помисли той. И си спомни за онова, което ги очакваше така скоро.
— А скоро ли? Как чувствуваш? — прошепна той, като я улови за двете ръце.
— Аз съм мислила толкова пъти, че сега не мисля и не зная нищо.
— И не те ли е страх?
Тя се усмихна презрително.
— Никак.
— Ако има нещо, аз съм у Катавасов.
— Не, нищо няма да има, не мисли. Аз ще отида с татко да се разходя на булеварда. Ще се отбием у Доли. Ще те чакам преди обед. Ах, да! Знаеш ли, че положението на Доли става съвсем невъзможно? Задлъжняла е до гуша, а няма пари. Вчера приказвахме с мама и Арсений (така тя наричаше мъжа на сестра си Лвова) и решихме вие двамата да се карате на Стива. Това е абсолютно невъзможно. С татко не може да се говори… Но ако ти и той…
— Но какво можем да направим ние? — каза Левин.
— Все пак ти ще отидеш у Арсений, поговори с него; той ще ти каже какво сме решили.
— Добре, с Арсений аз съм съгласен предварително на всичко. Ще се отбия при него. Впрочем ако отида на концерт, ще отидем с Натали. Е, сбогом.
На външната стълба старият, още ерген, слуга Кузма, който се грижеше за домакинството в града, спря Левин.
— Подковахме Красавчик (това беше левият кон от впряга, докаран от село), но все куца — каза той. — Какво ще заповядате?
На първо време в Москва Левин се интересуваше от конете, докарани от село. Искаше му се да уреди тоя въпрос колкото може по-добре и по-евтино; но оказа се, че собствените коне струват по-скъпо от файтонджийските и затова все пак наемаха файтон.
— Изпрати да извикат ветеринаря; сигурно има нещо натъртено.
— Добре, ами за Катерина Александровна? — запита Кузма.
Сега вече Левин не се учудваше така много, както беше на първо време от живота му в Москва, че за да отидат от Воздвиженка до Сивцев Вражек, трябваше да впрягат в тежката карета два силни коня, да карат каретата четвърт верста по разкаляния сняг и да стоят там четири часа, след като са заплатили за това пет рубли. Сега вече това му се виждаше естествено.
— Кажи на файтонджията да впрегне в нашата карета — каза той.
— Слушам, господарю.
И след като разреши, благодарение на градските условия, така просто и лесно затруднението, което в село би изисквало толкова личен труд и внимание, Левин излезе на външния вход, извика един файтонджия, качи се и замина за улица Никитска. По пътя не мислеше вече за парите, а размишляваше как ще се запознае с петербургския учен, който се занимаваше със социология, и какво ще говори с него за книгата си.
Тия странни за селския жител непроизводителни, но неизбежни разходи, които му се налагаха от всички страни, поразяваха Левин само на първо време в Москва. Но сега той бе свикнал вече с тях. В това отношение с него се случи онова, което, както казват, се случва с пияниците: първата чашка изпиваш трудно, втората — по-лесно, а след третата — вървят една след друга. Когато разменяше първата сторублева банкнота, за да купи ливреи на лакея и вратаря, Левин неволно съобрази, че тия никому ненужни, но неизбежно необходими ливреи, ако се съди от учудването на княгинята и Кити, когато той загатна, че може и без ливреи — че тия ливреи ще струват двама летни работници, сиреч около триста работни дни от Великден до Заговезни, и то всеки ден тежка работа от ранни зори до късна вечер, — тая сторублева банкнота все още трудно се отскубна от ръцете му. Но следващата банкнота, разменена за купуване на провизии, за да поканят на обед роднини, което струваше двадесет и осем рубли, макар и да накара Левин да си спомни, че двадесет и осем рубли са девет четвъртини овес, който с потене и пъшкане косяха, връзваха, вършееха, отвяваха, отсяваха и насипваха — тая следваща банкнота той даде все пак по-лесно. А сега разменяните банкноти отдавна вече не предизвикваха такива мисли и вървяха една след друга. Дали трудът, употребен за придобиване на парите, отговаря на удоволствието, което дава купеното с тях — това съображение отдавна бе забравено. Забравена беше и стопанската сметка, че има известна цена, под която не бива да се продава известно количество жито. Ръжта, за цената на която той толкова дълго държеше, бе продадена петдесет копейки по-евтино крината, отколкото даваха за нея преди един месец. Дори и сметката, че при такива разходи не могат да прекарат цяла година без дългове — и тая сметка нямаше вече никакво значение. Искаше се само едно: да има пари в банката, без да се пита откъде са те, така че да знаят винаги с какво ще купят говеждо за утре. И досега тая сметка за него беше в ред; той имаше винаги пари в банката. Но сега парите в банката се бяха свършили и той не знаеше добре откъде ще ги вземе. И тъкмо това бе развалило за миг настроението му, когато Кити му напомни за пари; но той нямаше време да мисли за това. Седеше във файтона и размишляваше за Катавасов и за предстоящото си запознаване с Метров.
III
При това си идване в Москва Левин отново се сближи с някогашния си другар от университета, професор Катавасов, с когото не бе се виждал от женитбата си. Катавасов му беше приятен с яснотата и простотата на светогледа си. Левин мислеше, че яснотата в Катавасовия светоглед произтича от бедността на неговата натура, а Катавасов мислеше, че непоследователността на Левиновите мисли произтича от недостиг на дисциплина на ума му; но яснотата на Катавасов беше приятна на Левин, а изобилието на недисциплинирани мисли у Левин беше приятно на Катавасов и те обичаха да се срещат и спорят.
Левин бе прочел на Катавасов някои места от съчинението си и те му се харесаха. Вчера Катавасов срещна Левин на една публична лекция и му каза, че известният Метров, чиято статия бе харесала на Левин, се намира в Москва и бил се заинтересувал много от онова, което Катавасов му казал за съчинението на Левин, и че Метров ще бъде у дома му утре в единадесет часа и ще му бъде много приятно да се запознае с него.
— Наистина се поправяте, драги, приятно ми е, че ви виждам — каза Катавасов, като посрещна Левин в малката приемна. — Чувам звънеца и мисля: не може да бъде да идва навреме… Е, как ви се струват черногорците? Родени за войници.
— Но какво има? — попита Левин.
Катавасов накратко му съобщи последните новини и след като влязоха в кабинета, запозна Левин с един среден на ръст, набит, с много приятна външност човек. Беше Метров. За късо време разговорът се спря върху политиката и върху това как гледат висшите кръгове в Петербург на последните събития. Метров предаде наученото от сигурен източник, което по тоя случай било казано уж от императора и един от министрите. А Катавасов бил чул също като сигурно, че императорът казал съвсем друго. Левин се помъчи да измисли такова положение, при което можеше да бъде казано и едното, и другото, и разговорът на тая тема се прекрати.
— Той почти е написал една книга за естествените, условия на работника по отношение на земята — каза Катавасов. — Аз не съм специалист, но като естественик, харесва ми това, че той не взема човечеството като нещо извън зоологическите закони, а, напротив — вижда неговата зависимост от средата и в тая зависимост търси законите на развитието.
— Това е много интересно — каза Метров.
— Собствено аз бях започнал да пиша селскостопанска книга, но понеже се залових с главното оръдие на селското стопанство, работника — каза Левин, като се изчерви, — неволно стигнах до съвсем неочаквани резултати.
И предпазливо, сякаш опитваше почвата, Левин започна да излага възгледите си. Той знаеше, че Метров бе написал статия против общоприетото политико-икономическо учение, но не знаеше до каква степен може да се надява на съчувствието му към новите си възгледи и не можеше да отгатне това по умното и спокойно лице на учения.
— Но в какво виждате особените качества на руския работник? — каза Метров. — Дали в неговите, така да се каже, зоологически качества или в ония условия, в които той се намира?
