хаджи Йоца и тихо, сякаш се боеше да не го чуят, рече: — Из цяло Българско народът живее схлупено, неграмотно, понеже заспива и се събужда плет до плет с друговерците. Незавидна участ е наложена на християните, а по-иначе вървят към бъдното други народи…
Владиката заръча на своята довереница заранта да събуди Цвята Кръстенякова и да изпроводи момата до школото. Разбра с пристигането си, че не бива да ходи в училищната одая веднага. Преди да излезе от улиците на Плевен, отец Сандул сипеше бури и мълнии против владиката. Имаше и съмишленици.
— Още като е пеленаче трябва да учиш детето си, че имаш над него самоволна власт! Подир години, щом започне да те разбира, никога нито да похваляваш, нито да укоряваш своето чадо пред чужди човеци, защото с хвалбата ще насадиш в него гордост и тщеславие, а с укора ще посееш гняв и вражда! — Анастасия беше седнала на ниско столче пред софрата в голямата одая на дядо Гънчо и четеше от книга „Съвети към майката“. Млади невести, които да гледат пеленачета оттук насетне комай нямаше; по миндерлъците бяха насядали 30-40-годишни жени; те хем си везеха и плетяха плетките, хем слушаха какво говори наставницата. — Никога да не даваш на свое чадо онова, за което плаче, и не мисли, че само безгрижност ще услажда живота му.
Дядо Гънчо, седнал върху рогозка недалеч от огнището, чу, че външната врата се отвори и скокна да види кой е.
— Ох, ваше високопреосвещенство! — опули се и се закова на прага, сякаш видя отец Иван Рилски. — И как така се реши да дойдеш при мен… при нас? — старикът отвори докрай и отстъпи, че да влезе епископ Агапий.
— Ей така, нали ти снощи мина край конака и имаше питане, сега реших да ти отговоря.
— Ти и снощи ми каза… — хитроумецът изведнъж се сети, че владиката няма толкова зор за него, ами иска да види и чуе как даскалицата наставлява жените на града. Дядо Гънчо тръгна подир високия гост и продължи да мърмори. — И аз си мислех, че скоро няма да се захване женско школо, затова реших да събирам невестите в одаята, да слушат благонравни обикновения. Зер тази килия за поучения е по-малка от църковната? — редеше приказките, сякаш се оправдаваше. — Ама сядай, сядай, че да послушаш!
Епископът не побърза да седне, защото срещна очите на Анастасия и долови в погледа й нещо, което не беше виждал по-преди — мъка, укор, душевен смут, почуда… аха! Имаше това, което се крие в лицето на една мома, щом разбере, че не е единствена за човека, който я хвали и носи напред. Заради Цвята Кръстенякова от Враца!
Отец Агапий, който познаваше малко жени, но беше чел много дебели книги, разбираше тези неща.
— Вдигам ръка и молитствувам вашата жажда за знания! — владиката изправи десницата си, благослови и отиде пред Анастасия. — Теб благославям за всички добри начинания, мое духовно дете, и моля за теб живот праведен и благоплоден! — гласът му беше толкова мек, чист, задушевен, че ако беше го чул в този час отец Сандул, не би повярвал на ушите си. Анастасия стана и се поклони:
— Добре си дошъл, отче, чух снощи, че си пристигнал от Враца, но имах много работа, трябваше да докопая градината, да пренеса дърва…
— Вечна памет на майка ти, благородна девице, снощи прочетох една молитва за нейна душа. Хаджи Ивана Христовица ми каза за кончината й… та от какво умря?
— Знам ли от какво, любороден отче, да беше бог милостив и да виждаше…
— Бог е милостив и всичко вижда! — владиката я прекъсна навреме, поиска да заличи думите й и отново поде. — Учението е като огън, накладен на планина, от височината на която то осветлява със зорите си почти всичкия свят! Но додето да се възкачи до там колко мъчнотии е претеглило! — огледа невестите и му стана мило, че всички те отместиха плетивата си да го слушат. — Учението е стигало до някое място и изведнъж буйните ветрове на заблуждението и на варварството са го събаряли до основата му. Затуй учителят е длъжен да изтребва заблужденията и да докарва по-близо учението до ума, който е управлявал от началото на света, и ще управлява завинаги човешките съдби!… — владиката хем искаше да подкрепи Анастасия, хем да даде кураж на най-окопитените плевенски жени, събрани тук. Някои от тях не разбраха думите му; някои се сетиха, че намеква за мъчнотиите около женското школо, а чорбаджийка Радостина, от чиято хитрина нищо не можеше да се скрие, бутна Илина до себе си и прошушна в ухото й: „Я виж с какви очи гледа наставницата! Може да е вярно това, дето се носи из Плевен…“
Епископ Агапий чу ли, не чу ли думите на устатницата, без да обърне лице към нея, рече:
— Наставница Анастасия не е ли ви поучила, че когато много човеци седят в една одая, не бива един другиму да шушнат в ушите си, щото — значи злословят по някого от тези, дето са тук…
След тези думи на владиката настана тишина, никой не посмя да запита или да отрече.
— А какво е това сандъче? — духовникът видя зад вратата малкия пясъчник с начертана буква.
— Мое сандъче е, ваше високопреосвещенство, върху него се уча да пиша — дядо Гънчо се спусна да изтрие разкривения знак. — До наесен мисля да сричам слогове и да връзвам думи… Знаеш ли как се разбрахме с даскалицата: тя ще ме учи да чета и пиша, аз ще давам одаята за плевенските невести. Грошове исках да дам на наставницата, пък тя ме отпрати…
Владиката пак се вгледа в лицето на стареца и пак откри прилика със светците, със съвършенствата на доброто за другите, с дарбата си да бъдат безукорни, дори и неуки… Духовникът изведнъж стана нетърпелив.
— Още много ли имате за прочитание? — обърна се към Анастасия. — Трябва да пиша до Свищов, Ловеч и други градове на епархията да пратят от там момичета, които наставницата да изучи в политични науки, после тези девици да открият училища в своите градове, пък техните ученички да се разпръснат и по селата! — нарочно каза пред всички, събрани тук, че да разнесат вестта навсякъде. — Сега трябва да дам напътствия на даскалицата, пък и да свърша други духовни работи…
Жените разбраха, че епископ Агапий бърза, взеха да събират плетките си, уж трябваше да си вървят, а духовникът ги подкани за друго.
— Анастасия дава даром своите добри знания и напътствия, затова не е лошо мъжете на някои невести между вас да й помагат, в градината да прекопаят лехите, да нацепят дърва…
— С всичко ще се справя сама, ваше високопреосвещенство, не е потребно да додявам на хората! — рече строго, облече дрехата си да излезе, да чуе наставленията на владиката.
Когато прекосиха Еньовото кафене и минаха край бояджийницата на Пенчо Влад Петков, Анастасия обърна глава към прозореца. Но като се сети, че владиката знае за задявката й с чорбаджийския внук отпреди, нарочно каза:
— Гергана, невестата на Пенчо, е похвална в учението, дрехите й винаги са чисти, детето си гледа сама…
— Похвална невеста наистина, ама Пенчо не милееше ли за теб? — без заобикалки запита Агапий.
— Пенчо милееше да уча в мирското школо на Московеца, за да не ида в калоферския манастир. Ако не бяхте ме пратили там, сигурно…
— Сигурно щеше да се ожени за теб? — епископът я прекъсна злобливо, защото вече не искаше да знае, че някой друг има стремление към даскалицата.
— Той никога не би се оженил за мен, отче, но исках да река, че ако не бях отишла в Калофер, сигурно нямаше да отворим училището — смирено отвърна, за да укроти мъжкия гняв на владиката, а си спомни за даскал Ботьо Петков, за неговата велика милост към народни дела…
— Не бива да оставаш сама. Като намеря добър жених, ще го доведа в Плевен, ще те задомим — с лъжлива грижовност я възнагради духовникът.
— Твое преосвещенство няма волята за това, аз също. Ако имам мъж и деца, навярно ще спра духовното наставление на девиците, а сега те са ми по-мили…
Недалече от църковния зид се видя малко момиче, притулено сякаш от хорските погледи и в очакване да срещне някого. Щом епископът и даскалицата наближиха школската одая, детето забърза към тях, ала торбата, дето се удряше о колената и глезените му, не му даваше да стигне вратата преди двамината.
— Ей, Ваклина, какво правиш тук сама? — Анастасия викна, упъти се да помогне на малката, а тя забърза още повече и отвърна.
— Ида. Ида, почакай ме!
От вървежа и устремения му поглед наставницата разбра, че детето иска да говори с нея нещо, дето не е за всички.
— При теб идвам, наставнице, нося ти черна жива кокошка, прясна погача и шарени яйца за Великден.
