ядрено ноу-хау и суровини. Това е капитализъм в „дивия източен“ стил, в който организираните престъпни синдикати и корумпираните държавни служители работят рамо до рамо за намирането на нови пазари за ядрени материали — търговия с едни от най-опасните в света оръжия.
По-голямата част от работата по откриването на откраднатите ядрени суровини се върши от Европейския институт (ЕИУ) в Карлсруе, Германия. Там учените с помощта на високоспециализирано оборудване проследяват дали произходът на откраднатите суровини е от военен или граждански произход. Те признават, че работата им „прилича на залавяне на крадец, чиито отпечатъци никога не са били взимани“.
За да отклони несъмнено неудобните въпроси, ако отпечатъците на Мосад бъдеха открити. Халеви посети тайно Холандия в началото на юни, за да обясни на Интел ролята на подопечната му служба. Холандското разузнаване така и не се убеди напълно.
Халеви се завърна в Израел, за да съобщи на своя нов министър-председател Ехуд Барак, че Мосад трябва да бъде готова да премести европейската си централа в комплекса на „Ел Ал“ на летище „Шипхол“.
През последните шест години Мосад беше действала именно оттам. Европейските операции бяха ръководени от 18 агенти на Мосад, разположени на втория етаж на комплекса, известен в района на „Шипхол“ като „Малкия Израел“. Според един източник от Мосад позицията на Халеви беше пределно ясна — по-добре Мосад да се премести, отколкото да я изритат от Холандия, както това се случи във Великобритания по време на управлението на Маргарет Тачър.
Решението на Мосад да провежда собствените си операции от чужда страна, без да съобщи официално на Великобритания, доведе до влошаване на отношенията с Лондон. По ирония на съдбата, ако Мосад напуснеше „Шипхол“, може би щеше да се завърне във Великобритания. С пълното одобрение на министър- председателя Тони Блеър, както Халеви беше уверил на Барак, Мосад щеше да бъде добре дошла. Блеър смяташе, че силното присъствие на Мосад би улеснило опитите на МИ5 да следи множеството групировки от Близкия изток, които сега бяха базирани в Лондон.
Решаващ фактор за преместването в Лондон би било прехвърлянето на централния офис на националния израелски превозвач „Ел Ал“ от летище „Шипхол“ на „Хийтроу“. Процъфтяващият бизнес на „Ел Ал“ с превоз би обяснил подобен ход.
Интел беше открила, че връзката между Мосад и авиокомпанията е неразривна част от трафика на ядрени материали.
Холандската служба твърди, че Мосад никога не би започнала подобно опасно начинание, каквото е закупуването на ядрени суровини, ако транспортирането на тези материали до Израел не беше безопасно и тайно.
Бившият помощник-министър на отбраната на Съединените щати Греъм Алисън, сега директор на харвардския Център по наука и международни отношения, отбеляза, че „една престъпна или терористична групировка би могла да транспортира с кораб до Съединените щати оръжие на толкова малки и леки части, че да бъдат изпращани и по пощата“.
От тези негови думи става ясно, че високо ефективна организация като Мосад, подкрепяна от изобилните ресурси, които Израел й предоставяше, би срещнала малки или почти никакви трудности да изнесе ядрени материали през „Шипхол“.
Подозренията на Интел за контрабанди се породиха, когато се разбра, че товарният самолет на „Ел Ал“, който се разби малко след като беше излетял от летище „Шипхол“ през октомври 1992 година, е транспортирал химикали.
Оттогава холандската служба е събрала, както един източник от Интел ги нарича, „минимум силно обстоятелствени доказателства“, че Мосад е транспортирал редовно ядрени материали през летище „Шипхол“.
Една куриерка — „муле“, която в замяна на своето сътрудничество беше получила гаранции, че няма да бъде съдебно преследвана, съобщи на Интел, че е пренасяла тайно ядрени суровини от Украйна през Германия до Холандия.
Куриерката разказа на Интел, че са я посрещали на ЖП тара в Амстердам. Когато й показаха снимки, тя разпозна агента на Мосад, за когото Интел знаеше, че работи в „Шипхол“.
В „старите дни“, както обичаше да казва Меир Амит, оперативен служител на Мосад никога не би позволил да бъде разпознат толкова лесно. Много от членовете на израелската разузнавателна общност смятат, че такива основни пропуски и провали в занаята не говорят добре за Мосад на прага на новото хилядолетие.
Отношението към оперативните провали на Мосад се беше променило в Израел и хората изпитваха гняв и недоверие. В онези „стари дни“ малцина израелци наистина са осъзнавали, че успехите на Мосад често се дължат на подривна дейност, лъжи и убийства. Единственото, което имаше значение, бе Израел да оцелее.
Ала след като мирът приближаваше все повече до границите на Израел с арабските му съседи, започнаха да възникват множество въпроси за методите на щита и меча, които Мосад продължаваше да използва.
В Мосад е запазено непоколебимото чувство, че великата институция може да оцелее единствено като по думите на Рафи Ейтан „не се вслушва във всяко подхвърлено ново мнение“. Съществува също така и усещането, изказано от Ари Бен Менаше, че ако Мосад продължи да се придържа към целите си от вчерашния ден, „ще бъде изправена пред опасността да бъде обречена на гибел подобно на средновековен рицар в своите доспехи, лишен от коня си и забравен на бойното поле“.
В подобни изказвания се крият доста истини. Петдесет години след създаването си Мосад вече не е смела до безразсъдност служба, чиито дела са дълбоко запечатани в самосъзнанието на израелския народ. Мосад се роди в онези забележителни години, когато Израел строеше своя нов свят, а службата беше един от гарантите, че този свят ще оцелее. Ала гаранцията на Мосад вече не е нужна.
Ари Бен Менаше го е казал много добре: „Израел и останалият свят трябва да мислят за Мосад като за превантивна доза лекарство, което да ги защити от фатална болест. Лекарството се взима само тогава, когато се появят симптомите на болестта. То не се взима постоянно.“
Въпросът, който и досега остава без отговор обаче, е дали Мосад ще се задоволи да играе роля, в която зрелостта и умереността трябва да заменят политиката на силови действия в защита на сурови каузи.
Информация за текста
© Гордън Томас
© Саша Попова, превод от английски
© Теофана Гошева, превод от английски
Gordon Thomas
Gideon’s Spies: The Secret History of the Mossad,
Сканиране, разпознаване и редакция: Dave, 2009 г.
Издание:
ИК „Прозорец“
Художник: Буян Филчев
ISBN 954-733-159-0
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/12653]
Последна редакция: 2009-08-29 19:31:39
1
