Приключенията на Том Бомбадил

едва звънят камбанките —
като че глъхнат в тиня.

Потъваш в тинята, решен
да ги откриеш ти.
Капчук те гледа изумен,
обаждат се води.

Над стръмния, ронлив предел
надвиснали върби
и врани като на разстрел
във сън унесени.

След дълъг, лъкатушещ път, отвъд Зловеща чука26
в долчина мрачна, в сивота, лишена от уюта,
край тъмно езеро, унесено в безветрена нега,
те, кукурявците, се свират без лъч от светлина.

Във схлупени килии те
живеят в злак и влага,
и само свещ запалват, где
съкровищата слагат.

Стените с мухъл са обвити,
тавана капе здраво;
по пода с плисък се върви
да стигнеш до дувара.

Надзъртат тайно през пролука,
опипват с пръсти всичко,
а пипнат ли те — кой му пука:
захвърлят костите ти, чичко.

Самотен, лъкатушещ път отвъд Зловеща чука,
през паяжини и блата, сред страшен гъсталак,
край призрачна и зла гора и престаряла бука
намираш кукурявците — напълваш техния тумбак.

10Земеслон27

Сив като мишок,
като дом висок,
с нос като змията,
аз треса земята,
дънери пречупвам,
щом с нозе потупвам.
Все на юг живея
и суши си вея,
имам рог в устата,
не си знам летата.
Вечно ходя, бягам,
никога не лягам,
даже в смъртен час.
Земеслон съм аз,
най-огромен звяр, мощен, едър, стар.
Видиш ли ме, знай, помниш ме докрай.
Ако чуеш само, мислиш, че те мамят.
Но помни поне, че не лъжа, не!

11Истукитолин

Хей, Истукитолин е там!
Тоз остров суша дава нам,
макар да е необитаем.
Е, хайде, да вървим сега
да се печем на пясъка!
Нали и чайките са там!
Насам!
Те знаят как да не потъват.
Пристъпват важно, не се спъват.
Те там са да предупредят,
ако реши моряк смутен
да отпочине някой ден
от болест или от умора
или на огън — морен-морен —
да сложи чай да му заври.

О, вий, глупаци, върху НЕГО
решили да се позаселите
и да сварите чаец там!
Корубата Му, вярно, здрава е,
но колкото на вид е бавен,
той знае по вълни да плава