ще види тяхното усърдие.
Графът отговори, че ще изпълни желанието им, но че иска да ги възнагради специално за мисията им.
Той се отправи към богато украсената си маса и отвори едно от чекмеджетата.
Взе две малки кожени кесии, пълни с пари.
Марино се готвеше да се обърне, за да предаде на двамата мними бегълци скъпоценните кесии, когато внезапно едната падна от ръцете му. Той се наведе да я вдигне…
Двамата негри се спогледаха. Хасан последва жеста на Марино и се наведе. През това време Сазим се отстрани на няколко крачки, постави ръка в пояса си и с един скок се намери зад гърба на Марино с вдигната нагоре кама, готов да го удари.
Но, по една чудна случайност, Маринели се изправи в момента, когато Сазим се готвеше да го промуши и хвана ръката на убиеца.
— Твоята подла хитрост не успя, юначе! — каза той, докато негърът безпомощно се гърчеше, стискан от силната ръка на графа. — Първото доказателство ми е достатъчно, за да ме убеди във вашата подлост!
Тогава Хасан се хвърли пред краката на Маринели и унизително запроси милост за своя другар.
— Нека великият сеньор да му прости! — замоли се той. — Алчността го е заслепила.
Вместо отговор, графът накара негъра да му донесе едно въже, което бе оставено в ъгъла на стаята.
После добави:
— При първото подозрително движение ще ви убия!
Робът изпълни заповедите треперещ. Той бавно се изправи и отиде да вземе въжето, хвърляйки неспокойни погледи към Марино. Трепереше при мисълта, че последният можеше да приведе заплахата в действие. Незаконнороденият действително държеше камата на Сазим готова за хвърляне и бе поставил ръка на сабята си.
Хасан се върна, както бе тръгнал, пълзящ, треперещ. Той подаде въжето на Марино. Графът първо върза здраво ръцете на Сазим, после и на Хасан.
В този момент се чуха гласове в коридора. Почти веднага Фалие и Оргосо влязоха в стаята.
— Галери са забелязани в открито море! — каза Оргосо, без никакво предисловие. — Тия подозрителни кораби не са други, а венецианските, които идат за нова обсадят.
Тогава Марино им разказа случката с двамата. Посочи им коленичилите роби и се възхити, не без ирония, от тактиката на своите противници.
— Уважаемият Съвет на Венеция — каза той, — се е надявал, че аз вече няма да ръководя битката при Санта Рока. Той е изпратил тия двама да ме убият!
Фалие и Оргосо направиха жестове на погнуса… Лукавството на зловещия съд им се представи с целия си ужас с цялата си подлост.
— Да се застрелят предателите! — извика Фалие гневно.
— Не, приятели, не! — заяви Марино спокойно. — Да изпратим обратно на техните господари верните им служители. Тяхното завръщане, без съмнение, ще бъде посрещнато радостно! Да ги оставим да предадат нашите комплименти на уважаемите съдии и управители.
После той заповяда на Оргосо да прекара едно въже около шиите на двамата негри и да ги отведе в лодката им.
— Ще ги настаните в дъното на лодката — каза той, — където ще ги привържете добре към пейката! Лодката оставете на произвола на вълните.
30. Обсаден!
Силвио Зиани командуваше новата флота, изпратена от Венеция да унищожи Санта Рока и нейния крал-бунтовник.
Висшият съвет и сенатът се бяха отказали да победят графа чрез оръжие. Бяха решили блокадата на острова, да изчерпи силите му и да го победят чрез глада — немилостивия господар.
Новият план изглежда, че има повече шансове за успех, отколкото предишния.
Железният обръч, който щеше да обгради нещастния остров Санта Рока, се разгъваше малко по малко, като един плуващ затвор.
Силвио Зиани бе снабдил всеки от корабите с грамадно количество муниции. Храни, дрехи за преобличане и разни инструменти пълнеха хамбарите и шлеповете, които следваха ескадрата.
Великият капитан, когото инквизицията бе избрала за велик адмирал, като отплата за смелостта му, предчувстваше успеха си. Той мислеше, че обсадата на острова скоро ще предизвика там геройската смърт на началниците и масовото дезертиране на войниците. Освен това, една страшна бомбардировка щеше да напомни на граф Санта Рока решението на инквизиторите и да му вдъхне респект към владетелката на моретата.
Една случка смути Силвио Зиани в момента, когато наблюдаваше с бинокъл маневрите на корабите, които един след друг заемаха своите позиции за блокадата.
Едно от корабчетата, натоварено да предаде заповедите на адмирала на разните платноходи от ескадрата, спря до кораба на Зиани и офицерът, който го командваше, се изкачи бърза на борда.
— Адмирале! — каза той с шапка в ръка, — забелязана е една лодка, плуваща на произвола. В нея имало двама вързани негри, неспособни да я управляват.
Едва офицерът бе завършил своя доклад, когато втори лек кораб се изравни с адмиралския.
Хасан и Сазим бяха изтеглени върху моста на кораба заедно с лодката. Те седяха в нея, здраво вързани.
Комендантът на втория кораб се изкачи на борда на адмиралския. Той разказа на своя шеф приключението на черните шпиони.
Продължавайки още да следи внимателно движенията на галерите, които се нареждаха в кръг около острова, Зиани заповяда да му доведат двамата роби.
През това време островът беше почти напълно обкръжен. На сутринта колонистите на Санта Рока щяха да се видят принудени да започнат един неравен двубой, в който Венеция се надяваше да излезе победителка.
Като че ли да ги обезсърчи съвсем, Зиани бе предписал на капитаните на всички кораби да не се приближават до обсега на стрелбата на островните батареи. Така щяха да икономисат и мунициите си.
Силвио Зиани, който не знаеше за мисията на негрите, започна разпита им.
— Негрите бяха получили заповед от инквизицията — заяви Хасан — да убият тайно Маринели, но незаконнороденият предвиди тяхната хитрост и ги върза.
Великият капитан посрещна думите им с презрение и ги упрекна, че са действували несръчно.
— Вие сте проникнали безпрепятствено на острова — им каза той — и не сте успели да влезете при незаконнородения! Трябвало е да ви обесят, вместо да ви връщат по такъв начин. Бедата не би била голяма.
Хасан разказа тогава всички опасности, на които бяха изложени, всички страхове, които бяха преживели.
— Негово превъзходителство, великият капитан — каза той с достойнство — е несправедлив към негрите. Те са извършили всичко, което дългът е повелявал.
Силвио се готвеше да прекъсне грубо гордите думи на Хасан, когато едно неочаквано събитие обърна вниманието му. Светлината на фара на Санта Рока изведнъж угасна. Островът, плуващ в блясъка на червена и зелена светлина, потъна в непроницаема тъмнина.
Силвио се учуди на тази промяна, помисли, че се касае за някаква военна хитрост и загледа загрижено едва доловимите очертания на острова.
Хасан си позволи тогава да продължи своя разказ и направи няколко забележки, които бяха в състояние да поласкаят гордостта на великия капитан.
— Сазим и Хасан познават палата и всички крепости на острова. Делото на великия капитан ще бъде улеснено. Негрите ще му дадат ценни указания…
В този момент ужасен грохот се разнесе над водите. Мостът, върху който Зиани гордо стоеше,
