипът от Аман беше най-добрият, който Мосад беше успял да обучи, и неговите членове минаваха без проблеми като канадци. Всички те имаха опит на международната сцена. Четиримата, избрани за швейцарската мисия, бяха действали единствено в Кайро — вече сравнително безопасно място за Мосад, и никой от тях не притежаваше опит в истинска работа под прикритие в Швейцария.

Може би заради това според лондонския „Сънди таймс“ Ятом завърши срещата, като им напомни, че швейцарците, които живеят в кантоните, където се говореше немски и където се намираше и Либефелд, имат „навика да викат полиция веднага щом забележат нещо нередно“.

Ятом им стисна ръцете и им пожела успех, стандартната благословия, която получаваше всеки екип, изпратен на мисия. Групичката взе самолетните си билети и прекара следващите двадесет и четири часа в тайна квартира на Мосад в града.

Следващия вторник сутринта, 20 февруари, те взеха полет 347 на „Ел Ал“ за Цюрих, като се явиха надлежно два часа по-рано на летище „Бен Гурион“, каквото бе изискването на авиокомпанията. Наредиха се заедно с останалите пасажери, главно швейцарски граждани или израелци, за да минат през митнически и паспортен контрол. Към девет часа сутринта двете двойки бяха заели местата си в бизнес класа, отпиваха от чашите си със шампанско и обсъждаха предстоящата си почивка. В багажното отделение на самолета бяха и ските им.

На летище „Клотен“ в Цюрих ги чакаше катцата от Брюксел с микробус. Той беше приел ролята на техен екскурзовод, както и псевдонима Ефраим Рубинщайн.

Късно следобед те се настаниха в тайната квартира в Либефелд. Двете жени приготвиха вечеря и всички заедно седнаха да гледат телевизия. Привечер пристигнаха две коли, взети под наем в Цюрих и докарани от саяним. Те потеглиха в микробуса — бяха изиграли ролите си. Около един часа след полунощ в събота, 20 февруари, екипът напусна тайната къща, като всяка от двойките бе в отделна кола. Рубинщайн беше в първата и показваше пътя до улица „Ваберсакер“. Когато пристигнаха там, двете коли спряха срещу сградата. Прозорците на апартамента на Зеин не светеха. Соли Голдберг, Ракел Якобсон и Ефраим Рубинщайн бързо се насочиха към стъклената входна врата. Рубинщайн носеше навито на руло найлоново платно, Голдберг — лаптопа, а Якобсон — куфарчето с подслушвателните устройства. Междувременно Леа Коен и Мати Финкелщайн ентусиазирано започнаха да играят ролята си на любовници, в случай че някой ги забележи.

В отсрещната кооперация една възрастна жена — по-късно швейцарската полиция щеше да я нарече Мадам X, която страдаше от безсъние, видя как един мъж, Рубинщайн, закрепи найлоновото платно на стъклото на вратата, за да предотврати евентуално наблюдение. Все пак старата дама успя да различи още две фигури. Навън в една от паркираните коли тя забеляза, макар и неясно, друга двойка. Точно както Дани Ятом бе предвидил, поведението на мъжа и жената й се стори непристойно. Страдащата от безсъние дама се обади в полицията.

Малко след два часа през нощта полицейско патрулно беемве спря на улицата и хвана Коен и Финкелщайн да се прегръщат. Полицаите им наредиха да не слизат от колата. Междувременно пристигна полицейско подкрепление и от триото във фоайето на сградата беше поискано обяснение какво правят там. Голдберг и Якобсон твърдяха, че са сбъркали адреса на свои приятели, у които отивали на гости, а Рубинщайн настояваше, че маха найлона, а не го слага.

След това всичко се превърна във фарс. Голдберг и Якобсон поискаха разрешение да отидат до колата, за да проверят адреса на приятелите си. Нито един от полицаите не ги придружи. В същият момент Рубинщайн падна на земята, симулирайки сърдечен удар. Всички полицаи се скупчиха около него да му помогнат и повикаха линейка. Никой не се сети да спре двете коли, който бързо се изтеглиха от улица „Ваберсакер“ в мразовитата нощ. Рано сутринта четиримата прекосиха границата с Франция.

Междувременно Рубинщайн беше откаран в болница. Лекарите разкриха симулацията му и той бе задържан.

В четири часа и тридесет минути телавивско време Ятом бе събуден от дежурния в щаба на Мосад, който му съобщи за случилото се. Без да безпокои шофьора си, Ятом се качи в колата и отиде сам в централата.

След фиаското в Аман беше съставен план за преодоляване на други подобни провали. Първата стъпка беше Ятом да се обади на старшия дежурен служител в Министерството на външните работи. Той от своя страна трябваше да позвъни на шефа на кабинета на министър-председателя, който да уведоми Бениамин Нетаняху. Премиерът се свърза с посланика на Израел за Европейския съюз в Брюксел Ефраим Халеви. Роденият във Великобритания дипломат в продължение на повече от тридесет години беше старши служител на Мосад и отговаряше за поддържането на добри отношения със секретните служби на другите страни, които имаха дипломатически отношения с Израел. Беше играл и важна роля в подобряването на отношенията с Йордания след провалената операция в Аман.

— Оправи проблема и ще ми бъдеш приятел за цял живот — казал Нетаняху на Халеви.

Посланикът погледна бележника си и реши на кого да се обади най-напред — Яков Келербергер, старши служител в Министерството на външните работи на Швейцария. Халеви приложи блестящо дипломатическите си умения — стана „неприятен инцидент“, в който е замесено името на Мосад. Колко „неприятен“, попита Келербергер. „Много неприятен“ — отвърна Халеви. Сякаш разбирателството бе постигнато. Или поне така си мислеше Халеви, докато Келербергер не се обади на федералния прокурор на Швейцария Карла дел Понте.

С издадена долна челюст и очила с метални рамки като на Дани Ятом, Дел Понте беше също толкова внушаваща респект личност в швейцарската съдебна система, колкото и Дани Ятом беше някога в израелските разузнавателни среди. Първият й въпрос установи тона, с който щеше да се води разговорът по-нататък: защо полицията в Либефелд не беше арестувала всичките агенти на Мосад? Келербергер не можа да отговори. Следващият въпрос на Дел Понте засегна тема, с която той беше много добре запознат. Възможно ли е оперативните работници на Мосад да са имали „техеранска връзка“? След Войната в Залива Израел неколкократно беше отправял обвинения, че швейцарски компании снабдяват Иран с технологии за производство на снаряди. Възможно ли е операцията да има дори и косвена връзка с друг голям проблем за Израел — скандала с „еврейското злато“? Швейцарски банки бяха укрили за своя собствена облага огромни парични суми, депозирани в техните сейфове преди Втората световна война от германски евреи, станали по-късно жертви на нацистите.

През почивните дни на 21 и 22 февруари тя продължи да задава въпроси, а Халеви се опитваше да прикрие нещата.

Той не беше взел предвид и надигащите се враждебни сили срещу Дани Ятом в Израел. В Мосад започнаха да се разпространяват новини за инцидента и духът на служителите падна още повече. Този път Ятом не можеше да обвинява Нетаняху за случилото се в Либефелд. Министър-председателят не бе получил

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату