— Дори и ти ли? — ужили го тя.
Смаян, той за миг остана безмълвен.
— Ти си ми съпруга — каза накрая студено и рязко.
— Когато ме взе, не ти бях съпруга — припомни му тя, засегната от обидните му думи, за миг забрави присъствието на Лия и острия й слух.
— Това беше различно! — възрази той.
— Така ли? Взе бялата жена, която бе пожелал. Замисли ли се тогава, че у мен тече презряната кръв на белите? — дръзко го предизвика тя.
— Щом си спомняш живота си тук, Шали, защо говориш на мъжа си тъй неуважително?
— Отвръщам на жестоките думи на този мой мъж — отвърна тя.
— И го правиш, за да защитиш една бяла робиня пред баща ми?
— Не. Ако детето е негово, нима той няма право да знае, за да предотврати наказанието над Лия? — тъжно попита тя.
— Тя лъже! Семето на Бягащия вълк е старо, той не го е хвърлил в тялото на една бяла робиня. Не би го направил — упорито твърдеше Сивия орел.
— И по-възрастни хора от Бягащия вълк са ставали бащи. Попитай го, за да приключим с тези обидни думи — помоли го тя.
— Ако го попитам, ще излезе, че не му вярвам. Това ще е голям срам за мен и за него. Не мога да го направя!
— Тогава кажи само, че Лия е бременна. Виж как ще го приеме и какво ще каже — предложи тя.
— Няма да устройвам недостойни игри с баща си — възмутено отказа младият воин.
— Моля те, Уанмди Хота. Обещавам, че нищо повече няма да кажа, ако ти само му съобщиш, че тя е бременна — предложи компромис тя.
— И няма да повдигаш въпроса друг път?
— Нито дума повече — обеща Шали хладно.
Той размисли върху предложението й за примирие. То едва ли би могло да навреди. Това беше единственият начин да я убеди, че Лия лъже и да престанат да се карат. Вгледа се в обърканото лице на баща си и нехайно съобщи, че Лия е бременна. Тъкмо се готвеше да запита дали да не я продадат бързо, но стреснатият израз на баща му го накара да замлъкне.
Вождът потрепери, после се обърна и се втренчи в Лия. Погледът му се плъзна към корема й и запита дали е бременна. Лия сведе ресници от престорен срам и кимна. Той погледна Бялата стрела в очите и нещо неуловимо мина между тях. Не знаеше нито какво да каже, нито какво да направи и това обезпокои Сивия орел и Бягащия вълк не знаеше казала ли е Лия, че той е бащата, но при сцената, която видя, предположи, че е казала. Негово дете?
Бягащия вълк погледна Лия и я запита дали казва истината. Тя отвърна с треперещ глас:
— Ша. — Вождът пребледня и тръпка мина по тялото му. Сивия орел се приближи до баща си и се взря в лицето му, на което беше изписан срам и болка. Не можеше да повярва на очи те си.
— Ата? — намекна той.
— Ша, микенкше? — отвърна той тъжно. Синът настоя:
— Лия твърди, че детето е твое. Какво наказание предлагаш за лъжите й?
Старият мъж отпусна рамене. Не можеше да излъже сина си, вече не. Веднъж преди беше отрекъл, че има друг син, но много хора платиха скъпо себичността му, включително Сивия орел и Шали. Можеше ли да каже, че е невинен? Можеше ли да скрие срама, който пълзеше по тялото му?
Старият вожд мълчеше засрамен, а Сивия орел унищожително продължи:
— Хвърлил ли си семето си в нея?
— Не заслужавам да бъда вожд, синко — тихо отвърна бащата.
Сърцето на Сивия орел се сви от болка и покруса. Възможно ли беше това?
— Спала ли е Лия в постелята ти? — поиска той ясен отговор.
— Пет нощи, когато треската ме обхвана. Тялото и съзнанието ми отслабнаха от съблазънта й — с усилие призна вождът.
Тези думи дойдоха много на Сивия орел. Той също се бе изкусил от Лия в момент на слабост и мъка. Беше устоял на атаката й, но баща му беше по-възрастен и по-слаб. Отново го обхвана срам като си спомни за проклетата магия на Лия. Но не можеше да разкрие пред баща си собствената си вина. Старият вожд беше също тъй горд и се измъчваше. Можеше ли да продаде свое собствено дете? Шали беше права — един мъж трябва да узнае, че ще става баща. Шали…
Обърна се, за да й се извини за грубите думи и упоритостта си. Но Шали си беше отишла. Защо ли си е тръгнала? Може би за да ги остави да се разберат по този болезнен въпрос? Или пък да спести допълнителния срам на Бягащия вълк, че е знаела за увлечението му? Ще я потърси и ще поговори с нея. А сега трябваше да се реши нещо неотложно…
През това време умът на Лия претегляше любопитните факти, които дочу да разискват Шали и Сивия орел. Какво означаваха тези твърдения и обвинения? При първия им разговор принцесата беше отрекла, че е бяла и че е дошла от Изток. Но как може дъщерята на вожда Черен облак да не знае страшната легенда, която се ширеше в земите на индианците? Защо загубата на пет години я беше накарала да се държи като бяла, съвсем бяла? Защо в един момент премина на английски? Нима не знаеше езика на племето Черна стъпка? Тук нещо не беше в ред! Шали, смятана за враг? Шали, заловена от Сивия орел? Дали някога не е била негова робиня? Как да разгадае тази тайнствена информация, за да я използва срещу тях? А може би…
ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА
Спорът в платката на Бягащия вълк беше напрегнат и изтощителен. Всичко се свеждаше до въпроса кое е по-важно — гордостта на Бягащия вълк или животът на нероденото му дете — а то съществуваше само в поквареното съзнание на Лия Уинстън. Тримата воини се караха, разсъждаваха и излагаха своите доводи. Кое беше най-доброто решение за всички засегнати, като се изключи бялата робиня, виновницата за трудното положение?
Бялата стрела и Сивия орел се сблъскаха с факта, че Бягащия вълк, горд, че е създал дете на своята възраст, недооценява неприятностите, свързани със скандалното раждане, които щяха да се струпат върху него и народа му. Той даваше за пример Шали, която беше призната дъщеря на вожда на Черната стъпка и неговата бяла пленница Джени, което не й попречи да бъде почитана и обичана принцеса, жена на сина на бъдещия вожд на Оглала. Нима случаят с неговото бъдещо дете не беше същият? Коя кръв е по-силна — на Оглала или на уазичу? Можеше ли той да осъди собственото си дете на тежък живот, на омраза и опасно робство? Мъжката му гордост и родителският инстинкт правеха доводите му силно пристрастни. Още повече, че вече веднъж бе извършил същата трагична грешка…
Двама млади воини разбираха колко му е трудно и отдаваха дължимото на ума и куража му. Те се опитваха да изяснят на вожда опасните сблъсъци, които положението би предизвикало. Раждането на детето му особено от тази жена ще предизвика разногласия и негодувание сред воините и другите членове на племето. Как щяха да се чувстват неговите последователи, след като вождът им вземе жена с враждебна кръв и особено след като собственият му син се бе оженил за полубяла? Законът повеляваше мъжете да се женят за девойки от собствената им кръв. Освен това Лия вече беше и опетнена. Докоснаха един чувствителен нерв, когато напомниха на Бягащия вълк за позора, който би се лепнал върху честта му и то не само в техния лагер, а и сред всички сиукси. Разтревожен и възбуден, Бягащия вълк изрева:
— Защо Великият дух позволи това зло да се стовари върху моя вигвам? Как да убия жената, която носи моето семе? Мога ли да я отпратя и никога да не видя детето си? А ако това момиче беше Шали, докато още се казваше Алиша? Защо тогава не застанахте на пътя ми? — нещастно се оправдаваше той.
— Виждам и разбирам срама и тъгата ти, татко. Но Шали е дъщеря на Черния облак. Лия е бяла робиня, коварна и зла в сърцето и кръвта си. Искаш ли да предадеш на семето си това зло? Даже когато Шали беше Алиша, тя не приличаше на Лия. Тя е родена добра, с индианско сърце. Кръвта на Черния облак е по-силна от тази на майка й уазичу. Това не се отнася до Лия. Моят живот и твоят не са едно и също — отвърна му той търпеливо и с обич.
