Приключенията на Том Бомбадил

с връх сребърен по пълнолун
блести му пиката-харпун.
Стрелите си от малахит
размахва като сталактит
срещу вразите си коварни
и ги надвива в битки славни.

Той влезе в бой със Онемявците,
с Жужавците и Пчелокрилите;16
спечели Златна пита бляскава,
изду платна да се прибира
със кораб от цветя и слюда,
с воал най-фин за балдахин;
пое със песен и потруди се
доспехите си да изжули.

Поскита още малко рицаря
из острови далечни, скритички,
посрещан от трева до кръста.
Но най-подир той сложи кръста
и пътя славен към дома
пое. За спомен си взема
трофея славен да му спомня
за схватки и за боеве!
В скиталчества и бойна слава
той бе забравил дотогава —
бе все на път и все на крак.
Но ето, старият моряк
отново кораба си спретва,
че няма по-висока летва
от туй да си си все юнак,
и рицар, пътешественик
със вятъра понесъл се
и волен кат перо.

4Принцеса Азйа17

В песни елфически пей се така:
Тъй е прекрасна тя —
принцесата Азйа,
в косата й златиста —
наниз от мъниста,
в ръчицата й прелестна
кърпа златовезана,
а нежното вратле краси
изящен накит от звезди.
От паяжина лека
с сияние най-меко
е финото палто.
А поясчето бяло
на тънката снага
е сякаш от роса.

Денем все заметната
с пелерина спретната
ниско над очи;
нощем тя сияе
като лунно паяче
в мрежа от звезди.
Пантофките й крехки
са сърмени и меки
и блясъчно вървят,
когато тя отива,
развяла златна грива,
да потанцува пак.
Щом малките крачета
погалят езерцето,
заспало под леда,
искрици се надигат
и светлината скриват
във вихърния танц.

Повдигнала глава
към ведри небеса,
тя призрачния бряг
огледа. След туй се завъртя
с наведена глава.
Отдолу изпълзя
малката принцеса Тйа —
прекрасна колкото Азйа.
Крачетата им се допряха!

Тйа бе досущ като Азйа —
и лека, и изящна;
но, странно — като че ли бе
надолу със главата.
А мъничката й коронка
потъваше незнайно где!
Искрящите очета
с огромен интерес