Каренина… — започна тя.
— Какво има? Аз не зная.
— Как, не си ли чул?
— Нали знаеш, че последен ще го чуя.
— Та има ли по-зло същество от тая Картасова!
— Но какво е направила тя?
— Мене мъжът ми разправи… Тя оскърбила Каренина. Мъжът й от ложата заприказвал с нея, а Картасова му направила сцена. Разправят, че казала високо нещо оскърбително и си отишла.
— Графе, вика ви вашата maman — каза княжна Сорокина, като надникна от вратата на ложата.
— А аз все те чакам — каза майка му, усмихната иронично, — Не се виждаш никакъв.
Синът видя, че тя не може да сдържи радостната си усмивка.
— Здравейте, maman. Аз идвах при вас — студено каза той.
— А защо не отидеш faire la coura madame Karenine?67 — прибави тя, когато княжна Сорокина се отдалечи. — Elle fait sensation. On oublie la Patti pour elle.68
— Maman, аз съм ви молил да не ми говорите за това — намръщено отвърна той.
— Казвам това, което приказват всички.
Вронски не отговори нищо и след като каза няколко думи на княжна Сорокина, излезе. На вратата срещна брат си.
— А, Алексей! — каза брат му. — Каква мръсотия! Глупачка, и нищо повече… Ей сега исках да отида при нея. Да отидем заедно.
Вронски не го слушаше. С бързи крачки той тръгна надолу: чувствуваше, че трябва да направи нещо, но не знаеше какво. Хвана го яд, задето тя бе поставила и себе си, и него в такова фалшиво положение, но същевременно я съжаляваше за страданията й. Той слезе долу в партера и тръгна право към ложата на Ана. При ложата й бе се изправил Стремов и разговаряше с нея:
— Няма вече тенори. Le moule en est brise.69
Вронски й се поклони и се спря, като се здрависа със Стремов.
— Изглежда, че вие дойдохте късно и не чухте най-хубавата ария — каза Ана на Вронски, като го погледна иронично, както чу се стори.
— Аз съм лош ценител — каза той, гледайки я строго.
— Като княз Яшвин — усмихната каза тя, — който смята, че Пати пее прекалено високо. Благодаря ви — каза тя, като взе в малката си ръка с дълга ръкавица вдигнатата от Вронски програма и в тоя миг красивото й лице изведнъж трепна. Тя стана и отиде в дъното на ложата.
Забелязал, че на следващото действие ложата й остана празна, Вронски излезе от партера, като възбуди шъткане у стихналия при каватината театър, и си тръгна към хотела.
Ана се бе прибрала вече. Когато Вронски влезе в стаята й, тя беше сама, със същия тоалет, с който беше в театъра. Седеше в първото кресло до стената и гледаше пред себе си. Тя го погледна и веднага зае по-раншното си положение.
— Ана — каза той.
— Ти, ти си виновен за всичко! — извика тя, ставайки, със сълзи на отчаяние и злоба в гласа.
— Аз ти казах, молих те да не отиваш, знаех, че ще ти бъде неприятно…
— Неприятно! — извика тя. — Ужасно! Няма да забравя това, докато съм жива. Тя каза, че било позорно да седи до мене.
— Думи на една глупава жена — каза той, — но защо трябва да рискуваш, да предизвикваш…
— Аз мразя твоето спокойствие. Ти не трябваше да ме докарваш дотам. Ако ме обичаше…
— Ана! Каква връзка има тук любовта ми…
— Да, ако ме обичаше, както аз те обичам, ако се измъчваше като мене… — каза тя, като го поглеждаше с израз на уплаха.
Беше му жал за нея и все пак го беше яд. Той я уверяваше в любовта си, защото виждаше, че само това може да я успокои сега, и не я укоряваше с думи, но в душата си я укоряваше.
И тя поглъщаше любовните уверения, които му се виждаха така долни, че го беше срам да ги изказва, и постепенно се успокояваше. На другия ден след това, напълно помирени, заминаха за село.
Шеста част
I
Даря Александровна прекарваше лятото с децата си в Покровское, у сестра си Кити Левина. Къщата в нейното имение бе се срутила съвсем и Левин и жена му я склониха да прекара лятото у тях. Степан Аркадич одобри много тоя проект. Той казваше, че съжалява много, дето службата му пречи да прекара лятото със семейството си на село, което би било за него висше щастие, и понеже остана в Москва, идваше от време на време за един-два дни на село. Освен семейство Облонски с всички деца и гувернантката това лято у Левин гостуваше и старата княгиня — тя смяташе за свой дълг да се грижи за неопитната си дъщеря, която се намираше в
В Левиновата, отдавна пуста къща сега имаше толкова много народ, че почти всички стаи бяха заети и почти всеки ден, сядайки на трапезата, старата княгиня трябваше да преброява всички и да настанява тринадесетия внук или внучка на отделна масичка. И за Кити, която се занимаваше усърдно с домакинството, не бяха малко грижите да набави кокошки, пуйки, патици, каквито, поради летния апетит на гостите и децата, се готвеха много.
Цялото семейство беше седнало на обед. Децата на Доли с гувернантката и Варенка крояха планове къде да отидат за гъби. Сергей Иванович, който със своя ум и ученост се ползуваше между всички гости с уважение, стигащо почти до преклонение, зачуди всички, като се намеси в разговора за гъбите.
— Вземете и мене. Аз обичам много да ходя за гъби — каза той, като гледаше Варенка, — смятам, че това е много хубаво занимание.
— Защо не, много ни е приятно — отвърна Варенка, като се изчерви. Кити и Доли се спогледаха многозначително. Предложението на учения и умен Сергей Иванович да отиде за гъби с Варенка потвърждаваше някои предположения на Кити, които напоследък я занимаваха много. Тя побърза да заприказва с майка си, за да не забележат погледа й. След обеда Сергей Иванович седна с чашка кафе до прозореца в гостната, като продължаваше започнатия разговор с брат си и поглеждаше към вратата, от която трябваше да излязат децата, които се готвеха да отидат за гъби. Левин седна на прозореца до брат си.
Кити се бе изправила до мъжа си, очевидно изчаквайки края на неинтересния за нея разговор, за да му каже нещо.
— Ти си се променил в много отношения, откак се ожени, и то в добър смисъл — каза Сергей Иванович, като се усмихваше на Кити и очевидно малко се интересуваше от започнатия разговор, — но си останал верен на страстта си да защищаваш най-парадоксални теми.
— Катя, за тебе не е добре да стоиш права — каза мъжът й, като й подаде стол и я гледаше многозначително.
— Е, да, впрочем няма и време — прибави Сергей Иванович, който бе видял излизащите деца.
Пред всички, странишком, с изопнати чорапи, размахала кошничка и шапката на Сергей Иванович, право срещу него тичаше и подскачаше Таня.
Тя дотича смело при Сергей Иванович и със светнали очи, които толкова приличаха на прекрасните очи на баща й, му протегна шапката и понечи да я сложи на главата му, като смекчаваше волността си с плаха и
