Това би хвърлило протагонистите в драмата в наистина безизходно положение. Но дотоаава имаше още доста време. Пък и опитът можеше да се окаже забавен…
Възможността за допускане на някаква грешка беше по-обезпокояваща. Сътворената от него Тина можеше да се появи с много недостатъци. В настоящия момент талантът му да дублира хора не беше още много обещаващ. Грешките, които беше допуснал с племенничката ма мисис Липемти, показваха, че все още беше обикновен аматьор в играта.
Сам добре съзнаваше, че никога не би могъл да унищожи Тина, даже и да се окажеше дефектна. Поради кавалерските си принципи и донякъде полурелигиозното преклонение пред жените, придобити по време на детството, прекарано в провинцията, той се ужасяваше страхотно от мисълта да подложи любимото си същество на такъв разрушителен процес, както направи с манекена. Но ако допуснеше пропуск в някой орган, нямаше да има друг изход.
Накрая реши: нищо, абсолютно нищо не трябваше да пропуска. Сам се усмихна горчиво над тези мисли, докато се возеше до кантората в стария асансьор. Ех, ако имаше време да се упражни върху личност, чиито реакции познаваше толкова точно, че да може да забележи веднага и най-малката разлика с модела!
Обаче странният старец трябваше да го посети още същата вечер и ако причината за визитата беше „Направи си Човек“, Сам рискуваше опитите му да бъдат грубо прекъснати. Но къде да намери желания обект, за да се упражни върху него? Имаше малко истински приятели и нито един, коаото би могъл да смята за близък. А за да има смисъл опитът му, беше необходимо да го извърши върху човек, когото да познава така добре. Както самия себе си. Самия себе си ли?
— Вашият етаж, моля!
Момчето от асансьора го гледаше с укор. Триумфалното възклицание на Сам го беше накарало да спре кабината цели петнадесет сантиметра по-ниско от нивото на пода. Такава грешка не бе допуснало никога вече след онзи далечен ден, когато за пръв път бе сложило треперещата си от нервност ръка върху копчето на командното табло. Затова, изпълнено с чувството, че е изложило професионалното си умение, то затвори студено вратата зад гърба на младия адвокат.
А защо не самия себе си? Сам познаваше собствените си физически качества по-добре от тези на Тина. Освен това щеше да забележи всяка психична неустойчивост на двойника си още преди да се стигне до нервно разтройство или нещо по-лошо. И най-привлекателното в случая беше, че нямаше да изпита никакви скрупули да унищожи един повторен Сам Уебър. Даже обратното — едно по-продължително съществуване на второто му „аз“ би било вече неприятно. Отстраняването му щеше да го облекчи.
Работата при дублирането на самия себе си щеше да му даде необходимата сръчност, придобита върху познат материал. Идеално! Можеше грижливо да си вземе бележка, ако се получеше някоя аномалия. Така щеше де избегне всяко повторение на грешките си, когато настъпеше времето да си направи своя собствена Тина.
От друга страна, съществуваше възможност старецът да не се интересува от „Направи си Човек“. Освен това Сам винаги можеше да се възползува от съвета на хазяйката си и да отсъствува по време на посещението. Въобще бъдещето се очертаваше пред него с чудесни перспективи.
Лю Найт разглеждаше със зяпнали очи инструмента, който Сам държеше в ръцете си.
— Що за чудо е това? Прилича на машинка за косене на тревата в саксиите на прозореца.
— Това е специален прибор за измерване. Дава точните размери на всичко. Не мога да ви приготвя сватбения подарък, без да имам точните й мерки. Тина, бихте ли ме придружила в коридора?
— Ддд-а — тя изгледа апарата с безпокойство. — Не боли ли?
— Ни най-малко — потвърди й Сам. — Бих искал само Лю да не знае тайната предварително.
Лицето й светна и тя излезе пред Сам.
— Ей, старче — извика един от младите юристи по адрес на Лю, когато двамата напуснаха стаята. — Не ги оставяйте сами! Самото притежание осигурява деветдесет процента успех, както винаги е казвал Сам. Той никога няма да ви я върне.
Лю се изсмя малко пресилено и се върна към работата си.
— Сега ще ви помоля да отидете в дамската тоалетна — обясняваше Сам на удивената Тина. — Аз ще стоя пред вратата и ще казвам, че е в ремонт. Ако вътре има друга жена, изчакайте я да излезе. След това се съблечете.
— Напълно ли? — възкликна Тина.
Сам кимна с глава. После с най-големи подробности, като наблягаше върху основните елементи на операцията, й обясни как да действува с биокалибратора. Кога да завърти копчето и да го включи. Как да не пропусне нито един квадратен сантиметър от тялото си.
— Тези малка дръжка ще ви помогне да го прекарате по гърва си. Ясно ли е? Тогава вървете!
Тя се подчини.
Върна се след половин час, като оправяше дрехите си и разглеждаше лентата със съсредоточен поглед.
— Този предмет е извънредно странен. Ако вярвам на данните, моят процент на йод…
Сам бързо изтръгна от ръцете й биокалибратора.
— Не мислете повече за това. Тук се използува особен вид кодиране. Това ми позволява да получа някои данни за вашите размери. Сигурен съм, че подаръкът страшно ще ви хареса.
— И аз съм уверена в това.
Тя се наведе над него, защото той беше клекнал и разглеждаше лентата, за да се увери, че тя си е послужила правилно с апарата.
— Знаете ли, Сам, винаги съм мислила, че имате отличен вкус. Би трябвало да дойдете да ни видите, след като се оженим. Имате толкова хубави идеи. Лю е доста… делови, нали? Разбира се, това е необходимо, за да успее, но успехът не е всичко в живота. Трябва човек също да бъде културен. Вие ще ми помогнете да стана такава, нали, Сам?
— Разбира се — каза разсеяно Сам. Лентата съдържаше всички сведения. Сега можеше да започне. — На ваше разположение съм. Ще бъда много доволен, ако мога да ви помогна.
Той повика асансьора и забеляза израза на несигурност в погледа, който тя му хвърли.
— Не се безпокойте, Тина. Ще бъдете щастливи заедно, вие и Лю. И сватбеният подарък ще ви хареса.
„Но не толкова, колкото на мене“, си каза той, като влезе в кабината.
Когато се върна в стаята си, Сам извади лентата и се съблече. Само за няколко минути той записа нова лента и за себе си. Много би искал да й отдели малко време за разглеждане, но мисълта, че бе близко до целта, го правеше нетърпелив. Заключи вратата и разтреби набързо стаята си от всичките насъбрани боклуци, изсумтя от отвращение при вида на вратовръзките на леля Меджи — яркостта на синьо-червената направо осветяваше стаята. После заповяда на сандъка да се отвори и започна работа.
Най-напред трябваше вода. Предвид огромното количество течност, което беше необходимо за човешкото тяло, най-добре беше да започне с приготвянето й. Беше купил няколко съда и трябваше да измине доста време, докато се напълнят от единствения кран в жилището му.
Когато слагаше първия съд в чешмата, Сам изведнъж съобрази, че нечистите примеси, съдържащи се във водата, можеха да повлияят на крайния продукт. Това беше съвсем очевидно. Децата от 2153 година сигурно използуваха съвсем чиста вода за ежедневните си нужди. По този въпрос не беше писано нищо в ръководството, но как ли би могъл авторът да се съмнява в качеството на водата, с която разполагаше Сам? Налагаше се да я извари, а когато се стигнеше до Тина, щеше да се постарае да си осигури дестилирана вода.
Това беше една допълнителна причина, за да се занимае най-напред с направата на собствения си двойник.
Докато чакаше да кипне водата, Сам нареди материалите по най-подходящ начин. Количеството им намаляваше. При моделирането на бебето се бе наложило да изразходва значителна част от тях. Жалко, че нямаше достатъчно опит, за да си послужи и при него с дезасамблатора. Това означаваше, че не трябва да запазва в никакъв случай двойника си. Трябваше да го разглоби на съставните му части, за да събере достатъчно материал за направата на Тина II.
Той прелисти шеста, седма и осма глава, които се отнасяха за реактивите, нужни при създаването и унищожаването на човека. Баше ги чел много пъти, но бе взел не един изпит по право благодарание на