Чувството за гордост било от лукавия, пък всички вярваме, че служим на Бога. За мен отговорът е кратък: най-близко до светостта са последователите на онази религия, които обличат вярата си с малко думи и с добри дела. С добри дела…
Обади се приятел от телевизията да ми честити рождения ден и ме покани на богослужение в тяхната старостилна църква. Благодарих му, но обясних, че по същото време трябва да бъда в униатската църква в София, затова предложих той да дойде при нас. „Бих дошъл да видя как изглежда храмът отвътре, но никога няма да остана там по време на молитви, защото искам да си спася душата. Някога хората са давали живота си за това, че не трябва да има уния!“ (съглашение между християни от различни църковни общности).
Казах му, че бихме могли да спасим душите си, ако не извършваме тежки грехове; не е най-важно в какъв дом за молитва ще влезем.
„Така е, но аз искам да изпълнявам църковните правила.
Иначе ние с теб, ако не възразяваш, си оставаме приятели“ — каза добронамерено.
Уговорихме друга среща в кафенето на телевизията. Но като затворих телефона, разбрах, че той има право за молитвеното неучастие в други храмове. Ако всички сме само едно семейство, не бихме се побрали под един-единствен покрив.
Няма сграда, която може да побере милиони. Затова сме заедно по сърце; не принадлежим към едно изповедание, а всеки влиза в своя молитвен дом с чувство за съпричастност към различните от него.
Най-често вярващите принадлежат от ранна възраст към религиозната среда на прародителите и родителите си. След време, ако вярващият промени задълго своето местоживеене, среда, ценности, той има право да запази традиционното вярване; но има право да се приобщи към друг религиозен кръг, без да бъде обвиняван, че е предател на наследствената традиция. Преминаването към нов религиозен кръг е трудно, продължително, придружено с духовни изпитания и недоверие…
От хилядолетия учението за прераждането в будизма е духовна храна на вярващите в Индия и близки на нея райони.
Там смъртността е висока; животът на човека има по-различни ценности и измерения от живота в Европа и САЩ, където бързо се развива новата цивилизация. А нравствената характеристика на цивилизования човек е предимно егоцентрична, насочена към себе си. Затова на Новия свят са необходими християнските закони на любовта и търпението. Появата на исляма също е в Божия план. Мохамед основава религия, която ще даде морални норми на новоизявените племена и народи след VI век. Всички религии изповядват любов и братство; а от историята помним, че сред всяка от тях се зараждат и справедливи, „свещени“ войни като защита на своето право и превъзходство. Хора сме…
Често даваме определения за една религия, без да познаваме добре нейното богослужение и учение. Оценките ни в много случаи са пристрастни както в позитивните, така в негативните мнения, като се осланяме на лични примери и наблюдения. Това определя и отношението ни към изповядващите тази религия или общност, та така ги приравняваме с всички техни вярващи. А личните ни преценки най-често са несправедливи. Индивидуалните грешки или достойнства на един вярващ не са недостатъци или превъзходства на неговата общност. Епископът, свещенослужителят, мирянинът не изчерпват понятието на православната църква. Днес един папа или енорийският свещеник в католически храм не са цялото определение и историчност на католическата църква.
Протестантството не е само реформата на Лутер и Цвингли, която приемат техните последователи. Изявата на човеколюбие, както и фанатизмът, грешките, гордостта са общи проявления, които се изявяват във всеки човек, независимо в каква религиозна среда е възпитаван. Ако сме тръгнали да търсим любов, ще намерим любов дори сред атеисти. Ако държим да укоряваме един инославен или друговерец заради грешки на неговата духовна общност, той непременно би могъл да открие грешки и недостойнства в нашата вяра. Няма религия, която може да даде всеобщо, доказано мнение за битието на Бога; оттук идва и заблудата ни по човешки въпроси, свързани с вярата в Него. В крайна сметка всички разбираме, че Той е непознаваем в пълнота… А добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изважда добри мисли. Лошият — лоши думи и чувства.
Отваряме сутрин вратата на храма „Св. Георги“ в столицата и на стената вдясно — 10-те Божи заповеди: „… Не убивай!
Не прелюбодействай! Не лъжесвидетелствай! Не пожелавай нищо, което е на ближния ти!…“ Прочитат го само онези, вече влезли да се помолят с вяра. А отвън по павилионите вестници и списания „предлагат“ последни убийства, голи момичета, кражби, измами, интриги… Стотици хиляди купувачи на всякаква възраст оставят стотинки за драми с кървави снимки от нощната печатница на лукавия; после целия ден повтарят думите му от уста на уста… А свитъка със заповедите в храма са прочели и са изпълнили проникновено я трима, я десетина…
В столичния тролейбус 11 от хотел „Плиска“ към Сточна гара четирима юноши обявиха всеослушателно, че който „чати“ с кирилски букви по интернет, е задръстен; който пише на латиница, е актуален и перспективен. След малко се опитаха да говорят помежду си на недоучен английски. Щом тролеят направи завой пред Софийския университет и спря пред Народната библиотека, се качиха трима младежи в официални костюми и вратовръзки. На реверите носеха карта с името си, изписано с кирилски букви; виждаше се и знак, че са представители на църквата на Мормон. Като чуха юношите, американските момчета се обърнаха към тях, засмяха се приятелски и започнаха да им говорят на добър български език.
Двамата учители Кирил и Методий, изправени на огромния гранитен пиедестал пред библиотеката с тяхното име, нещо си прошушнаха. Малцина ги чуха заради шума в тролейбуса и колите по улицата…
В празнични дни в манастира пристигат стотици хора. Някои идват заради чистия въздух и природата, други за венчание или кръщение, трети с молба за помощ от Бог… Всички те, удивени от планинската хубост, казват, че живеещите тук са в рая. Светата обител наистина е в дивно място, където човек се чувства блажен както в първите дни на сътворението. Но по-възвишено изглежда Църквата, когато отиваме при нея на гости за часове; по-реално се възприема тя, когато се посветиш за неин слуга. Тук и свещенослужителите, говорещи от амвона, и почистващите храма са хора.
Майка с болно дете не скри огорчението си, че дори след молитвата за изцеление момиченцето не получило облекчение на болестта. Мисля, че един човек се ползва с пълната Христова благодат, ако по неговите молитви Бог извърши поне две чудеса на изцеление. Но въпреки всички усърдни молитви и добри желания чудодеен застъпник досега не съм срещала, навярно и не може да има. Дори предано отдаден, той не може да има право за промени на абсолютната Божия воля. Нашето човешко смирение в трудни моменти при изпитания, болести, загуба е да приемаме съдбата си с благодарност… А Бог ще ни въздаде за
