дело стояха още препятствия.
Но най-сетне бе намерил успокоителна сила в любовта.
На следната сутрин очертанията на Санта Рока се показаха на хоризонта.
Марино описа на своята годеница всички части на своето миниатюрно царство.
После, когато платноходът бе забелязан от фара, знамето на Санта Рока бе издигнато на върха му. Целият остров бе научил за пристигането на господаря.
Скоро пристанището и брегът бяха изпълнени с тълпа матроси, които акламираха завръщането на графа, техния благодетел.
Слизането на двамата годеници се превърна в триумфално шествие.
Благородната девойка прие почестите на всеки един от приятелите и сътрудниците на Марино и акламациите на тълпата, изразяваща симпатиите си.
Кралят на острова отведе учудената Анунциата в църквата и двамата отправиха към Бога благодарствена молитва.
После се прибраха в двореца, в апартаментите, който им бяха запазени.
Марино показа на Анунциата своята мощ, богатството си, новата къща, новата мебелировка.
Няколко дни по-късно тяхната венчавка бе отпразнувана тържествено, в присъствието на всички колонисти.
Фалие, д’Артенай, Оргосо и Анафесто дойдоха да изкажат уваженията си на царицата на острова.
Народът бе обхванат от френетическа радост.
Вечерта и цялата нощ преминаха в танци, пиене, стрелби; накратко, радостта на островитяните не знаеше граница.
Кралят и новата владетелка показаха такава скромност, че се размесваха във веселящата се тълпа и споделяха заедно с нея радостта си.
Засега тяхното щастие бе безоблачно.
Една буря се събираше на хоризонта, а Марино не подозираше нищо от опасностите, които го заплашваха.
Игуменката на манастира на кларистките разгаряше непрестанно омразата, която питаеше към него.
Тя се чувствуваше унизена, посрамена за пръв път през живота си.
Не се страхуваше никак от наказанието на църквата. Чувствуваше единствено жажда за отмъщение.
Маринели й бе нанесъл двойно поражение, унизявайки пред очите на кардинала нейното игуменско достойнство.
Тя готвеше срещу своя неприятел подъл и лукав план.
Но неочаквано се замисли.
Спомни си за мъките, за страховете, които бяха обхванали душата на Мадлена Боргез.
Двете жени бяха победени. Марино бе изиграл и едната, и другата.
Кларистката се яви на следния ден в палата Боргез и каза да съобщят за нея на племенницата на папата.
Принцесата посрещна монахинята и я въведе в своите апартаменти.
— Бъдете добре дошла, скъпа сестро — й каза тя. — Чета върху челото ви голяма тъга. Дали моите предчувствия са основателни?
При тия думи игуменката изложи бързо на благородната си събеседница целта на своето посещение.
Нейният гняв се разпали, въпреки обикновената си сдържаност, изрече срамни, клеветнически думи.
Тя разказа на сеньоритата своя разговор с Маринели, държанието му, първо уважително, после безочливо и ужасния резултат.
Мадлена не знаеше за направените постъпки от граф Санта Рока при папата.
Не знаеше също, че нещастната игуменка бе претърпяла провал пред кардинал Белармин.
Тя се чувствуваше дълбоко унизена на свой ред.
Нейният смел съблазнител бе успял да проникне и да възтържествува там, където тя смяташе, че е нейната крепост.
Известно бе, че принцесата покровителствува щедро манастира на кларистките и го смяташе като свое второ владение.
Но как бе узнал Марино убежището на Анунциата? Мадлена хвърли своите подозрения върху негъра. Тя измърмори през зъби името на Горо, но игуменката не я чу.
Тя едновременно презираше това черно същество и се страхуваше от него; бе постъпила много неразумно да се довери на негъра, който служеше на две ревниви господарки и на неприятели, за да събира сведения за едно трето лице — своя истински господар.
Обаче нито една от монахините не бе познала Горо под неговата дегизировка като монах. Внезапното появяване на Марино в манастира оставаше мистериозно, необяснимо.
Кой ли е открил тайната на Мадлена?
Игуменката й съобщи също, че чужденецът е напуснал Рим същата нощ, след посещението си в манастира.
— Кардинал Белармин — каза тя — е предоставил своята кола на двамата любовници. Марино ще се венчае за послушницата Анунциата, след пристигането им в Санта Рока.
При тия думи Мадлена пребледня.
Не можеше да повярва, че кардиналът е помогнал с такова усърдие на бягството и победата на нейната съперница.
Тя накара игуменката да повтори последните думи, които бе произнесла. Още се съмняваше…
Най-после тя се реши, не без колебание, да приведе в изпълнение своя лукав план.
Светкавица на омраза премина пред очите й; стори й се, че нейното отмъщение е сигурно и близо.
Тя благодари на игуменката за съобщенията, които й беше направила, и каза с глас, задушаван от гняв:
— Успокойте се, уважаема сестро! Моето решение е взето. Този нахален граф ще изкупи престъплението си там, където се намира!
— Сеньорита Боргез — отговори игуменката, — имам вяра във вашата голяма мъдрост и в могъществото ви и зная, че ще отмъстите за двете и ще ни измиете от унижението, което ни покрива.
При тия думи игуменката се поклони с уважение пред Мадлена и се сбогува.
Когато монахинята си бе заминала, гордата Боргез даде воля на гнева си и жаждата за отмъщение.
— Да — каза си тя, — ние ще бъдем отмъстени и негодникът ще изкупи своето престъпление по-ужасно, отколкото ти можеш да предполагаш! Дали каза истината? Дали Марино е взел за съпруга моята съперница, това момиче без име и без положение? Ще узная скоро самата истина от устата на кардинала… Да, победоносният крал на Санта Рока ще трепери пред мен! Горко му!
28. Един договор
Горо, внезапно освободен от въжето, на което щяха да го бесят, не бе изненадан от тази обратна заповед, която продължаваше живота му.
За момент той се ласкаеше от надеждата, че ще бъде освободен.
Обаче помощниците на палача се ограничиха да го отстранят от бесилката и да оставят да виси на гредата въжето, като че ли скоро щяха да изпълнят прекъснатата екзекуция.
Щастливият негър посрещна с подигравателна усмивка жеста на слугите, които, щом получиха заповедта, се отправиха към него и свалиха от врата му примката.
— Отведете го в палата на дожовете! — заповяда Бурани, който видимо разгневен, виждаше, че плячката му се изплъзва. — Да се заведе в залата на висшия съд!
Негърът разбра тогава, че инквизиторите може би са били обхванати от съмнения.
Шествието, съставено от негъра и слугите, които го обкръжаваха, влезе в тъмните коридори на дожовия
