те бяха малки, къси в талията и тесни, сякаш тия, които ги носеха, бяха пораснали за тях. А младите бяха с разкопчани дворянски мундири с ниски талии и широки в раменете, с бели жилетки, или с мундири с черни яки и сърмени украшения, с нашивки от Министерството на правосъдието. Към младите принадлежаха и придворните мундири, които украсяваха тук-там тълпата.
Но деленето на млади и стари не съвпадаше с деленето на партии. Според наблюденията на Левин някои от младите принадлежаха към старата партия и, обратно — някои от най-старите дворяни си шепнеха със Свияжски и очевидно бяха горещи привърженици на новата партия.
Левин стоеше в малкия салон, дето пушеха и закусваха, до една група от своите, ослушваше се какво говорят и напразно напрягаше умствените си сили да разбере за какво става дума. Сергей Иванович беше центърът, около който се групираха другите. Сега той слушаше Свияжски и Хлюстов, представител от друг уезд, принадлежащ към тяхната партия. Хлюстов не се съгласяваше да се застъпи от името на уезда си за кандидатурата на Снетков, а Свияжски го убеждаваше да направи това и Сергей Иванович одобряваше тоя план. Левин не разбираше защо враждебната партия трябва да се застъпва за кандидатурата на оня представител, когото те искаха да провалят.
Степан Аркадич, който току-що си бе похапнал и пийнал, като бършеше устата си с напарфюмирана батистена кърпичка с ивички, се приближи до тях в камерхерския си мундир.
— Заемаме позиция, Сергей Иванич! — каза той, оправяйки бакенбардите си.
И като се вслуша в разговора, той потвърди мнението на Свияжски.
— Достатъчен е един уезд, а Свияжски очевидно е вече опозиция — каза той думите, които бяха ясни за всички освен за Левин.
— Е, Костя, изглежда, че и ти се приобщи? — прибави той, като се обърна към Левин и го улови под ръка. Левин би се радвал да се приобщи, по не можеше да разбере за какво става дума и като се отдръпнаха няколко крачки от разговарящите, изказа пред Степан Аркадич недоумението си защо трябва да се моли губернският представител.
— O, sancta simplicitas!132 — каза Степан Аркадич и кратко и ясно обясни на Левин каква е работата.
Ако, както в миналите избори, всички уезди се застъпеха за губернския представител, него щяха да изберат с мнозинство. Това беше излишно. Сега и осемте уезда са съгласни да се застъпят; а ако два се откажат, Снетков може да се откаже от кандидатурата си. И тогава старата партия може да избере друг от своите, тъй като цялата сметка ще бъде изгубена. Но ако само уезда на Свияжски реши да не се застъпи, Снетков ще се кандидатира. Дори да го изберат, нарочно ще го сменят, така че противната партия ще обърка сметката, и когато издигнат кандидатурата на някого от нашите, те ще го отхвърлят.
Левин разбра, но не напълно, и искаше да зададе още няколко въпроса, когато изведнъж всички заприказваха, зашумяха и се повлякоха към големия салон.
— Какво е това? Какво? Кого? — Доверие ли? Кому? Какво? — Ще отхвърлят ли? — Недоверие. — Не допущат Флеров. — Какво, какво под съд? — Така няма да допуснат никого. Това е подло. — Законът! — чуваше Левин от различни страни и заедно с всички, които бързаха нанякъде и се страхуваха да не пропуснат нещо, тръгна към големия салон и притискан от дворяните, се приближи до губернската маса, при която разгорещено спореха за нещо губернският представител, Свияжски и други първенци.
XXVIII
Левин стоеше доста далеко. Един дворянин, който дишаше тежко с хъркане до него, и друг, който скърцаше с дебелите си подметки, му пречеха да чува ясно. Той чуваше отдалеч само мекия глас на представителя, след това пискливия глас на ядовития дворянин и най-после гласа на Свияжски. Доколкото можа да разбере, те спореха за значението на един параграф от закона и за значението на думите:
Тълпата се отдръпна, за да стори път на приближаващия се до масата Сергей Иванович. След като изчака да свърши речта си ядовитият дворянин, Сергей Иванович каза, че според него би било най- правилно да се справят с параграфа от закона и помоли секретаря да намери тоя параграф. В закона се казваше, че в случай на разногласие трябва да се прибегне до гласуване.
Сергей Иванович прочете параграфа и започна да обяснява значението му, но в тоя миг го прекъсна един висок, дебел, попрегърбен помешчик с боядисани мустаци, в тесен мундир с яка, която подпираше врата му отзад. Той пристъпи до масата и като тропна с пръстена си по нея, високо извика:
— Да се гласува! Дайте топките! Няма какво да се приказва! Дайте топките!
Тук веднага заприказваха няколко гласа и високият дворянин с пръстена, озлобявайки се все повече и повече, крещеше все по-високо и по-високо. Но не можеше да се разбере какво казва.
Той казваше същото, което предлагаше Сергей Иванович; но очевидно мразеше и него, и цялата му партия и това чувство на омраза се предаде на цялата му партия и предизвика отпор от също такова, макар и по-прилично озлобление от другата страна. Чуха се викове и за мит всичко се обърка, така че губернският представител трябваше да моли за ред.
— Да се гласува, да се гласува! Който е дворянин, ще разбере. Ние проливаме кръв… Доверие на монарха… Да не се смята представителят, той не е слуга… Но не е там работата… Позволете, топките! Мръсотия!… — чуваха се озлобени, яростни викове от всички страни. Погледите и лицата бяха още по- озлобени и по-яростни от думите. Те изразяваха непримирима омраза. Левин никак не разбираше каква е работата и се учудваше на тая разгорещеност, с която се разглеждаше въпросът дали да се гласува, или да не се гласува мнението за Флеров. Той забравяше, както отпосле му обясни Сергей Иванович, силогизма, че за общото благо трябва да се провали губернският представител, а той може да бъде провален, като получат повече топки; а за да получат повече топки, трябва да се даде на Флеров право на глас; а за да се признае Флеров за способен, трябва да се обясни как да се разбира параграфът от закона.
— А един глас може да реши цялата работа и трябва да бъдеш сериозен и последователен, ако искаш да служиш на общественото дело — завърши Сергей Иванович.
Но Левин бе забравил това нещо и му беше тежко да вижда тия уважавани от него добри хора в такава неприятна, зла възбуда. За да се отърве от това тежко чувство, без да дочака края на разискванията, той отиде в салона, дето нямаше никого освен лакеите около бюфета. Когато видя лакеите, заети с бърсане на съдове и подреждане на чинии и чаши, когато видя спокойните им оживени лица, Левин изпита неочаквано чувство на облекчение, сякаш бе излязъл на чист въздух от някоя воняща стая. Той закрачи насам-натам, като гледаше с удоволствие лакеите. Много му хареса как един лакей с побелели бакенбарди, изказвайки презрение към другите млади лакеи, които му се надсмиваха, ги учеше как трябва да се сгъват салфетките. Левин тъкмо се канеше да заприказва със стария лакей, когато секретарят на дворянската опека, едно старче, което имаше за специалност да познава по име и презиме всички дворяни от губернията, отвлече вниманието му.
— Моля, Константин Дмитрич — каза му той, — търси ви брат ви. Гласува се мнението.
Левин влезе в салона, получи една беличка топка и след брат си Сергей Иванович пристъпи до масата, при която с многозначителен и ироничен израз на лицето стоеше Свияжски, като прибираше в шепа брадата си и я миришеше. Сергей Иванович пъхна ръка в кутията, пусна нейде топката си и като стори място на Левин, спря се до масата. Левин пристъпи, но понеже се смути, забравил напълно каква е работата, се обърна към Сергей Иванович с въпроса: „Къде да пусна?“ Той попита тихо, в същия миг, когато наблизо приказваха, така че се надяваше да не чуят въпроса му. Но приказващите млъкнаха и мнозина чуха неприличния му въпрос. Сергей Иванович се намръщи.
— Това е въпрос на лично убеждение — строго каза той.
Някои се усмихнаха. Левин се изчерви, набързо пъхна ръка под сукното и пусна топката отдясно, понеже беше в дясната му ръка. След като я пусна, той си спомни, че трябваше да пъхне и лявата си ръка и веднага пъхна и нея, но беше вече късно и като се смути още повече, бързо се отдръпна в най-задните редици.
— Сто двадесет и шест гласа
Но старата партия не се смяташе за победена. Левин чу, че молят Снетков да се кандидатира, и видя,
