Те обвиняваха Оргосо, че ги бе посрещнал грубо и се оплакваха, че бяха повярвали на обещанието на Горо.
— Той ни увери — казаха те, — че двамата негри ще бъдат добре посрещнати… а ето, че ги арестуват без причина!
Но Оргосо бе недоверчив. Изтъкваният предлог от негрите му изглеждаше измислен.
— Вие лъжете — им каза той — и зле ще заплатите за деянията си! Но ако се установи, че сте изпратени от Горо, не се страхувайте за съдбата си! Вашите права и вашата свобода ще бъдат върнати.
— О — каза Сазим, — негрите не се страхуват никак. Те не се намират в ръцете на пирати.
Оргосо не можа да сдържи гнева си, чувайки негъра да произнася думата пирати.
— Знайте — викна им той, — че сте уловени в шпионаж и вашата дързост ми дава власт да ви накажа. Между Венеция и Санта Рока е обявена война, всеки, който се приближи към нашите постове, трябва да бъде третиран като неприятел. Радвайте се, че не ще ви обеся на плажа, без никакъв съд.
През това време лодката бе пристигнала на брега на Санта Рока. Робите поискаха да бъдат отведени при Маринели, но Оргосо им отговори, че графът се намира в открито море и ще се върне чак вечерта.
Щом малката група слезе на сушата, моряците получиха заповед да отведат двамата негри във вътрешността на острова и да ги хвърлят във затвора. Оргосо също отиде там, за да се увери, че мястото е сигурно. Той нямаше никакво доверие в думите на негрите. Бе решен да вземе всички необходими мерки за тяхното пазене.
Денят беше настъпил. Пленниците, които чувстваха съпротивата безполезна, се оставиха да бъдат поведени между крайбрежните скали по пътя, който водеше в центъра на острова. Моряците ги обсипваха с подигравки.
Дълбока досада бе изписана по лицето на Хасан и Сазим. С внимателни и безпокойни погледи те разглеждаха околното поле, като всеки съчиняваше планове и се надяваше да се измъкне от клопката, в която бяха попаднали. Не можеха вече да се преструват, но и не можеха да измислят нова хитрост.
Когато малката група пристигна пред палата на краля на острова, Оргосо вече бе взел необходимите мерки за затварянето на негрите. Той бе събудил бързо няколко слуги и ги бе накарал да отворят една празна и мрачна стая, която се намираше в избите на зданието.
Тая стая, с високи и дебели стени, бе лишена от всякакъв прозорец.
Скоро коридорите заехтяха от глухия шум на множество хора, напредващи с тежки стъпки. Двамата негри бяха поставени веднага в килията, където им бяха приготвени две легла. Донесоха на двамата по една стомна вода и една чиния супа, после вратата на затвора се хлопна зад тях, слугите се отдалечиха и един войник бе поставен на стража пред килията.
Оргосо отиде при Фалие и д’Артенай, уведоми ги за случката с двамата негри, после се върна на платнохода си и поднови своето наблюдение, което бе прекъснато от тази случка.
Сазим и Хасан размишляваха върху последиците от тяхното приключение. Докато часовоят се разхождаше с бавни и монотонни стъпки пред вратата на килията, затворниците разговаряха с нисък глас.
Те не губеха нито кураж, нито надежда.
— Да бъдем разумни — каза Хасан. — Да настояваме, че сме изпратени от Горо и те ще повярват!
— Да, Маринели ще се остави да го убедим! — отговори Сазим. — Той има добро сърце, благодушен е.
Графът изглеждаше изненадан, че тримата негри са се срещнали и са разговаряли помежду си.
— Да, Горо сам изпрати двамата негри! — настоя Хасан.
— Станете! — заповяда Маринели.
Двамата затворници заохкаха и се заоплакваха, че са несправедливо затворени и вързани.
— Ръцете на негрите са изтръпнали и те са без сили! — казаха те.
Маринели заповяда на слугите да ги отвържат. Освободени от въжетата, задържаните се изправиха и благодариха покорно на Маринели за добрината му.
Но героят остана недоверчив към засвидетелствуваната сервилност и им хвърли изпитателен поглед.
Той зададе първия си въпрос, в който личеше изненадата му.
— Обяснете ми — каза той — как сте могли да се срещнете с Горо, без да го издадете на вашия господар, стария Карманиола?
— Старецът дава на робите си камшични удари, вместо зекини! — казаха те. — Негрите не желаят вече да му служат. Какво ще спечелят, ако издадат Горо? Те са сигурни, че не ще получат нито една зекина в замяна. Напротив, великият сеньор Маринели е славен от цяла Венеция за неговото могъщество и за добрината му. Целият народ го обича и произнася името му с радост. Ах! Добрите господари са радост. Затова двамата негри дойдоха бързо при великия сеньор, когато Горо им говори за добрината на краля на моретата…
— Сазим, Хасан и Горо се срещнаха в Маламоко — каза той, — после заедно влязоха в „Чайката“ — прочутата кръчма в пристанището…
Внезапно той замлъкна и хвърли недоверчив поглед към двамата слуги, които стояха в дъното на стаята.
— Защо се колебаеш? — го запита Маринели. — Измисляш ли някоя нова лъжа или подготвяш някой дяволски план?
— Велики сеньор — отговори Хасан, — негрите имат да доверят на сеньора важни тайни. Те желаят да са сами с него.
Графът изпълни желанието на негрите и отпрати слугите.
Щом като останаха само тримата в стаята, Маринели се облегна на масата, скръсти ръцете си на гърдите и покани двамата затворници да говорят.
Те му разказаха разговорите си с Горо в „Чайката“, как весело се шегували и как пили за здравето на великодушния и благороден граф.
Но Маринели не се остави да го убедят.
Той запази недоверието си и се учудваше защо Горо не е дал на новите си приятели някакъв отличителен знак, за да може да се знае, че им се е доверил.
Струваше му се необяснимо, че Горо не ги е придружил.
Тогава двамата негри заявиха, че последният не бил достигнал още целта, която преследвал, но щял да успее скоро.
Марино си спомни тогава примера на Горо, който също предаде своите господари от палата на дожовете, за да премине на негова служба. Той не можеше да се сдържи да не изкаже пред двамата негри задоволството си от Горо. Смяташе го за най-верния си служител.
При тия думи двамата шпиони започнаха да го убеждават в своята преданост.
— Негрите очакват с нетърпение — каза Хасан — щото великият сеньор да бъде справедлив към тяхната честност. Единственото им желание е да подражават на Горо и да станат достойно за благоволението на сеньора!
Тия думи постигнаха резултат. Марино за момент показа нерешителност. Различни чувства вълнуваха душата му. Ту се чувстваше склонен да повярва на негрите и да последва съвета им, ту ставаше недоверчив и почваше да мисли, че е измамен от пратениците на зловещия съд. Най-сетне реши да постави двамата черни на изпитание.
— Каква е важната новина, която обещахте да ми съобщите?
— Победена Венеция — подзе Хасан — работи без почивка след поражението за възстановяване на силите си. Неуморимо усърдие владееше в палата на дожовете. Съдии и съветници съчиняваха планове, подготвяха отмъщение. Сега голямата новосформирана ескадра е готова. Тя е вече на път към острова. Ще пристигне скоро и ще започне безпощадна война. Нека сеньор да подготви отбраната.
— Двамата негри искат само да имат доверието на великия сеньор — каза Хасан с умолителен тон. — Нека само да ги вземе на своя служба. Това ще бъде най-голямата отплата, която те искат. Сеньор скоро
