години.
В деня на конните надбягвания Алексей Александрович беше много зает; но след като си направи още от сутринта програма за през деня, той реши веднага след ранния обед да отиде при жена си във вилата и оттам на надбягванията, на които ще бъде целият дворец и на които трябва да отиде и той. При жена си ще се отиде, защото бе решил от приличие да ходи при нея веднъж в седмицата. Освен това тоя ден, както на всяко петнадесето число от месеца, според заведения ред трябваше да й предаде пари за разходи.
С обикновената власт, която имаше над мислите си, след като обсъди всичко относно жена си, той не позволи на мислите си да се простират по-далеч от това, което засягаше нея.
Тая сутрин Алексей Александрович беше много зает. Вечерта графиня Лидия Ивановна бе му изпратила една брошура от пребиваващия в Петербург знаменит пътешественик в Китай заедно с писмо, в което го молеше да приеме самия пътешественик, човек твърде интересен и необходим от различни гледища. Алексей Александрович не успя да прочете брошурата вечерта и затова я дочете тая сутрин. След това дойдоха просители, започнаха доклади, посещения, назначения, уволнения, разпределения на награди, пенсии и заплати, кореспонденция — тая делнична работа, както я наричаше Алексей Александрович, която отнемаше толкова много време. След това той имаше лична работа, прие лекаря и управителя на имотите. Управителят не му отне много време. Той му предаде само необходимите на Алексей Александрович пари и направи кратък отчет за състоянието на работите, които не бяха твърде добре, тъй като тая година, поради честите пътувания, беше изхарчено повече и имаше дефицит. Но лекарят, един знаменит петербургски доктор, който беше в приятелски отношения с Алексей Александрович, му отне много време. Алексей Александрович не го и очакваше днес и се зачуди много от идването му, толкоз повече, че лекарят много внимателно го разпита за здравето му, преслуша гърдите, почука и поопипа черния му дроб. Алексей Александрович не знаеше, че приятелката му Лидия Ивановна, забелязала, че тая година той не е добре със здравето, бе помолила лекаря да отиде и прегледа болния. „Направете това заради мене“ — каза му графиня Лидия Ивановна.
— Графиньо, ще направя това заради Русия — отвърна лекарят.
— Той е безценен човек! — каза графиня Лидия Ивановна.
Лекарят остана много недоволен от Алексей Александрович. Той намери черния дроб значително увеличен, храненето намалено, а действието на минералните води не личеше. Предписа му колкото се може повече физически движения и колкото се може по-малко умствено напрежение и главно, никакви ядове, сиреч тъкмо това, което за Алексей Александрович беше също така невъзможно, както и да не диша; и си отиде, като остави у Алексей Александрович неприятното чувство, че у него нещо не е добре и че то не може да се поправи.
На излизане от Алексей Александрович лекарят се сблъска на входа с добре познатия му Слюдин, управител на Алексей Александрович. Те бяха колеги от университета и макар че рядко се срещаха, уважаваха се и бяха добри приятели и затова на никого другиго освен на Слюдин лекарят не би изказал откровеното си мнение за болния.
— Колко се радвам, че сте ходили у него! — каза Слюдин. — Той не е добре и, струва ми се… Е, какво има?
— Ами ето що — каза лекарят, като даваше знак на кочияша си над главата на Слюдин да докара каретата. — Ето що — каза лекарят, като улови с белите си ръце един от пръстите на кожената си ръкавица и го изопна. — Опитайте се да скъсате струните, без да ги изопвате — много е трудно; но ако ги изопнете до последна възможност и натиснете с пръста си изопнатата струна — тя ще се скъса. А той поради своето усърдие и добросъвестност към работата е изопнат до последна степен; при това има и външен натиск, и то тежък — завърши лекарят и многозначително дигна вежди. — Ще отидете ли на надбягванията? — прибави той, като слизаше по стълбата към докараната карета. — Да, да, разбира се, отнема много време — отвърна лекарят с нещо такова на казаното от Слюдин, което не бе успял да чуе.
След лекаря, който му отне толкова много време, дойде знаменитият пътешественик и Алексей Александрович, възползуван от току-що прочетената брошура и от по-раншните си знания по тоя предмет, порази пътешественика с основното си познаване на предмета и с широтата на просветения си поглед.
Едновременно с пътешественика бяха му доложили за идването на един губернски представител, който бе пристигнал в Петербург и с когото трябваше да поприказва. След като той си отиде, трябваше да се приключат делничните работи с управителя, а налагаше се да отиде и по една сериозна и важна работа при едно видно лице. Алексей Александрович успя да се прибере едва в пет часа, времето на обеда му, обядва заедно с управителя и го покани да отидат заедно във вилата и на надбягванията.
Без да си дава отчет за това, сега Алексей Александрович търсеше случай да има трето лице при срещите с жена си.
XXVII
Ана стоеше пред огледалото в горния етаж и с помощта на Анушка прикрепваше последната панделка на роклята си, когато чу откъм външния вход шум от търкалящи се по чакъла колела.
„За Бетси е още рано — помисли тя и като погледна през прозореца, видя една карета, от която се подаваха черната шапка и толкова познатите й уши на Алексей Александрович. — Ама че намерил време; нима ще остане да нощува?“ — помисли тя и толкова ужасно и страшно и се стори всичко, което можеше да стане, че без да се замисли нито за миг, излезе да го посрещне с весело й светнало лице и чувствувайки в себе си познатия й вече дух на лъжа и измама, веднага се отдаде на тоя дух и започна да говори, без да знае какво ще каже.
— А, колко мило! — каза тя, като подаде ръка на мъжа си и с усмивка се здрависа с домашния човек Слюдин. — Надявам се, че ще останеш да пренощуваш? — бяха първите думи, които й подсказа духът на измамата. — А сега да вървим заедно. Съжалявам само, че обещах на Бетси. Тя ще мине да ме вземе.
Като чу името на Бетси, Алексей Александрович се намръщи.
— О, аз няма да разделям неразделните — каза той с обикновения си шеговит тон. — Ние ще отидем с Михаил Василиевич. Дори и лекарите ми препоръчват разходки. Ще се поразходя из пътя и ще си представям, че съм на баните.
— Няма къде да бързате — каза Ана. — Искате ли чай? — Тя позвъни.
— Донесете чай и кажете на Серьожа, че е дошъл Алексей Александрович. Е, как си със здравето? Михаил Василиевич, вие не сте ми идвали на гости; вижте колко хубаво е на балкона ми — каза тя, като се обръщаше ту към единия, ту към другия.
Тя говореше много просто и естествено, но твърде много и твърде бързо. И сама чувствуваше това, толкоз повече, че в любопитния поглед, с който я погледна Михаил Василиевич, тя долови, че той сякаш я наблюдава.
Михаил Василиевич веднага излезе на терасата.
Тя седна до мъжа си.
— Ти не изглеждаш много добре — каза тя.
— Да — отвърна той, — днес идва лекарят и ми отне цял час. Струва ми се, че го е изпратил някой от приятелите ми: толкова скъпоценно е моето здраве…
— Не, но какво ти каза той?
Тя го разпитваше за здравето и работата му, придумваше го да си почине и да се премести във вилата.
Всичко това тя говореше весело, бързо и с особен блясък в очите; но сега Алексей Александрович не приписваше никакво значение на тоя й тон. Той чуваше само думите й и им придаваше само оня пряк смисъл, който имаха. И й отговаряше просто, макар и шеговито. В целия тоя разговор нямаше нищо особено, но никога отпосле Ана не можеше да си спомни без мъчителна болка цялата тая къса сцена.
Влезе Серьожа, воден от гувернантката. Ако Алексей Александрович си позволеше да наблюдава, той би забелязал плахия, смутен поглед, с който Серьожа погледна баща си, а след това и майка си. Но той нищо не искаше да вижда и не видя.
— А, млади момко! Той пораснал. Наистина е станал цял мъж. Здравей, млади момко!
И той подаде ръка на изплашения Серьожа.
Серьожа, който и по-рано се държеше плахо пред баща си, сега, откакто Алексей Александрович бе
