де е мъжът й, често ли си идва?
На Даря Александровна не й се искаше да се отдели от жените, толкова интересен беше разговорът с тях, така напълно еднакви бяха интересите им. А най-приятно й беше, че виждаше ясно как тия жени се любуват най-много на това, че тя има толкова много деца и всички са хубави. Жените разсмяха Даря Александровна, но разсърдиха англичанката с това, че тя бе причина за тоя непонятен за нея смях. Една от младите жени се взираше в англичанката, която се обличаше последна, и когато тя облече третата си фуста, жената не можа да се сдържи да не се обади. „Виж я ти, навлича се, навлича и все не й стига!“ — каза тя и всички избухнаха в смях.
IX
Заобиколена от всички деца, изкъпани, с мокри глави, Даря Александровна, с кърпа на главата, наближаваше вече към къщи, когато кочияшът каза:
— Идва някакъв господин, май че е от Покровское. Даря Александровна погледна напред и се зарадва, като видя познатата фигура на идващия насреща им Левин, със сива шапка и сиво палто. Тя се радваше винаги когато го срещнеше, но сега й бе особено приятно, че той я вижда в цялата й слава. Никой по-добре от Левин не можеше да разбере нейното величие.
Когато я видя, той се озова пред една от картините на своя въображаем бъдещ семеен живот.
— Сякаш сте квачка, Даря Александровна.
— Ах, колко се радвам! — каза тя и му протегна ръка.
— Радвате се, а не се обаждате, че сте тук. При мене е брат ми. Получих писъмце от Стива, пише ми, че сте тук.
— От Стива ли? — учуди се Даря Александровна.
— Да, той ми пише, че сте тук, и смята, че ще ми позволите да ви помогна с нещо — каза Левин и като каза това, изведнъж се смути, прекъсна и мълчаливо продължи да върви край кабриолета, като късаше липови стръкчета и ги хапеше. Той се смути поради предположението, че на Даря Александровна няма да й е приятна помощта на чужд човек в една работа, която е трябвало да свърши мъжът й. И наистина на Даря Александровна не се харесваше тоя навик на Степан Аркадич да заангажирва чужди хора със семейните си работи. И тя веднага схвана, че Левин разбира това. И тъкмо за тая тънкост да разбира, за тая деликатност Даря Александровна обичаше Левин.
— То се знае — каза Левин, — аз разбрах, че искате само да ме видите и много се радвам. Разбира се, представям си, че за една градска домакиня като вас тук ще бъде трудно и ако ви потрябва нещо, аз съм цял на услугите ви.
— О, не! — каза Даря Александровна. — На първо време беше неудобно, но сега всичко се нареди отлично благодарение на старата ми бавачка — продължи тя, като посочи Матрьона Филимоновна, която разбра, че говорят за нея и весело и дружелюбно се усмихна на Левин. Тя го познаваше и знаеше, че той е добър кандидат за младата и господарка и желаеше работата да се нареди.
— Заповядайте, качете се, ще ви направим място в колата — каза му тя.
— Не, аз ще се разходя. Деца, кой ще дойде да се надпреварваме с конете?
Децата познаваха много малко Левин, не си спомняха кога са го виждали, но не проявяваха към него окова странно чувство на срамежливост и отврата, което децата така често изпитват към възрастните неискрени хора и за което така често и зле си изпащат. Лицемерието във всяко отношение може да измами и най-умния, проницателен човек; но колкото и изкусно да се прикрива то, дори най-ограниченото дете го открива и се отвращава от него. Каквито и недостатъци да имаше Левин, у него нямаше дори признак на лицемерие и затова децата проявиха към него същото дружелюбие, каквото бяха прочели и по лицето на майка си. На неговата покана двете най-големи веднага скочиха и хукнаха заедно с него също така просто, както биха тичали с бавачката, с мис Гул или с майка си. Лили също се замоли да я пуснат при него и майка й му я подаде; той я сложи на рамото си и затича с нея.
— Не се бойте, не се бойте, Даря Александровна — каза той, като се усмихваше весело на майката, — няма да я ударя, нито ще я изтърва.
И като наблюдаваше сръчните му, силни, предпазливо грижливи и твърде напрегнати движения, майката се успокои и весело и одобрително му се усмихваше.
Тук, на село, с децата и със симпатичната му Даря Александровна, Левин изпадна в онова детски весело настроение, което често го обземаше и което Даря Александровна особено обичаше у него. Тичайки с децата, той ги учеше на гимнастика, разсмиваше мис Гул с лошия си английски език и разправяше на Даря Александровна за заниманията си на село.
След обеда, седнала с него сама на балкона, Даря Александровна заприказва за Кити.
— Знаете ли? Кити ще дойде тук и ще прекара лятото, заедно с мене.
— Наистина ли? — попита той пламнал и веднага, за да промени разговора, каза: — Значи, да ви изпратя две крави? Щом искате да плащате, ще ми платите по пет рубли на месец, ако не ви е съвестно.
— Не, благодаря. Ние се оправихме вече.
— Добре, тогава ще прегледам вашите крави и ако ми позволите, ще наредя как да ги хранят. Цялата работа е в храненето.
И само за да отплесне разговора, Левин изложи на Даря Александровна една теория за млечното стопанство, която се състоеше в това, че кравата е само машина за преработване на кърмата в мляко и т.н.
Той говореше тия работи и страстно желаеше да чуе подробности за Кити, но същевременно се страхуваше от това. Страх го беше да не би да си развали спокойствието, което бе постигнал с такава мъка.
— Да, но за всичко това трябва да се следи, а кой ще прави това? — неохотно отвърна Даря Александровна.
Благодарение на Матрьона Филимоновна сега тя бе уредила така добре стопанството, че не й се искаше да променя нищо в него; пък и не вярваше в Левиновите познания по селско стопанство. Схващанията му, че кравата била машина за правене на мляко, й се виждаха подозрителни. Струваше й се, че такива разсъждения могат само да попречат на едно стопанство. Всичко това й се виждаше много по-просто: трябва само, както обясняваше Матрьона Филимоновна, да се дава повече кърма и вода на Пъструшка и Белка, а освен това готвачът да не изнася помията от кухнята за кравата на перачката. Това бе ясно. А разсъжденията му за брашнената и тревна кърма бяха съмнителни и неясни. И главно, искаше й се да говори за Кити.
X
— Кити ми пише, че желае само уединение и спокойствие — каза Доли след настъпилото мълчание.
— А със здравето по-добре ли е? — с вълнение попита Левин.
— Слава Богу, поправила се е напълно. Никога не съм вярвала, че тя има гръдна болест.
— Ах, много се радвам! — каза Левин и Доли долови нещо трогателно, безпомощно на лицето му, когато той каза това и мълчаливо я погледна.
— Слушайте, Константин Дмитрич — каза Даря Александровна, като се усмихваше със своята добра и донейде иронична усмивка, — защо се сърдите на Кити?
— Аз ли? Не й се сърдя — каза Левин.
— Не, сърдите й се. Защо, когато бяхте в Москва, не дойдохте нито у нас, нито у тях?
— Даря Александровна — каза той и се изчерви чак до корените на косите си, — аз дори се чудя, че с вашата доброта вие не схващате това. Как не ви е просто жал за мене, когато знаете, че…
— Какво да зная?
— Че аз направих предложение и че получих отказ — рече Левин и цялата оная нежност, която само преди миг той чувствуваше към Кити, се смени в душата му с чувство на злоба за обидата.
— Но защо мислите, че зная?
— Защото всички знаят това.
