едно мръсно легло, жертва на своята преданост, той пристигна един ден в палата и се промъкна през коридорите, които водят до будоара на Нейно Величество. Той вървеше тъкмо зад залата на съда, когато полицаите го изненадаха на това забранено място и го отведоха пред кървавите съдии. Верният пратеник на благородната Катерина Зиани не можа да предаде на своята господарка известието, което й беше предназначено.
При тия думи дожесата почервеня.
Тя помисли внезапно за съперницата си в Рим, за своите планове.
Запита негъра за резултата от неговата мистериозна мисия.
Но последният се колебаеше да отговори. Той поиска да говори без свидетели.
— Познавам твоята тайнственост! — му отговори тя. — Ти до последния ден искаш да се държиш все така. Говори, тази дама се ползва с пълното ми доверие. Говори без страх!
Негърът направи тогава доклада си.
— Горо отиде в Рим. Посети принцеса Боргез. Въпреки всичкото си старание, той не можа да спечели доверието й и да разкрие плановете й. Той трябваше да напусне бързо палата и да се спаси чрез бягство от слугите, които бяха пратени по следите му.
Когато дожесата настоя да й направи друго признание, той прибягна към хитрост и започна да описва борбата между нейните две съпернички, Мадлена и Анунциата, представяйки я в най-смешен вид.
После той започна да ги описва как са готови да се разкъсат една друга. Едната бе победена в този двубой, така забавен в нашите очи. Принцеса Боргез искаше да затвори своята неприятелка в един манастир и да я накара със сила да вземе расото, но…
— Каква подла работа! — прекъсна го дожесата. Негърът продължи разказа си:
— Но нейният плен бе осуетен от хитростта на двамата другари, които проникнаха в манастира и спасиха затворничката…
— Горо замълча внезапно, като че ли се разкайваше за своите разкрития.
Той повярва, че е настъпил моментът да заинтересува дожесата със своята нещастна съдба и да се оплаче за затварянето си, за осъждането си.
Но гордата Катерина остана безчувствена на неговите молби.
— Висшият съвет ще произнесе своята присъда — каза тя.
— Не мога повече да ти помогна.
Дожесата поднови разпита и се опита, заради неудовлетвореното си любопитство, да изтръгне от негъра нови признания.
Кой бе успял да освободи Анунциата? Каква нова интрига бе провалила тази на Мадлена?
Мистерията, в която бе забулено това бягство, я интересуваше много.
Обаче Горо се въздържа да даде един удовлетворителен отговор.
Желаеше да си отмъсти за неблагодарността на дожесата.
Престори се, че не знае повече за делата на Мадлена и е изгубил внезапно цялата си смелост.
Той се заоплаква за страшната съдба, която го очакваше, заяви, че мислите му са забъркани, че не знае нищо повече.
— Негърът не можа повече нито да чуе, нито да види — каза той. — Той не може повече нищо да каже. Той знае, че въжето го очаква и ще бъде последна награда за неговите признания.
При тия думи лицето на дожесата се промени. Негърът се подиграваше с нейния авторитет.
— Негърът не може вече да помага на Нейно Величество — добави Горо, повтаряйки буквално думите на дожесата.
— Негърът ще бъде наказан. Какво му важи да прави разкрития, когато знае, че е безполезно? Какво му важи да го напълнят със зекини, ако не може да излезе от неговата тясна килия. Негърът не ще направи други признания на Нейно Величество, ако тя предварително не му върне свободата!
Дожесата не можа да устои повече на толкова смелост.
Тя се принуди да отстъпи пред своя роб-затворник.
— Умри, негоднико! — извика тя, скърцайки със зъби.
При тия думи хвърли на негъра един омразен поглед, после се обърна, направи знак на почетната дама и тъмничаря да я последват и излезе от килията.
Последният затвори след себе си голямата и тежка врата и Горо се намери отново сам в своята тъмна килия.
Той внезапно започна гръмко да се смее, като че ли бе спечелил някаква победа.
Радваше се, че така бе възбудил любопитството на дожесата и можеше по свое желание да я измъчва.
Той застана прав до вратата и зачака.
Предполагаше, че Катерина ще се върне в затвора и като отхвърли своята благородническа гордост, ще му върне свободата и ще го помоли да й направи така желаните признания.
Обаче той бе готов да умре на бесилката, да изтърпи присъдата на Висшия съвет.
Вече фаталният час настъпваше. Горо виждаше съдбата си решена.
Негърът постави ухо до вратата и заслуша с голямо внимание.
Никакъв полицай не се разхождаше в коридора.
Може би те спяха в някой ъгъл на палата, изморени от тежката си служба.
Впрочем, затворниците не биха могли да се опитат да избягат. Вратата на всяка килия бе снабдена със здрава ключалка.
Нетърпението на негъра се увеличаваше. Той вече бе обезнадежден, че ще приеме посещението на августейшата дама. Безпокоеше се, вълнуван от различни предположения.
Вече се отказваше да вярва, че дожесата ще го вземе на своя служба.
Скоро утрото щеше да настъпи утрото на фаталния ден. Катерина още не идваше.
Внезапно му се стори да чува шумоленето на рокля, влачеща се по стъпалата на съседната стълба.
— Това е тя! — си каза той с вълнение. — Горо не се е измамил. Тя е неспокойна. Гори от желание да узнае това, което е станало между Мадлена и Анунциата!
После той не чуваше вече нищо.
Беше ли се заблудила в тъмнината? Търсеше ли вратата на килията на Горо?
Затворникът се бе отдал на размишленията си, когато внезапно чу скърцането на един ключ в ключалката.
Очите му блеснаха. Сърцето му заби силно. Пръстите му затрепериха.
Моментът на освобождаването бе настъпил.
Вратата се отвори бавно, без шум. Той изпусна облекчителна въздишка.
Тъй като не можеше да различи чертите на мистериозната си посетителка, той смяташе, че се намира в присъствието на дожесата.
Той се промъкна през отвора и поиска да хване ръката на освободителката.
— Благодаря, много благодаря! — каза той с нисък глас. — Нейно Величество ще узнае всичко.
Мистериозният спасител не отговори.
Горо почувства ръката да отбягва неговата.
Вратата се затвори след тях и Горо последва в коридора маскираната дожеса.
Обхвана го мисълта да избяга. Познаваше чудесно и най-малките извивки на коридорите в дожовия палат.
Но той сдържаше радостта си. Зависеше още от каприза на дожесата и трябваше да постъпва разумно.
Той последва дожесата стъпка по стъпка.
Двамата се отправиха безмълвно по стълбата, после се изкачиха.
Бледата светлина на една димяща лампа във вътрешността на коридора направляваше техните крачки.
Дълбоко мълчание владееше наоколо. Нищо не се помръдваше, никой не се показваше в мрачните коридори на палата.
Благодарение на един слаб светлинен лъч, негърът най-сетне успя да разгледа силуета и чертите на своята освободителка.
