От Острова доплува Лебеда наперенфалина гордо стиснал в клюна начумерен,корубата повлякъл; зад него всички видрипомагаха задружно на лодката да минена стари Върбалан помимо кореняка;и Рибалан, и Върбопей там също бяха.Най-сетне ето я на Бомбадил рекичката.„Хей, бива ли кокошка без крака“,провикнаха се всичките.О! Глупа-лупа-върбоструйка-струйка! Веслата где са!Край Насипа те дълго Том очакваха да си ги вземе!
3
Рицарският дух
Живял е някога юнак,и рицар смел, че и моряк.Със своя кораб здрав и леки си пътува, и си векува,с товар от плодове и вино,с каша овесена — да му е весело,подправена със кардамон,и с джинджифил, и с кимион.Попътни ветрове призвада му напътстват корабапрез седемнадесет реки —да го не бавят от зори.Намери пристан тоз морякпокрай самотен речен бряг,там, где реката Дерилинтече и се върти кат млин.И тръгна през поля, паланкикъм мрачната Страна на Сянката.И хълм след хълм, във пек и знойпо пътя си вървеше той.Приседна песен да подхване,делата рицарски забравил;прелитна пеперуда лека —прекрасна дама на сърцето.Тя наруга го — той замря,тя се засмя и отлетя.И оттогава той, препатил,реши да учи занаяти.За да я хване, изтъкавоал ефирен от сърма;след нея за да полети,крила от птиче си съши;В засада я издебна бържес кепче от свилено въже.Подир стъкми й шатра мекаот лилии; а брачно ложеот цвят изви и пух положи —да й е мекичко и лекичко.И най-накрая я облечевъв белосърмено елече.Втька рубини в накити,но тя, уви, разкъса ги идръзко в бой го призова;той, натъжен, се олюляи отлетя самин, треперещ,остави я, макар й верен,обязди вятъра, засили се,крила разперил, в миг стопи се.Прелитна над архипелази,где невен жълт е на талази,где бликат сребърни водии чисто златни планини.Готов за бой и за войнинад океана се стопи,поел към чудна Белмари,и Телами, и Фантази.Направи си и щит, и шлемот кост на дракон със мехлем,смарагдов беше мечът смел,във страшни битки го повелсъс рицари от славни дниот Аери и Фаери,15със паладини звездооки,подели боеве жестоки.С кристална ризница връз кон,със ножница от халцедон;