Приключенията на Том Бомбадил

със коварство;
и щом дочуе ваште стъпки,
обзема го внезапна тръпка,
с усмивка
се потапя
и се обръща презглава.
Натрапниците си удавя
и те с живота се прощават —
хем без дори да разберат.
Те не внимават!
Чудовища в Морето много,
но като Него няма друг —
той е коварен и опасен,
останал сам от своя род
на старите Корубориби.
Ако цените си живота,
ще ви поуча нещо аз:
моряшкия закон помнете
и нито зима, нито лете
пристъпвайте на бряг чудат!
Или във Средната земя
Блажени
останете!

12Котка

Дебела котка на креват.
Тя сякаш сънища сънува
как мишки сладки за закуска
пак ще хруска. Или сметанка може би.
А може би препуска във съня си —
тъй горда, непокорна и сама —
из бойните полета
на своите праотци,
измършавели от борби.
Или насън в бърлогата си свита
се готви за вечерна плячка
от звяр или човешка плът.

Гигантският огромен лъв
е с нокти сякаш от метал,
и в кървавата паст
със зъби — цял кинжал.
А леопарда с тъмните петна
едва докосва топлата земя;
с грациозен скок
разкъсва свойта плячка,
там гдето лесовете
потъват в тъмнина.
Но те са толкова далечни —
и горди, и свободни.
А тя — опитомена,
дебела котка на креват,
изтръгната от своя свят,
за който спомените пази.

13Невестата сянка28

Живееше нявга самотен човек,
избутваше ден подир ден,
от своето място не мръдна цял век,
от сянка човешка лишен.
Над него изпъчи се стар бухал
бял под ярката зимна луна,
погледна човека и го взе за умрял
на юнската светлина.

Яви се девойка във сива премяна,
искряща в сумрачната вечер,
поспря се, погледна го цяла засмяна —
в косите й вплетено цвете.
Той мигом се стресна от унеса свой,
разчупи магията зла,
девойката грабна, не й даде покой
и сянката й облада.

От тоз ден нататък лишена е тя
от собствена воля дори;
живее там долу, где няма зора,
ни нощи, нито пък дни.
И само когато от земната паст
надигнат се скрити неща,
във танц се извиват, изпадат в захлас
и сянката им е една.