се взираха в Азйа:О, що за чудо:да виснеш на крачевсред звездното небе!Само малките краченцаси намираха местенце,гдето да се срещнат.А къде ли е страната,във която на земятаняма да се стъпва —туй не може да се каже,нито пък да се научиот елфическия род.И тъй все самапринцеса еднана танци отивас мъниста в косата,със пояс красив,с пантофчета крехки —изящни и меки — танцува Азйа;с изящни и мекипантофчета крехки,със пояс красив,с мъниста в косата — танцува Тйа!
В страноприемницата старапод сивия обрулен хълмсервират пиво толкоз гъсто,та Гостът от Луната яви се вечер къснода се напие като пън.Конярят има странна котка,тя на гъдулка петострунналъкът прокарва, без да спре,сякаш кожуха си деревъв грейналата вечер лунна.Ханджията пък има куче,което вицове обича;щом се устите поразвържат,то слуша думите да свържеи после да се смее тича.Рогата крава там държаткато кралица горделива;но музиката я размятаи тя започва да се мятавъв танц, щом види тучна нива.И, о!, чинии от сребросъс набор сребърни лъжици!В тях във неделя се сервира,а в събота със капка бираги лъскат две старици.Човекът от Луната над чашката заляга,котката подкара песента юнашката;лъжица и чиния по масата танцуват,кравата в полето тича и лудува,а псето малко гони си опашката.Конярят се обърна към странната си котка:„Жребците бели от Лунатаюздитесребърни ще скъсат от нетърпение;айбията им пие си без никакво вълнение,а скоро ще изгрее слънце над Земята!“И котката почна хей-дидъл-хей-дидъл —песен, що мъртвия в гроба обръща:застърга, задращи, все повече бърза,а барманът госта си силно разтърсва:„Хей, три май минава!“ — и челото смръщи.Човека нагоре по хълма избутаха,навреме да стигне и той на Луната,жребците му яки в галоп се спуснаха,а кравата щура кат бясна друсна се,лъжица сребърна докосна земята.
