Бялата стрела беше изтъкнал нещо много важно, на което не обърнаха внимание.
— А ако бялата жена лъже? Ти си спал с нея само няколко пъти, Бягащ мъж. Ако тя използва този факт, за да ни върти на пръста си? А ако не е бременна? — предпазливо каза той, без да намеква за евентуалната неспособност на стария човек да създаде дете в своята напреднала възраст.
Двамата мъже — баща и син, отправиха погледи към своя приятел. Бялата стрела продължи:
— Трябва внимателно да я наблюдаваме. Ако скоро й проличи, ще знаем, че говори истината. Ако не стане така, значи лъже. Новата луна ще изясни този въпрос. Трябва да бъдем търпеливи. На никого не бива да казваме за подозренията си. Ако Лия не носи твое дете, ще я накажем и ще я продадем. Смятам, че лъже. Тя е лоша.
Предложенията и заключенията на Бялата стрела ги изпълниха с вълнение и облекчение, особено Сивия орел. По-рано Лия го беше лъгала много пъти — тя направи всичко възможно да развали отношенията му с Шали, опита се да го примами. Първо твърдеше, че нероденото дете е негово. Имаше нещо у нея, което я караше да върши само злини. Възможно беше това да е още една нагла лъжа! Дори и да е бременна, може би не Бягащия мъж е бащата!
— Тези думи са разумни и мъдри. Трябва да запазим това дълбоко в сърцата си. Новата луна ще разкрие истината. Ако Лия лъже, още същия ден ще я продадем. Не, татко — в един миг Сивия орел промени решението си, очите му се изпълниха с гняв. — Не продавай Лия. Тя е лоша и магията й замъглява погледа ти. Намери някои воин, чиято сила и хитрост са по-големи от нейните, такъв, който мрази белите и няма да се изкуши да стане плячка на тъмното й зло. Дай му я като подарък. Човек не се колебае да накаже подаръка си, тъй като не е давал пари за него. Ако е свободна, цената й в очите му ще е по-малка.
— Няма ли да се чудят защо се отказвам от здрава пленница? Дали няма да сметнат, че съм твърде слаб, за да упражнявам контрол над нея? — запита вождът притеснено.
Сивия орел се изсмя цинично.
— Много пъти нашите врагове команчите и апахите са намеквали да постигнем примирие. Ако им предложим мир с хубави подаръци, те няма да си задават много въпроси. Ще им изпратим добри коне, кожи, а бялата жена ще дарим на Нощния ездач или на Гръмотевичния вятър. Те живеят чак където Уи завършва деня. Лия повече няма да ни безпокои — завърши той.
— Не можем да вярваме на враговете си, че ще спазват примирието — забеляза уместно Бягащия вълк.
— Няма значение. Ние сме по-силни от команчите и апахите. Нима твоята чест не заслужава да опитаме? — лукаво предложи Сивия орел, усмихвайки се дяволито.
— Само като начин да се освободим от бялата жена ли? — запита Бялата стрела.
— Да — отвърна равнодушно Сивия орел. — Предложението за примирие ще скрие причината от другите.
— Добре — съгласи се бързо Бягащия вълк, очите му блеснаха и тон изправи рамене. — Ще почакаме луната да разкрие истината, а после ще я пратим на… Гръмотевичния вятър — реши той, знаейки че няма начин Лия да хване в клопката си този могъщ воин, за когото говореха, че убива белите само защото са го погледнали по-дълго или настойчиво.
— Така да бъде. На никого не бива да казваме.
— Вие спасихте честта ми и ми доказахте любовта и верността си — каза вождът на двамата мъже. — Сърцето ми няма да забрави това добро.
Лия взе последния мех с вода и тръгна обратно към лагера. Сега всичките й планове се провалиха. Колко още можеше да крие истината? Няма да мине много време и те ще разберат, че ги е излъгала. Тогава какво ще й сторят? Обзе я ужас. За този номер сигурно ще има отплата, ужасни изтезания, които дори не можеше да си представи. Каква глупачка се показа! Шали беше виновна за всичко. Ако не се бе върнала от небитието, нещата щяха да се развият другояче. Сега вече беше невъзможно да я отстрани, тъй като тя щеше да бъде нащрек. Оставаше й да опита само едно — да съблазни отново Бягащия мъж и наистина да забременее от него!
Ако повярва, че тя носи детето му, няма повече да я държи далеч от себе си. Надменен дивак! Беше толкова горд с мъжествеността си! Тъкмо гордостта му трябва да стане оръжието, с което да го унищожи! По друг начин ще я гледа, когато зачене от старото му семе. Ако не я обикне, то поне ще я търпи. Трябва внимателно да обмисли този план. Ако можеше пак да го привлече и да ляга с него всяка вечер, сигурно ще успее да забременее! Времето бе малко, месечното й неразположение наближаваше и тогава острият му поглед щеше да открие истината. Защо времето винаги беше против нея? Ако отчаяният й план пропадне, ще трябва да избяга още същия ден — денят на цикъла й. Тогава тя ще убие Шали! Онази, която разруши всичките й мечти, ще си плати за това…
Всичко щеше да е различно, ако Сивия орел не беше успял да дойде на себе си през онази първа нощ и беше паднал в мрежите й. Тогава той нямаше да е сигурен, че детето не е негово! Отмъстителни пламъчета заблещукаха в смарагдовите й очи, когато в ума й се зароди друг нагъл план: а ако Сивия орел не може да си спомни какво се случи между тях през онази нощ, преди разсъдъкът му да се проясни? Тогава той беше силно упоен от нещо. Може би ще успее да го убеди да го убеди, че са се любили преди той да се съвземе? Ако не може да възстанови ясно спомените си… Лия предвкуси мъката на Шали, щом разбере за измяната. Дори и да загуби приличния си живот тук, щеше да си отмъсти на всички, особено на Шали и на Сивия орел. Няма да е трудно да посее съмнението в сърцето на прекрасния самец, само ще му разкрие интимното им преживяване! Бягащия вълк и Бялата стрела ще бъдат съкрушени от поведението на своя герой, да не говорим за Шали! Защо да не направи един последен опит да постигне дръзкия си екстаз? Защо не…
Беше много късно, когато Сивия орел се върна в шатрата си. Шали седеше край огъня и го подклаждаше, за да държи яденето топло. Сияйната стрела отдавна се беше нахранил и дълбоко спеше. Мрачно настроение тегнеше във въздуха. Когато воинът се приближи и седна до жена си, тя не го погледна. Безмълвно му подаде храната.
Сърцето му се сви от нейното отдръпване. Той хапна едва-едва, без да разбира какво яде, нямаше никакъв апетит. За тях този ден трябваше да е щастлив, но Лия го провали.
Трапезата беше прибрана и Сивия орел наблюдаваше Шали с очакване, чудейки се как да наруши това потискащо мълчание.
— Шали — започна той нерешително.
Тя се изправи, в сърцето й бушуваше хаос от чувства.
— Имам нужда от чист въздух. Ще се върна скоро — едва промълви тя. Остави го седнал вътре, чудещ се дали да я пусне сама, или да се втурне след нея.
Тя прекоси бавно лагера, хората се приготвяха за нощта. Щом излезе от него, насочи се към скалите, които се извисяваха като черни стражи на фона на тъмносиньото небе. Лунни лъчи танцуваха сред дивите цветя, из шубраците и поклащащата се трева. Лек ветрец развяваше кестенявата й коса и кичури от нея се залепваха за лицето й. Тя несъзнателно ги отмяташе, продължавайки пътя си напред под закрилата на тъмнината.
Нощни бухали започнаха любовни игри. Щурци пригласяха на птичата песен. Тъжният рев на койот се понесе от дола, той също търсеше своята женска. Колко мирно и спокойно беше тук! Даже и тъмната нощ не можеше да скрие дивата красота на девствената природа.
Докато погледът й се рееше над пространството в далечината и към онова, което я приканваше да върви напред, тя забеляза изумена явната разлика между двата пейзажа, толкова близо един до друг. Колкото повече вървеше, толкова земята ставаше все по-песъчлива. Растителността се разреди и съвсем изчезна в силен контраст с онова, което оставаше зад гърба й. Колко странно, че тъй ненадейно земята искаше да остане гола и пуста. Също като разликата между живота и смъртта, но все пак тази област съвсем не беше мъртва. Населяваха я други същества и растения. Шали спря, за да могат на очите й да се разходят надлъж и нашир. Тук беше диво и опасно, но изключително красиво.
По някакъв тайнствен начин двата пейзажа символизираха удивителния контраст между Сивия орел и нея — непобедимият воин и нежното английско момиче. Също като зелената гора Шали непрекъснато се променяше и помъдряваше. Беше весела и буйна, но в определени граници, както реката тече между своите брегове. Имаше твърде малко изисквания, ала даваше много от себе си. Можеше да бъде свободна и ведра
