От летище „Бен Гурион“ в Тел Авив по мръкнало се натоварихме на автобус и за по-малко от два часа по магистралния път приближихме до Назарет. Някога малко градче на дърводелци и пастири, той е бил сгушен до вододайните извори в ниското. Към 22 часа съвременният сто и двадесет хиляден град, разположен на два хълма, осветен с неонови светлини, ни посрещна с безлюдни улици. Двете най- внушителни сгради са издигнати от Католическата църква — огромният храм на Благовещението, построен върху основите на някогашния дом на благоверния Йосиф, за когото Светата Дева е била сгодена. На височината се виждаше и масивната духовна семинария, основана от францисканския орден, за да подготвя пастири за Христовата нива. От двете страни на шосето, по което автобусът се катереше към хотела „Архангел Гавриил“, пак някогашен колеж към семинарията, светеха домовете на новия Назарет, облицовани в бял камък, а градините — с високи палмови дървета.
Когато се събудихме, видяхме града още по-светъл, просияващ под силното ноемврийско слънце. На стотина метра от католическата семинария вече се виждаше и високо кубе на нова джамия. В ниската част — много джамии, църкви и частни домове. Не можеше да се разбере дали архитектурата е еднообразна, или такова впечатление създават каменните облицовки на къщите. От 1920 г., когато бивши палестински и израелски земи стават подмандатни на Англия, се издава закон, който задължава всички сгради да се облицоват с дялан камък… Край нас в „Архангел Гавриил“ на хълма кипеше активно строителство, съобразено със старите традиции и новите изисквания за благоустройство. Хотелът ни имаше храм от времето на семинарското общежитие. Някои поклонници го посетиха; други се въздържаха по лични съображения — не влизат в католически църкви във време, когато се отслужва литургия. „Какво страшно?“ — учудиха се вярващи в групата ни, по-малко компетентни в каноничното право и църковната догматика. Отговор не получиха веднага, защото автобусът ни чакаше за пътуване до планината Тавор.
„… като взе със Себе Си Петра, Йоана и Иакова, възлезе на планината да се помоли. И когато се молеше, видът на лицето Му се измени, и дрехата Му стана бяла, бляскава. И ето, двама мъже приказваха с Него, а те бяха Мойсей и Илия; като се явиха в слава, те говореха за смъртта Му, с която щеше да свърши в Йерусалим. А Петра и ония, които бяха с Него, бе налегнал сън; но като се събудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него. И когато те се отделяха от Него, Петър рече на Иисуса: Наставниче, добре ни е да бъдем тук; да направим три сенника; за Тебе един, за Мойсея един и един за Илия — без да знаеше що говори. Когато говореше това, ето, яви се облак и ги засени; и се уплашиха, когато влязоха в облака. И чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен син, Него слушайте.“ (Лук. 9:28– 35).
Около час пътува автобусът от Назарет до Тавор. Като минава през полупустинни полета, той стига до подножието, оградено от селища с екзотични замъци, джамии, палми, плодни дървета. Не само градската архитектура — природата на Израел е различна, дивна, неотразима. На обширния паркинг в ниското вече са разтоварени десетина автобуса с поклонници от различни страни. Чува се португалски, английски, френски, руски. Желаещите да посетят върха чакат ред за микробуси, които пъплят по серпентините — пътуването с голям автобус е невъзможно. Шофьорите на малките коли винаги питат гостите си пред кой храм трябва да спрат — православния или католическия. Боже мили, когато Ти Си доказал на това свято място Своята божествена природа, не е имало православни и католици, разделящи неделимата Църква. Но ние сме хора…
Всички православни храмове на територията на Израел са под духовното попечителство на Йерусалимската патриаршия и се обгрижват от православно духовенство — най-често гръцко и руско. Храмът „Преображение Христово“ на Тавор има великолепни стенописи, изобразяващи важни моменти от чудесата на Иисус Христос. Пред иконостаса руски свещеник чете молитви, а група поклонници, предимно жени, припяват с ангелски гласове. Текстът се отнася за великата мистика на Преображението и за нашето човешко участие в този дълъг път — да преобразим себе си. Затворих очи задълго и видях ярка светлина — Бог ме споходи за миг, за да прогони съмнението ми дали точно на това място е доказал с образ и Божие слово Своята мисия. Съгласих се и се обърнах.
Пред чудотворната икона на Света Богородица с Младенеца имаше редица от чакащи богомолци, които искаха да оставят свое дарение — десетки медальони, изобразяващи надлежната нужда от помощ: молба за чадородие, за задомяване, за изцеление на ръка, крак, душевно страдание… Аз извадих от чантата си малка икона на Божията майка, залепих я там и помолих милостивата небесна застъпница да помага на всички приятели в инвалидни колички, които не могат да се грижат за себе си. Техните грижи и техните рани бяха почти постоянно в ума ми…
На северната стена на храма има врата, от която се влиза в гостна с маса и няколко стола. Тук руското Йерусалимско подворие почти постоянно предлага на гостите чай, ароматно арабско кафе, фурми, бисквити. В същото помещение е щандът, от него започна голямото ни пазаруване на кръстчета и икони, които трябваше да отнесем в България за спомен на близки. Бързахме. Броените четирийсет минути отминаха неусетно… Докато се спускахме обратно към подножието на хълма, руска монахиня от Йерусалимски манастир, около шейсетгодишна, посочваше околовръст. Тя обясняваше как може да се разпознае кои земи са еврейски, кои — арабски.
Всички еврейски земи почиват в седмата година от плодородието си, а арабските стопани не спазват този старозаветен закон… После матушка разпалено започна да ни увещава да спазваме стария стил на църковните празници, а не новия календар, който няма да доведе до спасение на душите ни… Тази старостилна теория за греха на календара и спасението на душите ни се стори абсурдна — точно колкото неоснователна ни звучеше заплахата за погиване на еретиците християни в небесното царство…
Около обед центърът на Назарет е мъка за автобуси, коли, пешеходци. Разтоварихме се светкавично пред светофар на двеста метра от католическия храм на Благовещението. Докато вървяхме по каменния калдъръм, видяхме петдесетина мъже, събрани за обща молитва пред джамията почти до „Благовещение“. Молещите се викаха. Надвикваха се сякаш искаха да заглушат шума на улицата. Звучеше ни странно, а трябваше да разберем този пъстър свят, единен в своето делнично и духовно многообразие. Не трябва да питаме защо сме различни. Трябва да помним едно — обичаме се!
„И словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца.“
Много пъти разрушавана, надграждана и престроявана, огромната църква на Благовещението за последен път е издигната през 1969 г. Как е изглеждал домът на Йосиф преди повече от 2000 години, вече трудно можем да си представим.
Няколко метра под земята е направен макет на раннохристиянски дом (Йосифов), а върху бяла мраморна маса е изписано на латински verbum caro hic factum est (тук словото стана плът). Според преданието има две версии за мястото, където архангел Гавриил е съобщил на Дева Мария, че ще роди Син от Светия Дух. Първо той й се явява в дома на нейния годеник, преди да се събере с него. Втория път се явява край кладенеца, на 500–600 метра от дома, докато е наливала вода.
Днес на мястото на извора, под старо маслиново дърво, е издигната белокаменна чешма, наречена Марииният извор, и е превърната в християнски символ на Назарет. През последните години водите са каптирани и са отведени към православния храм на Благовещението, откъдето вярващи християни си наливат вода, за да отпиват от нея с вяра…
На кое място е донесъл благата вест Архангел Гавриил?
Когато съвременният поклонник намери две църкви, посветени на едно събитие, започва сам да прозира, че Бог наистина е навсякъде и светозарните Му ангели могат да се явят по всяко време, на всяко място, за да изпълнят повелята Му.
В католическия храм на Благовещението млада жена от нашата група се поклони пред мраморната маса с надписа, а като се отстрани от нея, докосна корема си: „И аз получих благата вест, че ще стана майка.
