Уилям Тен
Детска игра
Когато раздавачът разбра, че няма да получи монета и тряска вратата, Сем Вебер реши да избута големия кашон под единствената лампа в стаята. Вярно, раздавачът промърмори: „Не знам. Не е наша работа, мистър, ние само ги доставяме.“ Но все пак трябваше да има някакво разумно обяснение.
Предчувствието не го излъга — кашонът се оказа наистина тежък. Пряко сили Сем успя да го избута няколко метра; интересно, как ли раздавачът е качил такава тежест цели четири етажа?
Когато видя цветната картичка с името си, адреса и традиционното пожелание „Весели коледни празници — 2153 година“, Вебер се навъси. Шега? Няма чак толкова остроумни познати, че да му изпращат честитки с подобна дата — двеста години напред. Буквите изглеждаха странни, някакви зелени чертички вместо линии, а картичката беше от истинско злато!
Любопитството почти изтезаваше Сем, той внимателно откъсна картичката, скъса тънката опаковка и изтръпна от изненада. „Какво е това? Да откачиш!“ Кашонът нямаше нито капаци, нито дръжки, не се виждаше никакъв процеп — абсолютно еднороден куб от някаква кафява материя. С усилия и пъшкане Сем обърна кашона — дъното също се оказа абсолютно гладко.
— Добре де — философски отбеляза той, — в края на краищата номерът не е в подаръка, а в принципа.
Сети се, че е време да пише писма, още не е благодарил за коледните подаръци. Трябва да измисли нещо по-особено за леля Меги, изпратените от нея вратовръзки приличат на абстракционистки кошмари, но самият той не й изпрати дори една носна кърпичка. Всичките му мангизи до цент глътна брошката за Тина. Разбира се, брошка оше не е пръстен, но Тина вероятно ще има предвид възникналите обстоятелства.
Сем тръгна към леглото, което му служеше едновременно за маса и стол. Пътьом с досада ритна кашона и измърмори: „Щом не искаш да се отваряш, стой си тъй!“
Сякаш внезапно поумнял от ритника, загадъчният куб се разтвори. Отначало се образува процеп, който бързо започна да расте и накрая горната плоскост се вдигна като капак на пътно куфарче. Сем се плясна по челото и наруга всички богове от египетския Сет до небесния отец. След това си спомни последните си думи:
— Затвори се! — рече той.
Кашонът се затвори и стана гладък като кожа на младенец.
— Отвори се! — и кашонът се отвори.
Истинско представление — реши Сем. После се наведе и надникна вътре: цял лабиринт от кухини, в които бяха наредени флакончета със синя течност, шишета с прахове, прозрачни тубички със жълти, оранжеви, зелени, розови и какви ли не пасти. На дъното лежаха седем странни апарата, сякаш сглобявани от побъркан радиолюбител. И като капак на всичко — книжка с инструкции.
Сем извади книжката и с изумление откри, че макар страниците да са метални, тя почти не тежи, или във всеки случай е по-лека от всяка друга книга. Той седна на леглото, пое дълбоко въздух и я разтвори.
— Те това е! — и Сем енергично изхвърли въздуха от дробовете си. Зелените буквички се редяха, украсени с някакви напълно смахнати заврънкулки:
Този набор е предназначен само за деца от 11 до 13-годишна възраст. Апаратура, по-сложна от наборите „Направи човек“ №1 и №2, ше позволи на децата от тази възрастова група да сглобяват действащи възрастни хора. Неопитните деца могат да сглобяват деца и живи манекени от наборите от предходните номера. Има два дезасамблатора, така че материалът може да се използва повторно. Както и при наборите №1 и №2 демонтирането се препоръчва да става в присъствието на Пазителя на ценза. Допълнителни реактиви и резервни части могат да се получат от компанията „Направи човек“, 928, Диагонално ниво, Глент сити, Охайо. „Запомнете: само с набора «Направи човек» вие можете да направите човек!“
Сем затвори очи. Какви глупави трикове гледа вчера в киното! Абсолютна тъпотия! И самият филм беше отвратителен! Интересно, колко ли изкарва седмично продуцентът на такива боклуци? А операторът? Пет стотака? Десет?
Той внимателно отвори очи — кашонът все така си стоеше насред стаята. Книжката също. И на първата й страница отново прочете: „Запомнете: само с набора «Направи човек» вие можете да направите човек!“
На следващата страница имаше списък на допълнителните реактиви и резервни части. Цените на грам хемоглобин, три грама ензими и разните такива неща изглеждаха странни — един сланк петдесет, три сланка четиридесет и пет… Отдолу на страницата имаше реклама за набор №4: „Вие ще изпитате истински възторг при конструирането на вашия пръв жив марсианец!“ С дребен шрифт беше набрано: „Патент 2148 г.“
Трета страница се оказа съдържание:
Глава 1. Детска биохимична градина.
Глава 2. Прости живи неша от дома ни извън него.
Глава 3. Живи манекени и как те работят за човечеството.
Глава 4. Деца и други малки човечета.
Глава 5. Двойници за всички възможни случаи. Копирайте себе си и своите приятели.
Глава 6. Какво е нужно за направата на човек?
Глава 7. Сглобяване на човек.
Глава 8. Разглобяване на човек.
Глава 9. Нови форми на живот за развлечение.
Сем сложи книжката обратно в кашона и се замъкна до огледалото — лицето му си беше същото. Е, бяло като платно, но чертите си бяха същите. Не се е раздвоил, не е станал манекен, не е конструирал нова форма на живот за развлечение. В този смисъл всичко си беше наред.
„Скъпа лельо Меги — започна той да пише трескаво, — вашите вратовръзки са най-хубавото от всичките ми коледни подаръци. Колко е жалко, че…“
Колко е жалко, че няма нито грош… Но кому може да хрумне да хвърли толкова усилия за подобно нещо? На Лю Найт? Но даже Лю, при цялото му коравосърдечие, би трябвало да уважава този празник. Пък и на Лю не му стига нито акъл, нито търпение за такава трудна работа. Тина? Е, да, тя притежава особения талант да създава всякакви усложнения. Но ако е надарена от бога с всевъзможните други физически и морални качества, Тина е напълно лишена от чувство за хумор.
На пода блестеше метална плочка. А може на обратната й страна да е написано името, на подателя? Сем я вдигна — нищо, гладка златна повърхност. Чисто злато. В това Сем не се съмняваше — баща му беше златар. Самата стойност на плочката вече изключва възможността да е закачка. Пък и какво изобщо е смешното тук?
„Весели коледни празници — 2153 година…“ Какво ще прави човечеството след 200 години? Ще прокара път до звездите или по-далеч, ще преследва някакви непредставими цели? Вместо машини и роботи ще използва малки живи манекени? Или ще прави такива детски игри?
А няма ли в кашона друга картичка? Сам реши да изсипе всичко от вътре, но погледът му падна върху сива банка с надпис „Обезводнена нервна тъкан. Само за направа на хора“, сепна се и изкрещя: „Затвори се!“
И отново куб с гладки повърхности. Сам въздъхна облекчено и реши да си ляга. Събличайки се, се сети, че би могъл да попита раздавача в коя фирма работи, може би така щеше да разбере произхода на подозрителния подарък.
„Но в края на краищата — повтаряше си той, — работата не е в подаръка, работата е в принципа.
