Тогава позна, без никакво съмнение, дожесата, с елегантната й величествена талия.
Бе сменила облеклото си и бе покрила лицето си с маска, за да не бъде позната.
Робът разгледа как бе разположена стълбата, разните площадки, които се намираха по нея, коридорите, към които водеше.
Пътят за неговото бягство бе открит.
— Твоето желание е изпълнено — каза внезапно дожесата на ухото на негъра. — Кажи ми сега, какво си видял в Рим! Отговори ми! Побързай, иначе си загубен!
Горо я послуша. Той разказа отново как Мадлена бе победила Анунциата, нейната съперница, и я затворила в един манастир.
После добави:
— Сеньорита Боргез се е измамила сама!
— Какво искаш да кажеш с тия думи? — прекъсна го дожесата.
Негърът произнесе:
— Марино изведе Анунциата от манастира и драмата сега са венчани!
При тия думи дожесата смаяна отстъпи крачка назад.
Горо използва изненадата и нерешителността, в която бе поставил Катерина, и слезе по стъпалата със сръчността на котка…
Тя чу един гръмък и подигравателен смях да се разнася по стълбата…
Дожесата, обхваната от гняв, поиска отначало да отмъсти на негъра, че я бе изиграл отново.
Нейната първа мисъл бе да повика полицаите, за да арестуват беглеца.
Но скоро се разколеба. Уплаши се от гнева на великите съдии. Тя се беше изложила с негъра; бе принудена да премълчи всичко.
В този момент чу една тежка врата да изскърца върху скобите си. Негърът бе отворил външната врата и сега бе свободен.
Катерина трепереше от гняв, разтревожена се прибра в будоара си, отмахна с трепереща ръка обшитата със злато завеса, после се отпусна върху една копринена отоманка… Тя загуби съзнание.
Колко време бе останала в такова положение, тя самата не би могла да каже.
Когато се събуди, бе вече ден. Слънцето къпеше с лъчите си луксозния салон.
Почетните дами я намериха вече права, когато дойдоха да изкажат на господарката си своите ежедневни поздравления.
Те забелязаха, че владетелката не бе си лягала през нощта. Очите й бляскаха от гняв и издаваха голямо недоволство.
Те не се осмелиха са разпитат Катерина Зиани за причините на мъката и гнева й. Страхуваха се да не изпитат гнева й върху себе си.
През това време тъмничарят бе известил Великия съвет за изчезването на Горо.
Никой не бе забелязал бягството му. Никой не можеше да разбере, как е избягал от здраво заключената килия.
Нито съдиите, нито дамите, нито слугите можеха да подозират, че дожесата е неволна съучастничка в това бягство.
Катерина не можа да намери покой през целия ден. Постоянно й се въртяха в ума думите на негъра: „И двамата сега са венчани!“.
Тя бе обичала Маринели с искреността на едно буйно сърце, неудовлетворено досега. Дълго време бе вярвала, че незаконнороденият ще отговори на нейната страст. Бе смятала, че връзките му с Анунциата са прекъснати и забравени.
Не спа и следната нощ. Разхожда се дълги часове из будоара си, съчинява най-разнообразни, но неосъществими планове.
Най-сетне, към сутринта тя се отпусна върху дивана и потъна в сън, изпълнен със страшни видения.
На следния ден Мадлена пристигна във Венеция. Тя отиде веднага в палата на дожовете и попита дали може да бъде приета от Катерина. Желаеше да се помири със съперницата си и да присъедини своята мъка към нейната.
При споменаване името на сеньоритата, Катерина като че ли забрави изведнъж гнева и мъката си.
С един скок стана от дивана, където си почиваше.
Една демонична усмивка озари лицето й, побледняло от скръбта.
Тя заповяда племенницата на папата да бъде въведена в големия приемен салон и отиде при Мадлена с горда походка и пресилена усмивка на устните си.
Сеньорита Боргез откри по тона, с който я приветства дожесата, че тя знае за поражението, което бяха претърпели двете.
— Кажете ми, сеньорита — запита най-сетне Катерина. — Истина ли е, че Марино Маринели е освободил Анунциата, която намерил в манастира на кларистките.
Мадлена потвърди ужасното съобщение и добави, че Марино и Анунциата са вече венчани от няколко седмици.
При тия думи дожесата почувствува, че се разгаря с нова сила болката, която измъчваше сърцето й.
Тя изказа мъката си с треперещ глас, задавян от вълнение.
— Ние и двете сме измамени в най-скъпите си надежди — каза тогава Мадлена. — Дойдох във Венеция, за да ви предложа моя съюз и моята помощ. Обединете се, Величество, с вашата бивша неприятелка, която сега е ваша приятелка. Да поговорим заедно за нашето отмъщение. Ние сме измамени и двете. Нашето отмъщение ще бъде двойно.
Дожесата забрави ревността си и насочи омразата си към Маринели.
Тя прие с въодушевление съюза, който Мадлена й предложи.
— Нашето отмъщение — каза тя — трябва първо да постигне мизерното момиче, което се е осмелило да ни унижи и ни отнеме човека, когото желаехме. Да образуваме нашия съюз и с общи сили да спечелим победата!
Мадлена изслуша с удоволствие думите на Катерина и попита, дали планът за отмъщение трябва да бъде осъществен в най-голяма тайна.
— Ще победим нашата неприятелка, рибарката от Сан Николо! — каза тя в момента, когато се сбогува с дожесата.
29. Палатът на краля на острова
Марино и Анунциата прекараха на скалистия остров щастливите седмици на медения си месец.
Тяхното безоблачно щастие трая месец. И единият, и другият бяха щастливи.
Марино отвеждаше често жена си на верандата на двореца и двамата мечтаеха, притиснати един го друг, с поглед, зареян в безкрайното море.
Анунциата не гледаше прекрасните мраморни стълби, великолепните декорации на кралските апартаменти, мислеше само за Марино, за своя люби, който с нежност държеше ръката й, когато се връщаха от църква или се разхождаха край брега.
Когато кралят на острова бе зает с укрепването на острова и работеше непрекъснато за защитата, Анунциата посещаваше семействата на рибарите, войниците и колонистите, които бяха дали доверието си на Марино.
Тя даваше съвети на болните, правеше благодеяние на бедните, бе истински ангел-хранител на опечалените. Нейната милост бе непринудена и тя помагаше на всички.
Марино бе доволен, че има до себе си една жена с благородна и съчувстваща нещастните души.
Анунциата излизаше между народа и се държеше като между свои хора. Сегашното й положение не бе оставило никакъв отпечатък върху нейното природно благодушие.
Марино окуражаваше благотворителната й стойност и никога не й отказваше пари и подаръци.
Той се радваше да вижда как раздава на неговите перни служители и другари богатствата, които бе наследил от Мадреселва.
Съкровището на испанския благородник бе поставено в избите на палата.
